В съвременния свят на интернет пространството, уеб услугите, кибер технологиите, електронните комуникации, сайтовете за виртуално обучение и образователните портали нуждата от адекватно образование става все по-голяма. Информационно-комуникационните технологии допринасят да се намери необходимият баланс в училище, който ще задържи интереса на учениците в урока и ще повиши тяхната познавателна активност.В света на информационните технологии и интернет съвременните ученици се нуждаят от нов тип обучение. В обучението по математика възниква необходимостта от учене чрез действие. В статията е разгледано използването на уеб задания с цел повишаване на познавателната мотивация на учениците. Представен е иновационен методически подход за използване на възможностите на информационно-комуникационните технологии в обучението по статистика в 11. клас – както за търсене на информация, така и за изготвяне на краен продукт.
В съвременното училище въпросът за мотивацията за учене заема централно място, тъй като мотивът се явява източник на дейността и изпълнява функции на подбуждане и смислообразуване. Дейност без мотивация или не се осъществява изобщо, или се оказва крайно неустойчива. От това как се чувства в определена ситуация даден ученик зависи обемът на усилията, които той ще приложи в обучението. Ето защо е важно целият учебен процес да предизвиква у него интензивно вътрешно влечение към знания и напрегнат умствен труд.
Отношението на учениците към учебната дейност се изразява в степента и дълбочината на усвоените знания и в оценките, дадени за тези знания. Това отношение е фиксирано като резултат от учебната дейност, като способност за творческо усвояване на учебната материя и като дисциплина в процеса на ученето (Андреев, 1972).
Мотивацията за учене може да бъде определена като система от подбуди, предизвикващи учебна активност, насочена към усвояване на знания, умения и компетентности (Колишев, 2013).
За много колеги не е от значение мотивът за учене; за тях е важно ученикът да учи, без да се интересуват особено от причините, предизвикващи неговата учебна активност – стремеж към висока оценка или страх от ниска оценка, поощрения и наказания, желание да бъде пръв в съперничеството с останалите, борба за висок социален статус в класа, респект от учителя или от родителите, изпълнителност като черта на характера, задължителност на учебния материал.
Учебното съдържание мотивира, когато учителят целенасочено го представя пред учениците, а те го възприемат като полезно, развиващо, ново, интересно, предизвикателно, достъпно, научно систематизирано.
Според Марин Андреев много от учениците свързват изпитването и оценяването с преживени остри нравствени чувства като омраза, злоба, недоволство, желание за мъст, протест, отчаяние, страх, апатия и др. Тези състояния действително са преживени, независимо от това каква е отговорността на изпитващия.
Оценката подтиква способните ученици към още по-упорито учене заради самата оценка, а при по-малко способните тя може да формира съзнание за малоценност и враждебно отношение не само към учителя, но често и срещу ученето и училището изобщо. Смятам, че ученето с цел единствено получаване на висока оценка не може да бъде критерий в практиката. Като педагог за мен от значение е повишаването на интереса на учениците към учебния материал, което удачно се постига чрез прилагане на нови и адекватни на потребностите на обучаваните методи на преподаване. Начинът на преподаване според Николай Колишев се възприема като ценен от учениците, когато учителят организира един процес на обучение, отличаващ се със своите логичност, емоционалност, разнообразие, активност, нестандартност, занимателност, хуманност, успешност. Тези ценностни характеристики на процеса изграждат неговата привлекателност в съзнанието на учениците.
Познавателните мотиви се формират с всички средства в хода на учебния процес. Те имат за цел да подбуждат интерес към знанието и процеса на учене. В степента, в която ученикът участва в решаването на проблеми, търсенето на нови пътища за достигане до резултат в него се усъвършенстват и учебно-познавателните мотиви. През последните години се подчертава необходимостта от оптималното съчетаване на различни средства, които позволяват новото знание да се представи на ученика във вид на проблем. С формирането на мотивация за учене се създава положително емоционално отношение към училището, учителя, по-високо ниво на удовлетвореност от новите, по-зрели форми на общуване.
За формирането на социални мотиви трябва да бъдат създадени условия за групова и колективна работа при решаване на учебни задачи. Наличието на съвместна дейност изисква изработване на общи цели и задачи на работата, търсене на начини за решение, определяне на способи за взаимен контрол и самоконтрол. Мотивацията за колективна дейност е стремеж за участие в групова работа и получаване на положителна оценка от членовете на групата.
В колективната учебна работа се придобиват умения за оценяване на себе си и собствената дейност от гледна точка на другия, от различни гледни точки, повишава се отговорността пред останалите, развива се умение за вземане на решение, което удовлетворява не само отделната личност, но и групата като цяло. Това от своя страна способства формирането на активна жизнена позиция, саморегулация и адекватна самооценка. Участието в групова работа подобрява учебната дейност и мотивацията на слабите ученици.
Важно свойство на социалните мотиви е, че те могат да поддържат интерес към ученето там, където липсват познавателни мотиви.
Един от пътищата за формиране на мотивация, който е ефективен, но не се използва пълноценно в училище, е формирането й чрез учебната дейност. Смисълът на формирането на мотивация е в това отрицателното отношение към ученето да бъде преобразувано в положително – действено, отговорно и осъзнато.