Прогнозиране (предсказване, предвиждане) на съдържание
Ако следваме модела на идеалния читател, ще отбележим, че той не пристъпва веднага към четене на текста, а се насочва към заглавието, илюстрацията/илюстрациите, автора. По тези маркери преди същинското четене се прави прогноза за това, което ще се срещне в текста – теми, идеи, герои, случки и т.н. Читателят „извиква“ в съзнанието си това, което е чел, преживял, чул, видял в света около него по темата. В началото на работата учителят направлява учениците кога да спрат, да зададат въпрос, да направят предвиждане за това, което следва. Постепенно те привикват сами да спират четенето на места, където възниква въпрос или хипотеза. След това се прави анализ кои сигнали от текста са ги накарали да мислят по един или друг начин. Трудността в работата по този проблем идва от това, че обикновено един от по-активните ученици прави прогноза, а останалите като ехо я повтарят. Предизвикателство е да се стимулират учениците да формулират свои собствени хипотези. Освен това, ако читателят фокусира вниманието си само върху едно предположение, престава да разчита сигналите на текста. Той става непонятен за него и дори може да се откаже от четенето. Ето защо прогнозирането трябва да бъде вариативно (Соболева, 2007/10: 4). Тук е важно да се подчертае, че прогнозите може да бъдат много, но трябва да са обосновани. За да се избере прогноза, която е съвместима с другите предположения и съдържанието на текста, е необходимо да се включи самоконтролът. В тези случаи помага и включването на въображението. Ако образите не възникнат на „мислен екран“, ученикът няма да може да направи своето предположение. За да се научат учениците на вариативно прогнозиране, може да се използват ролеви игри и драматизация. Разиграват се сцени, при които е необходимо да се измислят реплики на героите. Те да задават въпроси и да дават разумни отговори на въпроси, които им поставят другите герои. Тази дейност има висок емоционален заряд и разкрепостява участниците. Такъв вид работа снема психологическото напрежение и освобождава детската фантазия (пак там, с. 5). При даването на прогнози от учениците е важно да има подходяща атмосфера в класа. Те не трябва да се страхуват да се изказват. Мнението на всеки ученик трябва да бъде чуто и уважено. Ето защо най-напред всички техни мисли и предположения трябва да се приемат с положителна оценка.
Постепенно учителят и другите ученици може да посочат с какво са съгласни и с какво не са и да обяснят защо. Когато се работи върху прогнозиране, е добре текстът да е непознат. Ако целият текст е пред учениците, тези от тях, които са с добра четивна техника, плъзгат поглед напред и разбират какво се случва. Тогава прогнозирането губи своя смисъл. Проблемът може да се реши, като се използват картончета, с които се закрива текстът, или като той се дава на части. Предвиждане може да се прави и по познат текст, като тогава то се насочва в друга посока: какво би било…, би ли било възможно… и т.н.
Прогнозирането се осъществява на различни нива: дума, изречение, абзац, целия текст. То може да се зададе и като творческа задача. Например учениците да измислят продължение на историята. В хода на работата те дават прогнози, различни от това, което е решил авторът. Тези работни прогнози могат да дадат тласък на ученическо творчество. Учениците ги използват, за да напишат например свои приказки.
Самоконтрол. Важно е той да се формира и упражнява, защото играе съществена роля в развитието на детето. Децата често „не чуват“ не само другите, а и себе си. При провеждане на диалог с текста те се учат да контролират своята реч, да изказват своята гледна точка, да приемат гледната точка на друг човек. Понякога в уроците е трудно да се постигне взаимно разбиране, но то е важно, защото без него обучението не може да се случи (Соболева, 2007/10: 6). При работата с текста учениците постоянно сравняват своите прогнози и разсъждения с това, което е в него.
Дейности за формиране и развиване на уменията на учениците да прогнозират съдържание
Една от дейностите за формиране и развиване на уменията на учениците да прогнозират съдържание е да отговарят или да задават въпроси към заглавието и илюстрациите – кои ще са героите, за какво ще се разказва в текста. Може да се използва таблица с колони (Главни герои/Какво искам да знам за тях?/Какво мисля, че ще се случи?). След прочита на текста те коментират какви отговори са намерили и доколко те съвпадат с техните прогнози.
Интересен похват е след наблюдение върху заглавието и илюстрациите да се предложи на учениците да направят списък с думи, които мислят, че ще ги има в текста, и да обяснят решението си. След това четат текста и в списъка с думи отмятат тези, които са срещнали. После коментират защо някои от думите, които са предвидили, ги няма в дадения текст. Вариант на това упражнение е учителят да даде списък с думи, а учениците да обсъждат (може и по двойки) кои от тях ще ги има в текста. Може да съставят с тях свой текст.
Друга идея е преди четенето да се задават въпроси, които въвеждат учениците в темата. Въпросите може да са свързани със знания по нея, преживявания (личен опит), мнение, което те имат. Вариант за прогнозиране на съдържанието е на учениците да се предложат серия снимки или картини и те да помислят към каква тема са насочени (за какво смятат, че ще се разказва в този текст). Използването на музика или звуци също е подходящо, за да предизвика асоциации, мисли, чувства, които да ги насочат към темата.
Някои от текстовете (приказки, разкази) може да се разделят на части и всяка от тях да се постави в плик. Като вариант – всеки отделен момент може да е напечатан на лист с определен цвят. Първо се провежда предварителен разговор за героите, темите, като се използват вече коментираните начини. След това последователно се изваждат цветните листове и се работи само по тях – учениците задават въпроси, проверяват прогнозите си, правят предвиждане какво ще се случи по-нататък. Важно е да се стимулират да правят вариативно прогнозиране, но то да е обосновано (Защо мислиш, че ще продължи така?). Дават се няколко минути всеки да обмисли своите варианти и след това ги споделят, за да не си влияят на прогнозите. Може да си измислят и реплики на героите, които ще последват според тях. По време на предвижданията учениците се окуражават от учителя. Ако има крайно неприемливо предположение, се казва, че с него може да се поспори, и се дават основания за това. Когато се стигне до края, се обсъжда дали авторовото решение е харесало на учениците. Отбелязва се, че и техните предложения за случката са били интересни, и може да им се предложи да напишат собствени истории. След като по този начин се стигне до края на текста, се обсъждат авторовият замисъл, изразните средства, които той е използвал, за да реализира идеята си и да направи произведението по-интересно.
При прогнозирането на съдържание може да се приложи техниката „Започване от края“ (Hoyt, 1999: 13). При нея учителят първо прочита края на историята. След това приканва учениците да споделят за какво според тях ще се разказва в текста, каква е неговата идея, кои са героите. Следват прочит на целия текст и проверка на прогнозите.