Създаване на интелектуални карти в учебния процес по математика

Индивидуална работа преди груповата

Първо картите се разработват индивидуално и предварително се консултират с учителя, след което се доразвиват в малки групи и се изгражда обща карта на групата. При разделянето на класа на групи учителят преценява колко ученици да участват в една група и как да бъдат разделени. След това се изгражда обща карта на класа, съобразена с груповите, и накрая картата на класа се ревизира и подрежда. При тази последна стъпка се отчитат и различията в груповите карти, поправят се, ако са грешни (свойства, закони, изводи). По време на груповата работа учителят консултира, помага и контролира процеса на създаването. Тази технология на създаване на интелектуална карта може да се използва, след като у учениците е формирана обобщена представа за интелектуалната карта и приложението й в процеса на обучението. Вместо създаване на обща карта на класа може да се пристъпи към обсъждане на груповите карти. Друг вариант на полусамостоятелна работа е използването на т.нар. пъзел техника. При нея на учениците се предлагат основните елементи на интелектуалната карта, които всяка група трябва да сглоби и допълни, спазвайки посочените по-горе правила. След създаването на обща карта на класа или след обсъждането на груповите учителят би могъл да представи свой вариант на такава интелектуална карта, която предварително е изготвил. По този начин се подпомага усвояването на правилата за създаване на мисловни карти, за йерархията на подреждане и се съдейства за осмислянето им от учениците.

Описаните две технологии на създаване на интелектуални карти имат за цел да научат учениците как да изграждат карти напълно самостоятелно. Когато са усвоили достатъчно знания и умения за това, може да се премине към индивидуална работа. За целта учителят задава като домашна работа самостоятелно да бъде изработена мисловна карта за дадено явление или определено понятие. След предаването на домашните работи по преценка на учителя се прави обща карта на класа или се обсъждат предложените индивидуални мисловни карти.

Самостоятелно създаване на интелектуална карта от ученика

Самостоятелното създаване на интелектуална карта се прилага, след като е формирано умение за полусамостоятелно изграждане, с цел развиване на уменията за анализ, синтез и обобщение, както и на индивидуалния стил на мислене.

Създаването на интелектуални карти като метод на обучение има за цел да улесни процеса на учене, разбиране и запаметяване на основните явления и закономерности, в конкретния случай в математиката, в резултат на което да се повишат постиженията на учениците. При всяка една изработена от учениците карта учителят трябва да провери за допуснати фактологически грешки, дори и за неточности при преписването. Това е и един от „недостатъците“ на използването на интелектуалните карти – при грешки трябва да се съставят наново. Може да се избегне, ако картата е правена с молив, тъй като лесно се коригира. От друга страна, навременната поправка и повторенията подпомагат вярното усвояване на понятията и обновяването на асоциативните връзки и поддържат тези знания или част от тях в активната памет.

Интелектуалните карти трябва да се съставят на един лист (от тетрадка голям формат, картон, фолио и др.), за да се запомня цялостният образ и по-лесно да се възпроизвежда; трябва да са прегледни, сбити, естетически изработени, което изисква непрекъснато да се усъвършенства техниката за изграждането им и прави по-успешно използването им.
Етапи на създаването на интелектуална карта:

• Първи етап.  Определяне на основното понятие, обект, явление или процес; записване на всички възникнали с това асоциации (брейнсторминг).
• Втори етап.  Подреждане на основните елементи: в центъра се рисува изучаваното понятие, обект, явление или процес; главните теми и идеи, свързани с централното понятие (обект, явление или процес), се означават по клоните, излизащи от него; на всеки клон се записва ключова дума; навсякъде, където е възможно, се добавят изображения, символи, картинки, свързани с ключовата дума; добавят се връзки и стрелки, ако е необходимо; всеки отделен клон води до подпонятие, което може отново да има разклонения към подпонятия от следващ ред; може да се добавят номерация и/или цвят за всеки отделен клон.
• Трети етап.  Пренареждане – съставената интелектуална карта се преглежда цялостно, като може да изникнат нови асоциации. Стремежът е да се избягват повторенията, да няма излишни думи, усложняващи или омаловажаващи главните, да не се получи хаотична карта.

Създаване на интелектуална карта върху раздел „Квадратни уравнения“

Първо упражнение.  В обобщението на раздел „Квадратни уравнения“ в 8. клас преди решаването на задачи по темата учителят обяснява какво представлява интелектуалната карта и как се създава. Чрез подходящо задавани от учителя въпроси (как изглежда квадратното уравнение, какви квадратни уравнения познават, как се решава квадратно уравнение…) и получаване на отговори от учениците преподавателят съставя интелектуална карта на основните видове квадратни уравнения и начините за тяхното решаване. Отговаря на възникнали в процеса на изготвяне на картата въпроси. Задава пожелателна домашна работа, разделяйки учениците на групи, за изработване на интелектуална карта, като използват общата и допълнят зависимостите между корените на квадратното уравнение и формулите на Виет.
Второ упражнение.  След преглед, консултиране и редактиране на домашните работи се изгражда една обща карта на дъската и се пристъпва към решаване на задачи, като се използва създадената карта.
Трето упражнение.  Самостоятелно решаване на задачи от учениците чрез използване на интелектуалната карта под наблюдението на учителя. В края на часа се прави анализ на работата и се коментират срещнати трудности в задачите.