Цел, задачи, основания и елементи на технологията
Целта на технологията е да представи на учениците една друга гледна точка за работата с текста – че той може да бъде събеседник. На тази основа се развиват уменията на третокласниците за четене с разбиране и се съдейства за изграждането им като автономни читатели.
Задачите, които се решават чрез прилагане на технологията, са: развиване на уменията на учениците да задават въпроси по текст, да прогнозират съдържанието му и да самоконтролират разбирането си, като постоянно проверяват прогнозите, които са направили.
Технологията е разработена за ученици в 3. клас, защото според много наши и чужди психолози това е период на психическо и интелектуално израстване на децата (Василева, 2002: 66). На този етап те навлизат в действителната същност, задачи и собствената си роля при ученето и по тази причина някои автори го определят като „ядро на началната училищна възраст“ (Алексиева, 2017: 22). Друга причина е, че същинското литературно обучение на читателя в начален етап на образование се провежда в периода 3.–4. клас (Власева, 2012: 373). Четивната техника е вече много добре развита. Това е станало в 1. и 2. клас, като е спазено изискването декодиране и разбиране да се изучават синхронно. Третокласниците са достигнали такова ниво на своето личностно развитие и умения за разбиране при четене, че могат да бъдат обучавани чрез предложената технология. Тя се прилага в часовете за задължителна подготовка и е съобразена с действащата за 3. клас учебна програма по български език и литература.
Основните елементи, които са включени в нея, са: задаване на въпроси от учениците, прогнозиране на съдържание, самостоятелна работа с текста, внимание към думата, развиване на творческото въображение на децата.
Задаване на въпроси
Една от най-големите трудности на обучението за диалог с текста е учениците да се научат да формулират въпроси по него. В началото те задават въпроси почти към всяка дума в изречението и много от тях не отразяват съществена текстова информация. След това се появяват въпроси, свързани с моментите, които са ги развълнували най-много, за да се стигне накрая до възникването на въпроси, които засягат ключови елементи от съдържанието и замисъла на автора. Традиционно в часовете по литература се задават въпроси след четенето на текста, но също е важна ролята на въпросите, които се задават преди това. Те позволяват да се сравни съдържанието на текста с по-рано усвоения материал, да се отделят причинно-следствени връзки, да се стимулират разсъждението и самостоятелните изводи (Соболева, 2007/10: 2). Важно е също учениците да разберат, че въпросите, които се задават, имат различен начин на отговор. Някои отговори се намират пряко в текста на точно определено място. Други отговори може да бъдат разпръснати на различни места в текста. Трети може да се основават на информация от текста и личния опит – четене „между редовете“, а четвърти отговори може да бъдат дадени само ако читателят се позове на опита си – четене „отвъд редовете“ (Власева, 2015: 525). Когато учим децата да задават въпроси, трябва да ги насочваме да използват всички посочени видове, защото обикновено те задават само въпроси, чиито отговори се намират пряко в текста. Добре е в началото да наблюдават въпросите, които задава учителят, и да обясняват къде в текста или как са открили отговора за тях. Въпросите, които задават учениците, може и трябва да бъдат както към известната, така и към неизвестната част на текста (това се свързва с предсказването). При описания начин на работа много съществен момент е предварителната подготовка на учителя. Той трябва да е провел своя диалог с текста и да е открил местата в него, където са скритите въпроси (тези, на които не може да се отговори само с информация от текста), за да насочва в часа работата на учениците (Соболева, 2007/10: 6). „Според психологията на читателското възприемане точките активатори на читателския интерес са заглавието, завръзката, кулминацията – в тях прекъсването на четенето провокира най-силно критическото и творческото мислене на читателя за откриване и решаване на скритите в текста проблемни въпроси в режим на диалог“ (Власева, 2015: 528). Задаването на въпроси се организира не само като индивидуална дейност, но и като работа по двойки и групова дейност.
Дейности за формиране и развиване на уменията на учениците да задават въпроси
Тази дейност преминава през няколко методически стъпки: наблюдение върху въпроси, зададени от учителя; конструиране на въпроси по текста с опори; конструиране на въпроси по текста без опори (самостоятелно).
В началото на работата учениците отговарят на въпроси, поставени от учителя, като коментират къде в текста или как са достигнали до отговора. Дали са го намерили на определено място в текста, ясно посочен. Дали са комбинирали информацията от няколко изречения, за да дадат отговора. Дали освен на текста са се позовали на личния си опит. Може да им се предложи да степенуват въпросите по трудност, като срещу всеки от тях поставят знак (срещу въпрос, който им е бил лесен, слагат отметка, срещу по-труден – две отметки, а срещу много труден – три отметки). След това се коментира кои въпроси са ги затруднили най-много и защо, има ли въпроси, на които не са отговорили, и защо.
За да се научат третокласниците да задават въпроси, се провеждат подготвителни упражнения: към въпрос се предлагат отговори, между които има неадекватен; дават се отговорите, а учениците трябва да напишат въпроси към тях; учениците задават въпроси към заглавието, за герой, към изречение, към момент от текста, като условието е да използват различни въпросителни думи/конструкции, които са дадени („как“, „какво“, „къде“, „защо“, „колко“, „откъде“, „какъв“, „заради какво“, „по какъв начин“, „каква е връзката“, „какво би станало, ако“).
Вариант на това упражнение е въпросителните думи да са написани на листчета. Всяко дете изтегля листче и задава въпрос. Детето, което отговаря, задава своя въпрос. Обратният случай е, когато е написан целият въпрос, а от децата се изисква да поставят подходящата въпросителна дума. Ако въпросите са към заглавието, отговарят, преди да четат текста, а след прочита правят сравнение между своите предположения и авторовото решение.
След като са проведени достатъчно тренировъчни упражнения като посочените, може да се пристъпи към следните задачи. Учениците:
- опитват да задават въпроси, без да им се дават опори, като след това се коментира кои от въпросите се отнасят за нещо конкретно от текста и кои въпроси изискват по-внимателно четене и включване на личния опит;
- където е възможно, откриват в текста въпроси, които си е задал героят, и отговорите им (ако има такива); опитват да намерят свои отговори или да зададат свои въпроси по темата, която вълнува героя;
- пишат въпроси за това, което не са разбрали от текста или искат да разберат (преди четенето);
- влизат в ролята на учител и задават въпроси към съучениците си, за да проверят какво са разбрали (може да се изпълни по двойки);
- при самостоятелно четене на текст попълват таблица с две колони (Въпроси/Отговори), като някъде е даден отговорът, а те пишат въпроса, а на други места е даден въпросът, а те записват отговора;
- работят по двойки или в малки групи да зададат колкото може повече въпроси по даден епизод, като те трябва да са с различна степен на трудност (не само такива, на които отговорите са на точно място в текста).