Правила за създаване на интелектуални карти
- Използват се цветни моливи, маркери и др.
- Основната идея, проблем или дума се поставя в центъра на листа.
- За да се изобрази централна идея, може да се използват рисунки, снимки.
- Всяка основна линия (клон) има свой собствен цвят.
- Основните клони се свързват с централната идея, а тези от второ, трето подниво – с основните.
- Клоните трябва да бъдат извити, а не прави (като клони на дърво).
- Над всеки ред-клон се записва само една ключова дума.
- За по-добро запаметяване и асимилиране е желателно да се използват рисунки, асоциации за всяка дума.
- Обраслите клони може да бъдат затворени в контури, така че да не се смесват със съседните клони.
- Използват се различни по размер и дебелина печатни букви, линии, мащаб на графиката.
- Търси се оптимално разположение на елементите върху интелектуалната карта.
- Използват се стрелки, когато трябва да се покажат връзките между елементите на интелектуалната карта.
- Следва се последователността на мислите.
- Използва се числовата последователност в представянето на мислите.
Интелектуалните карти в обучението по математика
Въвеждането на метода на интелектуалните карти в процеса на обучение по математика трябва да се извършва поетапно.
На първия етап картата се използва като визуално помагало, съставено от учителя с цел изучаване или консолидиране на нов материал. Вторият етап от развитието на метода е групова работа по създаването на интелектуална карта. За да направим това, трябва да запознаем учениците с подробен алгоритъм за нейното изграждане. В процеса на работа учителят напътства и коригира учениците. Впоследствие, след формирането на умения за създаване на интелектуални карти в група, можем да продължим да съставяме отделни, индивидуални интелектуални карти. Първоначално този процес е под ръководството на учителя до усвояването на умението от учениците.
Ако зададем на всеки ученик въпроса „Кой от учебните предмети харесваш повече от другите?“, сред често посочените ще бъде „рисуване“. Учениците обичат да рисуват, за тях рисуването е удоволствие, а не тежест. Цветовете, използвани за проектиране на интелектуалните карти, ще спомогнат за развитието на творческите способности на учениците и естетическото възприемане дори на най-сложната информация. Възможността за съставяне и използване на интелектуални карти ще повиши самочувствието на ученика, ще намали времето, необходимо за подготовка за учебните часове, без това да влияе на качеството на обучението, напротив – ще повиши неговата ефективност.
Как да направим паметта дългосрочна? Проучванията в тази област показват, че ефективността на запаметяване на изследвания материал варира в съответствие със строго определена крива, изградена спрямо времевата скала.
След час работа върху интелектуалната карта в идеалния случай трябва да се върнем към нея отново на следните интервали:
- след 10–30 минути;
- след ден;
- след седмица;
- след месец;
- след 3 месеца;
- след 6 месеца.
Придържайки се към тази графика, интелектуалната карта става част от дългосрочната памет.
Въвеждането на интелектуалните карти в обучението по математика е само тласък към използването на обещаващ инструмент за организиране на мисленето и прехвърляне на мислите на хартия. Да тръгнем по този път или не, зависи от нас. Успех!
-
- Бинев, Д. & Бинева, Ж. (2012). Интелектуалните карти в обучението. В: Годишник на СБУ. Т. XXVII. София.
- Бюзан, Т. (2010). Как да уча бързо и да запомням лесно. София: СофтПрес.
- Бюзан, Т. & Бюзан, Б. (2010). Твоят ум може всичко. София: СофтПрес.
- Гюрова, В. и др. (2006). Интерактивността в учебния процес (или за рибаря, рибките и риболова). София: Агенция Европрес.
- Костова, З. (1998). Как да учим успешно. София: Педагог 6.
- http://bershadskiy.ru/index/metod_intellekt_kart/0-32
- https://kino-divan.ru/bg/strelyalki/intellekt-karty-oblast-primeneniya-i-rekomendacii-po-sostavleniyu-kak.html
-
Христина Танчева, учител по математика в НХГ „Св. Св. Кирил и Методий”, Благоевград
h_tancheva@abv.bg
рецензент: доц. д-р Николина Георгиева