Диалогизирането на детското четене – път за повишаване на грамотността

Постигането на базова грамотност е главна цел на обучението по български език и литература на учениците от начален етап на образование. В статията са посочени фактори, които влияят върху мотивацията за четене на българските деца, някои дефицити в родното училище, рефлектиращи върху уменията за четене с разбиране на учениците, и пътища за тяхното преодоляване. Разгледани са теоретични постановки по проблема за диалогизирането на детското четене. Представени са различни видове стратегии за взаимодействие на читателя с текста и мнения на водещи български методисти за тяхното прилагане в обучението. Описани са елементите на иновационна технология за развиване на уменията за четене с разбиране на учениците в трети клас чрез диалог с текста.

Преподаването на литература в началото на XXI век е истинско предизвикателство пред учителите, особено пред тези, които работят с ученици от начален етап, тъй като на тях се пада трудната задача да „сприятелят“ с четенето и книгите малките деца. В последните години в родната образователна система се наблюдават някои тревожни тенденции, свързани с недобре развити умения на нашите ученици за активно и качествено използване на писмен текст, както и с намаляване или липса у тях на интерес за четене. Върху мотивацията за четене на съвременните деца негативно влияние оказват редица фактори: неразвитата четивна техника; работата с текстове, които не отговарят на читателското ниво и интереси на децата; по-атрактивните начини за прекарване на свободното време с компютъра и мобилния телефон; социално-икономическото разслоение на обществото, което води до ограничаване на достъпа до книги за много хора. На практика се получава, че в своето обкръжение – приятели и семейство – децата нямат модели на четящи хора. При по-внимателно разглеждане на посочените фактори става ясно, че много от тях са външни и не може да бъдат контролирани от учителя.

В статията „Училищният модел за формиране на малкия ученик като читател: проблеми и перспективи“ Теодора Власева пише за радикален подход за справяне с влиянието на негативните фактори, който „предполага промяна на самата външна за училището среда чрез създаване на общество от четящи хора, които ценят и упражняват четенето като начин на живот“ (Власева, 2012: 385). Пак там тя посочва, че това може да стане „само чрез държавна политика и национална стратегия в подкрепа на книгата, грамотността и четенето“.

В българското училище от 2014 година се работи по Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014–2020). Фокусът в нея е поставен върху постигането на  функционална грамотност.  Тя се свързва с компетентности, които се очаква да притежават учениците в края на основното си образование, а именно: „умение за откриване, подбиране, извличане, анализиране и синтезиране на информация от различни източници и за използването й за постигане на дадена цел както в обучението по всички учебни предмети, така и в различни житейски ситуации“ (с. 6). В посочения документ е отбелязано, че за началния етап на образование е важно постигането на  базова грамотност,  която се дефинира като „умение за четене с разбиране на текст, за писане и за правилна употреба на езика в конкретен контекст (свързва се с компетентностите, които се очаква да притежават учениците в края на IV клас)“ (с. 6).

Цитираната по-горе авторка Теодора Власева посочва, че новите моменти в разбирането на грамотността са в следните посоки: „В обхвата на понятието равнозначимо място заемат когнитивните стратегии за разбиране (от базовото декодиране и осмисляне чрез речник и граматика до ориентацията в структурите на текста и значенията за света) и метакогнитивни стратегии, предполагащи следене за пълнотата и дълбочината на своето разбиране, разбиране на неразбирането, възстановяване и поддържане на своето разбиране на нужното равнище; подобаващо признание получават и мотивационните и поведенчески характеристики на читателската дейност, каквито са интересът, удоволствието от четенето, свободата да избираш кръга на четене, разнообразните практики на четене, включеността в социалните отношения, опосредствани от текстовете“ (Власева, 2012: 382).

Съвременната социална ситуация изисква промени в образователния процес, които „не се ограничават единствено с осигуряването на добре функционираща информационна среда, в която традиционната роля на ученика е свързана единствено с пасивно усвояване на знания, умения и навици, а ролята на учителя не се разграничава много от добре функциониращ и безстрастен транслатор на факти и данни и оценител на степента на тяхното овладяване от ученика“ (Василева, 2004: 107). За съжаление в българското училище се наблюдават някои дефицити, които рефлектират върху уменията за четене и трябва да бъдат преодолени. Все още нашето обучение е ориентирано към запаметяване и възпроизвеждане на информация; не предоставя овладяване на модели как да се учи, как да се подхожда при решаване на определен проблем; все още се оценяват количеството знания, а не усвоените умения и компетентности (Национална стратегия…, 2014: 13). Друг недостатък е, че не се обръща достатъчно внимание на индивидуалния темп и напредък на отделните ученици, тяхната активност и инициативност са ограничени, учителят, в повечето случаи, остава единствен източник на знанията (Гюрова и др., 2007: 15). Емилия Василева посочва, че „основната беда на началното училище е игнорирането на самостоятелността в работата на ученика“ (Василева, 2004: 155). В цитирания труд тя застъпва тезата, че активността има многоаспектни измерения и е закодирана дълбоко в природата на детето. Учителят трябва да я съхрани, да я развие, да я провокира и да я ориентира към многообразни дейности, които са осъзнати и значими за детето (пак там, с. 102). Друг автор, М. Алексиева, дава определение за активното учене, според което то се характеризира с интензивна комуникация и честа смяна на дейностите. При него има засилена емоционалност и акцент върху чувствата, а не само върху рационалното осмисляне на учебната информация. За активното учене е характерна самооценката – анализ и коментар на извършената работа (Алексиева, 2017: 64).

В този ред на мисли е необходимо да се създаде такава образователна технология за работа с текста, която да провокира детския интерес, да стимулира активността и творческия потенциал на малките ученици и да допринесе за развиване на уменията им за четене с разбиране.