Иновацията в съвременното образование най-често е свързана с интерактивното обучение. Предпочитани са ефективните и нестандартни методи на обучение, които създават условия за оптимизиране на образователно-възпитателната работа и непрекъснати творчески изяви на участниците в учебната дейност. Те провокират иновационни процеси и не престават да търсят нови хоризонти за изява в условията на високите технологии.
Информационно-комуникационните технологии премахват бариери между ученици и учители. Мощният софтуер и интернет променят нашия достъп до познанието. Иновационните начини да се преподава и учи трансформират опита на класната стая. Дефинират и нови очаквания към учениците – освен от основни умения те се нуждаят от вещина в сътрудничеството, комуникацията и информационното управление.
Днешните млади хора са по-различни от всички други преди тях, те са в пряк достъп с дигиталните технологии във всеки един аспект от живота си и е съвсем ясно, че този факт оказва огромно влияние върху личностните качества и потребности, поведението и начина им на мислене. Що се отнася до образователната система, новите технологии предоставят много повече възможности и в същото време отправят много повече предизвикателства към способностите на преподавателите.
Компютърът в обучението спомага:
- за увеличаване на нагледността;
- за осигуряване на обратна връзка в учебния процес;
- за търсене на информация от различни източници;
- за моделиране на изучаваните процеси и явления;
- за организиране на колективна и групова работа;
- за осигуряване на индивидуализация на учебния процес.
Това променя и ролята на учителя в учебния процес. От познатата водеща, активна позиция той отстъпва към тази на по-пасивния и подпомагащ консултант, чиято цел е да направлява ученика сам да достигне до желаните резултати при решаване на конкретен проблем.
Провеждането на обучението по математика в компютърна зала позволява да се използват различни педагогически похвати и техники, например – методът на проектите или проблемното обучение. Такава учебна среда е много по-подходяща за прилагане на съвременни начини за преподаване и учене, дори и да няма отделен компютър за всеки ученик. Тя предоставя възможност на учениците да търсят решения на познавателни задачи, използвайки разнообразни начини на работа, и същевременно да си сътрудничат и помагат. Те могат да ползват редица инструменти и информационни източници, за да решават учебни задачи и постигат поставените цели.
Интернет предоставя много възможности за иновативни подходи в преподаването и ученето. Мрежата осигурява достъп до голям обем информация, свързана с различни теми от учебното съдържание по всеки един предмет, в частност и по математика. Предлаганите материали са разнообразни по форма и съдържание, което предполага поставянето на определен проблем пред учениците. Те се научават как и къде да търсят информация, както и да подбират необходимата им за тяхната цел. Интернет предлага също редица възможности за неограничено от пространството и времето общуване между хората – социални мрежи, електронни пощи и др. Учениците могат да използват тези възможности за обмен на различни материали, свързани с учебната дейност, да разменят идеи, да обсъждат стратегии в реално време и да представят след това подготвените задания.
Подходът, който се използва от преподавателя, е учене чрез действие. В тази връзка много добри идеи дава IDWBL (Innovative Didactics for Web-Based Learning). Тази новаторска дидактика (вж. Сендова & Николова) успешно се съчетава с идеята за учене чрез сътрудничество на Спенсер Кегън (Kagan, 1985).
Според Кегън процесът на обучение има двойна цел:
- непосредствена цел – да се развият познавателните способности на учениците на основата на конкретното учебно съдържание по съответния предмет;
- социална цел – първо, учениците да имат конкретни отговорности и, второ, да се формират определени социални умения у учениците, като за това се използват организационни форми, основани на сътрудничество.
Учителят определя заданието и организира цялостната дейност, предлага източници на информация – интернет, учебник или друга литература, обяснява подробно процеса на работа и обявява какъв краен продукт трябва да се представи след изпълнението на заданието. Той се явява в ролята на консултант.
1. Етапи на обучението.
Стимулиране на интерес. Избор на уеб задание, което предизвиква интереса на учениците и създава условия за оформяне на различни мнения в класа.
Формиране на групите. Създаване на разнообразие вътре в групата (способности, пол, етнически произход). Групата се състои от трима до петима ученици.
Избор на задание за съответната група. Уеб заданието се разделя на малки части от учителя, като всяка група има собствена задача, така работата на всеки ученик е нужна за постигане на крайния резултат.
Разпределяне на задачите на членовете на групата. В групата може да се избере: координатор – отговаря всеки член на групата да изпълнява задачите си и координира дейността; технически лица – отговарят за коректното водене на записките, избора на необходимата информация и изготвянето на крайния продукт; говорител на групата – поддържа връзката с учителя, докладва за свършената работа от групата и представя резултатите пред класа.
Работа на групата по съответното задание.
Представяне на резултата, получен след разработване на заданието: доклад или компютърна презентация.
2. Процедура на оценяване.
Групите оценяват индивидуалните доклади или компютърни презентации.
Класът оценява докладите и проектите на групата.
3. Критерии за оценка.
Цялостен преглед на резултатите от работата.
Доколко отделният ученик е допринесъл за работата на групата.
4. Основни принципи на ученето.
Паралелни интеракции. Има многостранно взаимодействие между учениците по време на процеса на обучение, така че равнището на познавателна активност на всеки ученик е много по-голямо, отколкото при традиционното обучение.
Лична отговорност. Всеки от учениците извършва определен дял от работата, допринасяйки за цялостното представяне на групата. Всеки е отговорен за изпълнението на неговата част от задачата и докладва пред групата, така че учениците знаят какъв е приносът на всеки член на екипа.
Конструктивна взаимозависимост. Индивидуалното развитие и развитието на групата могат да си влияят положително. За да се постигне това, е необходимо да се създаде такава организация, при която развитието на един ученик предполага развитие на другите, а успехът на една група означава успех и за другите групи.
Равно участие. Учениците участват в работата според своите способности. Тази цел може да бъде постигната чрез разделение на труда и разпределение на задачите.
5. Фактори, които трябва да се обмислят при избор на този метод на преподаване: времето за работа, формите на дейността, дидактическата цел, учебното съдържание и степента на взаимозависимост.