За да се получи „най-добрата карта“, тя трябва да бъде преразгледана, допълнена. Паметта – ефективното запомняне на изучавания материал, има свои законни и беззаконни криви на изменение, за някои неща се сещаме, като премислим нещо друго и може да се поправи или допълни. От друга страна, ако правенето на картата има за цел да бъде запомнена в активната памет, човек трябва да се върне към нея няколко пъти (Недялкова, 2014: 55). Това пряко кореспондира със спиралата на ученето – човек научава някакви неща, забравя част от тях, учи следващите, като припомня част от предишните и попълва забравените, при следващо учене отново се припомнят старите знания, докато станат устойчиви, т.е. компонент на дълготрайната памет.Създаването на интелектуални карти като метод на обучение има за цел да улесни процеса на учене, разбиране и запаметяване на основни понятия, обекти, явления и закономерности, в резултат на което да се повишат постиженията на учениците. В статията са разгледани методиката и технологията за създаване на интелектуални карти, основни подходи при усвояването от учениците на знания и умения за изграждането им, етапи и правила за съставянето и подреждането на мисловна карта. Даден е конкретен пример за създаване и използване на интелектуална карта в учебния процес по математика в 8. клас.
Методика за създаване на интелектуални карти
Интелектуалните карти намират широко приложение в обучението. Те може да се използват за: решаване на проблеми; съставяне на план за предстояща дейност; осъществяване на сътрудничество; индивидуално изразяване на творчество; структуриране на учебно съдържание в кратка и бързо запомняща се форма – дава възможност с един поглед цялостно да се обхване голямо количество информация, която логически се конкретизира от центъра към периферията и показва множество взаимовръзки между отделните елементи; генериране, визуализиране, класифициране на идеи, а също интелектуалната карта може да се използва и като помощно средство за изучаване и организиране на информация.
В обучението по математика интелектуалните карти намират приложение при планиране на учебната работа, изучаване на нови знания, откриване на взаимовръзки, преговор на учебен материал, обобщение на учебен материал, оценяване на учениците, самоконтрол и самопроверка, вземане на решения, планиране на следващата учебна дейност, стимулиране на мисленето и творчеството. Някои от темите по предмета се състоят от последователни, но сложни за усвояване понятия за голяма част от учениците. Много от гимназистите не успяват едновременно да слушат, записват и запомнят по-важните термини и понятия. Затова въвеждането на уроци, в които се използват интелектуални карти, е от особено значение за стимулиране на мисленето и творчеството.
При създаването на мисловните карти за предпочитане е колективното творчество, защото се обединяват по-голям брой асоциации, докато при традиционната мозъчна атака един ученик води групата, като записва ключовите идеи на всеки член. В началото на изграждането на картата всеки докладва, без да бъде прекъсван, след това се провеждат дискусии в малки групи, за да се обменят идеите между учениците, като всеки от тях може да прибави нови към своите. Така се създава първата групова интелектуална карта. Следват инкубация, създаване на втора (ревизирана, реконструирана и подобрена както структурно, така и в идейно отношение) и сравняване на двете, цялостен анализ на информацията и вземане на решение (Иванова, 2002: 256).
Технология на създаване на интелектуални карти
Групова работа преди индивидуалната
Първо картата се създава общо, след което всеки ученик я изгражда индивидуално. Накрая отново общо се доизгражда, като се проверява съдържателната част, може да се добави информация, да се преместят или свържат отделни клони. При общото създаване на картата първо се рисува централното понятие в средата. След това може да се използва методът на мозъчната атака и да се запишат асоциациите, до които то води.
Според Цветанка Иванова (Иванова, 2002: 256–257) удачно е да се подложи на обсъждане интелектуална карта, съставена от ученик, група, клас и др., чрез въпросите:
- Има ли пропуски в модела?
- Как може да се подобри структурата на ИК?
- Какви връзки може да се разкрият на база основата на модела?
- Има ли познавателно значение? (за вас?)
- Какви изводи са възможни за съотношения между компонентите му?
С малко насочване групата може да успее да състави правилно подредена карта още при генериране на асоциациите и след това да се поставят връзките. Ако знанията и уменията на учениците са недостатъчни за разделяне на понятията в нива на обобщеност, резултатите от мозъчната атака може да се запишат на дъската и след това да се подредят/преместят на правилното място. В процеса на обучение учителят първо трябва да демонстрира как той би подходил към създаването на картата, като покаже на учениците как да анализират информацията, да подреждат подпонятията, свойствата и характеристиките на централното понятие. Включването на основни или опорни типове решавани задачи би подпомогнало анализа при решаване на задачи или на проблем по-късно. Под опорни типове се разбират задачи, които подпомагат решаването на други задачи чрез използване на аналогия, или често срещащи се елементи от задачи, водещи до важни частични резултати. Включването им е необходимо, защото при разглеждане на следващи задачи неизбежно се питаме дали сме срещали подобна задача. Не може да се разчита учениците сами да отделят такива задачи.
Смятам, че прилагането на този подход задължително трябва да предхожда следващия, за да се изяснят на учениците на практика целите, смисълът и изискванията при създаването на интелектуалните карти.