Множество изследвания и анализи установяват неблагоприятна тенденция в здравното състояние на подрастващите в резултат от ниската двигателна активност (наднормено тегло, затлъстяване, дисхармонично физическо развитие и др.). Хиподинамията като рисков фактор за физическото развитие и здравното състояние на младото поколение е във фокуса на внимание и на редица европейски институции. В статията се акцентира върху необходимостта от преосмисляне на този проблем и провеждане на адекватни политики за опазване и подобряване на детското здраве, основани на научнообосновани стандарти и експертни оценки. Разглеждат се актуални предизвикателства и се посочват решения, като оптимизиране на обучението по физическо възпитание и спорт в съвременното българско училище, осигуряване на равноправен достъп до качествени физкултурни и спортни услуги в извънучебно време, формиране на училищна здравна политика, съсредоточена върху създаването на интерес и укрепването на двигателната активност при младите хора. Специално внимание се отделя на значимостта на взаимовръзките и взаимодействията между общопрактикуващите лекари и медицинските специалисти в образователните институции за физическото здраве и развитие на подрастващите.
Основните предпоставки и обстоятелства, пред които са изправени подрастващите в училищна възраст, свързани със здравето, са комплексни и сложни. Здравният статус е продукт както на условията на средата, в която се обучават и живеят учениците, така и на начина на живот, който те формират и утвърждават.
Посочените реалности, както и обективно налагащите се здравно-образователни промени, поставят във фокуса на внимание обществено значимия проблем за необходимостта от формиране на училищна здравна политика, съсредоточена върху създаването на интерес и укрепването на двигателната активност при младите хора.
На фона на тази прицелна намеса, методологично-аналитична по своя характер, предлагаме концептуална рамка, очертаваща архитектурна структура, в която за първи път се идентифицират и систематизират ключови предизвикателства и здравни заплахи, адресирани в пресечните полета на следния многофакторен анализ:
- Задължително подобряване на материално-техническата база в училищата, отнасящо се до стотици неприведени към санитарно-хигиенните норми и изисквания или липсващи физкултурни салони, независимо от големината на населеното място.
- Правилно разпределение на културно-образователната област „Физическа култура и спорт“, съобразено със здравните (хигиенно-физиологични) изисквания, при изготвяне и спазване на седмичните учебни разписания.
- Продуктивен периодичен медицински надзор и медико-педагогическо наблюдение и контрол на учебния предмет „Физическо възпитание и спорт“ чрез количествена оценка (определяне на плътността на урока) и качествена оценка (определяне на физиологичната крива чрез изменения в сърдечно-съдовата система на пулса и артериалното налягане и на дихателната система чрез честотата на дишането на ученика), в зависимост от степента на физическото натоварване през отделните части на урока – уводна, основна и заключителна.
Формирането на необходимия тренировъчно-физиологичен ефект изисква системен и адекватен двигателен режим – важен инструмент и фундаментално средство за оптимизиране на обучението по физическо възпитание и спорт в съвременното българско училище.
За реализирането на комплексно и широкоспектърно спортно образование в училище са необходими, от една страна, квалифицирани учители, които чрез своите специфични знания и умения да формират здравословно и привлекателно физическо възпитание и интерес към спортни занимания, и от друга – осъзната административна подкрепа за утвърждаване на протективната роля на двигателната активност. Това ще допринесе както за хармоничност между основните антропометрични (морфологични) показатели, така и за нормотоничност на типа физическо развитие като процес и състояние.
Известно е, че акселерационните процеси, характерни за развитието на подрастващото поколение през последните десетилетия, продължават, макар и с по-бавни темпове. Този факт дава основание да се зададе следният въпрос: „Съществува ли диспропорция между подобряващото се физическо развитие и задържащата се физическа дееспособност при детското население?“ За да се даде отговор на този кардинален въпрос за училищното здравеопазване, са необходими актуални научноекспериментални проучвания, които понастоящем са недостатъчни и фрагментирани.
Анализирайки медицинската документация, установяваме следното. Според Наредба № 3 от 27 април 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата (обн. ДВ, бр. 38 от 9 май 2000 г.), чл. 7: „Медицинските специалисти от здравните кабинети на детските заведения и училищата осъществяват задължително следните дейности: … 5. наблюдение на физическото развитие и определяне на физическата дееспособност на децата и учениците“.
В талона за провежданите един път годишно профилактични прегледи се посочват следните функционални (физиометрични) и скоростно-силови показатели (Приложение 6 към чл. 9, ал. 1, т. 2 на Наредба № 3):
– мускулна сила на дясна и лява ръка,
– гладко бягане,
– скок на дължина,
– хвърляне на малка плътна топка,
– максимален брой клякания,
характеризиращи важни качества на физическата дееспособност като бързина, сила, издръжливост и др.
Трябва да отбележим обаче, че в Наредбата не се посочват необходимите за практическата реализация нормативни параметри, които (в хронологичен ред) са:
– методичният инструментариум за измерване на силата на ръцете,
– разстоянието и стартът при бягането;
– тежестта на топката;
– времетраенето на кляканията.
Добре би било да се знае и какъв е реалният обхват на учениците от проведените профилактични прегледи.