Визуалният образ се помни дълго време, възприема се с максимална скорост, образува огромен брой асоциации. Нашият мозък е устроен така, че почти моментално имаме визуална асоциация за всяка дума.
„Визуализацията на учебното съдържание е изключително важна, а по-добрата визуализация е предпоставка за по-добро учене. Всяко едно понятие може да бъде конструирано и визуализирано по начин, известен като интелектуална карта“ (Бинев & Бинева, 2012: 197).
Известно е, че способността на мозъка да възприема и обработва разновидна информация, представена в различни форми, е диференцирана. И така, операциите с последователности, списъци и числа, линейни представи, анализ, логика и реч са свързани с лявото полукълбо. Дясното полукълбо е отговорно за пространствената ориентация и триизмерното възприятие, въображението, холистичното възприятие, мечтите, ритъма и цвета.
Методът на интелектуалните карти ни позволява да представяме информация по такъв начин, че да може едновременно да се възприема както от лявото, така и от дясното полукълбо. Благодарение на използването на цветове, шарки и пространствени отношения всяка информация започва да се възприема, анализира и запомня много по-бързо и по-ефективно, отколкото с обичайното си линейно представяне под формата на цифри и букви.
Интелектуалната карта, известна още като мисловна карта или асоциативна карта (от англ. Mind Мap – карти на знанието, интелектуални карти, карти памет, асоциативни карти), е начин за изобразяване на процеса на общо системно мислене с помощта на диаграми. Тя може също да се разглежда като удобна алтернативна техника на запис. Методът на интелектуалните карти е разработен от психолога Тони Бюзан, който по време на обучението си търси начин за ефективно запаметяване и организиране на информация. Т. Бюзан е специалист по саморазвитие, памет и мислене. Този метод на работа с информация в различни вариации или под други имена е съществувал много преди Бюзан, но именно той става популяризаторът на идеята за мисловните карти като ефективен начин за работа с информация (визуализация на информацията). В началото на 70-те години на миналия век, след като внимателно е проучил интелектуалния опит на най-добрите умове на човечеството като Леонардо да Винчи, Алберт Айнщайн, Томас Едисън, Джеймс Джойс и други, Бюзан стига до извода, че тези гении са използвали най-много умствените способности на своя мозък. Комбинирайки опита, натрупан от тях, с постиженията на съвременната психология в областта на паметта и мисленето, Бюзан разработва технология за мислене и запомняне на информация, която нарича „мисловна карта“ (вж. Бюзан, 2010; Бюзан & Бюзан, 2010). Методът „мисловни карти“ е графичен дисплей на естествените процеси на мислене, в които участват всички изброени по-горе умствени способности.
Т. Бюзан прави паралел между организацията на мисленето чрез интелектуални карти и устройството на човешкия мозък. Интелектуалните карти представляват „външна снимка на сложната връзка на нашите мисли в определен момент“. Те отразяват връзката (семантична, асоциативна, причинно-следствена и други) между понятията, частите, съставляващи проблема или предметната област, които разглеждаме.
Интелектуалните карти идват на помощ, когато трябва да организираме както голям обем данни, така и собствените си мисли по даден проблем. Организирането и пренасянето им на хартия спомагат бързо и ефективно да намерим решение на проблема.
Целите на създаването на карти могат да бъдат разнообразни: запомняне на сложен материал, предаване на информация, изясняване за себе си на проблем. Намират приложение в най-различни ситуации – в обучението, в професионалните дейности, за индивидуално планиране и др.