Самостоятелна работа с текста
Акцент в технологията се поставя на самостоятелната работа с текста, тъй като основната цел е учениците да се изградят като автономни читатели. Използването на разнообразни методически похвати ги води към отделяне на главното (основната мисъл, концепта) в текста. Това е много сложна читателска задача. Обикновено беседата се води от учителя и той направлява достигането до основната идея. В хода на работата не вземат участие всички ученици, а само по-активните. Ето защо в предложената технология се акцентира на изпълняването на разнообразни задачи, които предполагат участието на всички. Те се изпълняват индивидуално, по двойки, на групи и имат за цел да накарат малките ученици да забавят четенето, за да се „вгледат“ и „вслушат“ в текста; да направят някои от следните връзки: аз и текстът, текстът и друг текст, текстът и нещо, което се случва в света около мен; да обърнат внимание на ключовите думи и думите образи (епитети, сравнения); да достигнат до изводи и умозаключения. Трябва да се отбележи, че при тези занимания е отделено важно място на работата с пословица, тъй като тя често се използва като критерий за това дали учениците са достигнали до основната идея, а също акцент върху работата с нея се поставя и в учебната програма за 3. клас. В работата с пословица се срещат затруднения. От една страна, те се дължат на факта, че третокласниците не разбират много от думите. От друга страна, много ученици остават на нивото на разбиране само на фактическата информация. Скритата мисъл остава извън границата на разбирането. За да се преодолеят посочените затруднения, с пословиците трябва да се работи целенасочено и системно.
Дейности за самостоятелна работа с текста
Важно е при всеки текст да се правят връзки с нещо от личния опит на ученика, с друг текст, с нещо от живота (например новина, видяна случка и т.н.). Например: Тази история ми напомня на…; Този герой има същия проблем, за който четох/видях/чух…; Аз гледах програма по телевизията, която представя нещата, описани в този текст. Така учениците свикват да правят такива връзки и при самостоятелен прочит на текст у дома.
Интересен похват е да се изплете мрежа от разбирания. Това става, като след разсъждения върху фактическия текст учениците се събират в кръг. Първият ученик държи кълбо прежда и споделя една своя мисъл за текста. Разпъва конеца от себе си до друг ученик и му прехвърля кълбото, той – на следващ, и т.н. Кълбото не се предава по кръга, а на срещуположен съученик. Вариант на това упражнение е всеки да запише на лист двете най-важни думи, които са свързани с прочетеното. После трябва да се обоснове защо е избрал точно тях. Накрая се прави тапет на разбиранията в класа (индивидуалните листове се слагат на дъската) (Hoyt, 1999: 4).
По време на самостоятелна работа с текст на учениците може да се предложи да попълнят азбучни кутийки. Това е квадратна мрежа, във всяка кутийка от която е написана буква от азбуката (прави се по размера на лист А4, за да има място да записват). Учениците попълват в кутийките ключови думи от текста, които започват със съответната буква. След това могат да ги използват за възпроизвеждане на историята или за задаване на въпроси по нея (Hoyt, 1999: 16).
При работа с нравствените качества на героите може да се изработи графика на качествата на герой (Hoyt, 1999: 112). За всяко от предложените качества учениците оцветяват стълбче от 1 до 10. После се прави коментар защо са оценили така героя. Дават примери с неговите постъпки, думи, оценката на автора.
Друг вариант е да се раздадат на учениците листове с начертана Вен диаграма (разположена на цял лист с размер А4). От лявата страна записват качествата на единия герой, от дясната – на другия, а по средата общите качества (в случай че героите имат такива). Същата диаграма може да се използва и всеки ученик да сравни себе си с избран от него герой.
С голямо желание учениците изработват и книжки за избран от тях герой (McLaughlin & Allen, 2002: 125). В час по изобразително изкуство или технологии и предприемачество рисуват и оцветяват героя. Изрязват го и го очертават на няколко бели листа (колкото странички искат да е книжката). Листовете се свързват с телбод и се получава книжка. На страниците записват какъв е героят, неговите мисли, чувства, постъпки. Променя ли се, как, защо. Може да се използва и малко албумче за снимки, тефтерче или тетрадка от 20 листа, ако не искат или не могат сами да направят книжката.
Друга задача, която може да се постави при самостоятелната работа с текст, е третокласниците да отбележат за него кое е вярно, кое е невярно или за кое не се говори (може да се предложи като таблица със съответните колони).
Интересна идея е да се раздаде напечатан текст, в който има празни места с означения 1, 2, 3, 4 и т.н. Под него са дадени изречения, означени с А, Б, В, Г и т.н. Учениците трябва да намерят мястото на всяко изречение в текста.
При работа с пословица, за да се обобщи основната мисъл, се използват някои от следните методически похвати: задаване на въпроси по пословицата, за да я разберат учениците (Трудолюбието краси човека, а мързелът го грози. Защо трудът прави човека красив? Как го прави? и т.н.); рисуване на ситуацията, отразена с пословицата (ако това рисуване е словесно, става приказка по нея); сглобяване на разместени части на пословици; измисляне на край по дадено начало на пословицата и обратно – на начало по даден край; изказване на основната мисъл в пословицата със свои думи; откриване на излишната от няколко пословици; групиране на пословици по смисъл; верижка от пословици с еднакъв концепт; подбор на пословица, която се отнася или не се отнася за героя/текста; намиране на обща мисъл между пословица, басня и приказка (Соболева, 2008/6).