Езиковото обучение и преподаване в контекста на европейската езикова образователна политика
Според резюмето за Общата европейска езикова рамка на В. Мартинюк, Отдел „Езикова политика“ на Съвета на Европа (Martyniuk, 2006: 2), политиката на СЕ за езиковото обучение се основава върху следните водещи принципи, в които Task-Based Approach може да се впише напълно:
- Езиковото обучение е за всички: възможностите за развитие на техния многоезичен репертоар са необходимост за всички граждани в съвременна Европа;
- Езиковото обучение е за учащия: то трябва да се основава на целесъобразни и реалистични цели, които отразяват нуждите, интересите, мотивацията и способностите на учащите;
- Езиковото обучение служи за междукултурно общуване: то е от решаващо значение за гарантиране на успешно взаимодействие през езикови и културни граници и развива отвореност към многоезичния репертоар на другите;
- Езиковото обучение е за цял живот: то трябва да развива отговорността на учащите и необходимата независимост за посрещане на предизвикателствата на ученето през целия живот;
- Езиковото преподаване е координирано: трябва да се планира като цяло, обхващащо конкретизирането на целите, материалите и методите на преподаване/учене, оценката на постиженията на учащите, както и разработването на подходящи конвергенции между всички езици, които учащите имат или желаят да добавят в репертоара си;
- Езиковото преподаване е последователно и прозрачно: разработващите образователните политики, авторите на учебните програми, авторите на учебниците, проверяващите органи, подготвящите учители, преподаващите и учащите се трябва да имат едни и същи цели и критерии за оценка;
- Езиковото обучение и езиковото преподаване са динамични процеси през целия живот, в отговор на придобития опит, както и на променящите се условия и употреба.
Целите на обучението по чужди езици са да се подготвят учениците за общуване с хора, принадлежащи към други културни и езикови общности, в ситуации, надхвърлящи рамките на родноезиковата среда; да се научат да търсят, откриват и разбират информация от източници на чужд език; да се повиши езиковата им култура; да се развият у тях умения за по-нататъшно самостоятелно изучаване и усъвършенстване на владеенето на чужди езици.
Посочените най-общи цели на чуждоезиковото обучение се конкретизират в изграждането и развитието на комуникативната компетентност на учениците, тяхната способност да възприемат устна и писмена реч и да създават устни и писмени изказвания, и дейностно ориентираният подход се явява истински двигател за осъществяване на тези цели, без, разбира се, да се подценяват онези подходи и методи, които всеки от нас подбира за ефективността на преподавателската си работа по чужд език.
С въвеждането на т.нар. Прагово равнище 1990, в което се включват дискурсни стратегии, социо-културен компонент, компенсаторни стратегии и компонентът „учене как да се учи“, започва нова вълна на чуждоезиковото обучение. То съдържа подобрения в спецификацията на категориите и дава някои по-нови версии, отразяващи различията в чуждоезиковото обучение, които се явяват в 90-те в сравнение със 70-те години на миналия век. Тук се включват промени в класификацията на езиковите функции и в спецификацията на граматическия и лексикалния инвентар. Освен това се добавят две нови категории на езиковите функции: „структуриране на дискурса“ и „комуникационна поправка“. Промените и допълненията в новата версия идват като резултат от опита, натрупан от различните приложения на първата версия, и от по-нататъшната перцепция и развитие в комуникативното умение и последиците от това за учебната практика (Продановска-Попоска & Нешковска, 2018: 416).
Дейностно ориентираното езиково обучение дава възможност на учителя да доближи максимално своята преподавателска работа до употребата на езика в реалния живот и по този начин се явява като ефективен инструмент за мотивация на учениците за учене и практическо реализиране на знанията им по чужд език. Използване на автентични материали като разговори, разкази, аудио- и видеозаписи в един добре планиран модул с последователност на задачите, работа по групи и по двойки, споделяне на личен опит в дискусии, вземане на решения и креативност в изпълнението на заданията – всичко това и още много интерпретации на дейностно ориентирания подход надграждат професионалната компетентност на учителя по чужд език и му дават реални основания да се гордее с постиженията на своите ученици.
-
- Продановска-Попоска, В. & Нешковска, С. (2018). Преглед на европейската езикова образователна политика, праговото равнище и общата езикова референтна рамка (с. 407–422). В: Проблеми на постмодерността. Т. 8/3.
- Brown, S. & Menasche, L. (1993). Authenticity in materials design. Paper presented at the 1993 International TESOL Convention, Atlanta, Georgia. Practical English Language Teaching. New York: McGraw-Hill.
- Council of Europe (2001). Common European Framework of Reference for Language: Learning, teaching, assessment. Cambridge: Cambridge University Press.
- Long, M. (1985). A role for instruction in second language acquisition. Clevedon, Avon: Multilingual Matters.
- Martyniuk, W. (2006). Common European Framework of Reference for Languages: Learning, teaching, assessment (CEFR) – a synopsis. Cornell University, Ithaca, NY, May 5, 2006.
- Numan, D. (2004). Task-Based Language Teaching. Published in the United States by Cambridge University Press, New York.
- Numan, D. (1989). Designing Tasks for Communicative Classroom. Cambridge: Cambridge University Press.
- Prabhu, N. S. (1987). Second Language Pedagogy. Oxford: Oxford University Press.
- Richards, J. (2006). Communicative Language Teaching Today. Cambridge University Press.
- Skehan, P. (1998). A Cognitive Approach to Language Learning. Oxford: Oxford University Press.
- Willis, J. (1996). A Framework for Task-Based Learning. London: Longman.
- https://hubpages.com/education/How-to-Create-a-Task-Based-Learning-Lesson-Plan-for-ESL
-
Славянка Николова, старши учител по английски език в Профилирана гимназия „Пейо К. Яворов“, Петрич
slavianka_nickolova@abv.bg
рецензент: проф. дпн Росица Пенкова