Подходи и видове оценяване
В специализираната педагогическа литература са описани и се прилагат най-вече два подхода при оценяването: нормативен и критериален (Стоянова, 1996: 32). При нормативния подход резултатите от измерването се сравняват с резултатите на предварително избрана група обекти (нормативна извадка). Например, ако един ученик по физическо възпитание и спорт е показал добри резултати при такъв подход, това не означава, че той е покрил изискуемите критерии, защото се сравнява с резултатите на група ученици, приети за нормативна извадка. А при критериалния подход, ако ученикът е покрил критериите, това означава, че реално той има необходимите знания и практически умения за конкретен вид спорт (Стоянова, 2007: 172).
Съществен момент при оценяването е съпоставянето, сравнението на постигнатите резултати от ученика и тези, които се изисква той да покрие (описани са не само в ДОС, но и в съответните учебни програми по отделните дисциплини). В системата на професионалното образование и обучение се оценяват знания, умения и професионално-личностни качества, необходими за упражняване на определена професия (Стоянова, 2013: 138).
В педагогическата литература са представени различни видове оценяване по различни признаци, а именно: устно и писмено; вътрешно и външно; текущо и заключително; нормативно и критериално; формално и неформално; диагностично и др. В образователния процес се използват всички горепосочени видове оценяване, в зависимост от целта, която е поставена (Стоянова, 2013: 139).
Оценка
Това е единственият формален израз на резултатите от учебния процес. Оценката помага да се установи към всеки момент равнището на знанията и уменията на учениците по съответните учебни дисциплини и да се проследи развитието на отделната личност.
В този аспект можем да разграничим следните основни функции:
- стимулираща и активизираща – отнася се до учебната и трудовата дейност на учениците;
- ориентираща – отнася се до значимостта на учебния материал, поведението и постигнатите резултати;
- координационна – свързана е с координирането на дейността на учителите в процеса на организиране на учебния материал;
- обучаваща – пряко свързана е с обучението на учениците;
- възпитателна – възпитава у ученика редица качества, като мотивация за учене и удовлетвореност от постигнатите резултати, стимулира учебната дейност на ученика и пр.;
- развиваща – формира стремеж у ученика към постигане на по-високи резултати;
- диагностична – чрез нея се установява равнището на постиженията към даден момент на всеки ученик, виждат се слабостите и на тази основа се вземат адекватни мерки за преодоляване на незнанията (Стоянова, 2013: 92–93).