Етнически и конфесионални специфики на изолирани общности при бедност и криза
В изследването са представени: 1. Рефлексивна картина на образователната ситуация у нас (2016– 2021); 1.1. Социална ситуация: Етническа структура, Майчин език, Вероизповедание, Демографска картина; 1.2. Образование; 1.3. Мерки и политики: На етап училищно образование, На етап висше образование; 1.4. Дискусия; Литература; 2. Интеркултурното образование – рефлексивен анализ; 2.1. Мултикултуралната перспектива; 2.2. Интеркултурното образование в България (2016–2021); 2.3. Интеркултурни учебни програми в Европа: Интегриращ модел, Сепариращ модел, Обучение на учители; 2.4. Дискусия; Литература.
Настоящият анализ е част от приоритет „Образование“ на фундаментално теоретично изследване, реализиращо се по проект на ФНИ – МОН „КОНКУРС ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ФУНДАМЕНТАЛНИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – 2020 г.“ Бенефициент: СУ „Св. Климент Охридски“ (Исторически факултет, катедра „Етнология и културна антропология“)
Име на проекта: „Етнически и конфесионални специфики на изолирани общности при бедност и криза“, ръководител – доц. д-р Илия Илиев
1. Рефлексивна картина на образователната ситуация у нас (2016–2021)
1.1. Социална ситуация
Според резултатите от Преброяване 2011 г., публикувани от Националния статистически институт, населението в България има следните етнокултурни характеристики.
Етническа структура
Установилите се демографски тенденции и засилената емиграция през последните 20 години се отразяват върху броя на всички етнически групи в страната, в резултат на което не настъпват съществени изменения в етническата структура на населението в годините между последните две преброявания според доброволното самоопределяне на лицата.
Българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84,8% от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение. Турската етническа група е втората по численост – 588 318 лица. Те представляват 8,8% от населението. Ромският етнос традиционно е третият по численост и наброява 325 343 души според самоопределянето на лицата, с относителен дял от 4,9%. Продължава тенденцията част от хората, които околното население назовава като „роми“ или „цигани“, да се самоопределят като българи, турци, румънци и др., което произтича от правото на преброяваното лице само да определи етническата си принадлежност или да не посочи такава.
Населението с българско етническо самоопределение е значително по-урбанизирано в сравнение с другите две основни етнически групи. В градовете живее 77,5% от българския етнос, 37,7% от турския и 55,4% от ромския. Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално в няколко области – Кърджали, Разград, Търговище, Шумен, Силистра, Добрич, Русе, Бургас, в които живеят 63,7% от населението от тази етническа група. Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Монтана – 12,7%, и Сливен – 11,8%, следвани от Добрич – 8,8%, и Ямбол – 8,5%, при общо за страната – 4,9%. Около половината (55,4%) от самоидентифициралите се като роми живеят в градовете.
Лицата, които не се самоопределят, са 53 391 – 0,8%. Сред тях делът на най-младите, до 19 години, е 51,7% от всички, които не се самоопределят.
Майчин език
Българският е майчин език за 5 659 024 души, или 85,2% от населението. Турският е майчин език за 605 802 души, или 9,1% от лицата, отговорили на този доброволeн въпрос. Ромският е майчин език за 281 217 души, или 4,2%.
Връзката между етническото самоопределение и самоопределянето по майчин език е силно изразена. Най-еднородна по майчин език е българската етническа група – сред лицата, отговорили и на двата въпроса, за етнос и майчин език, 5 571 049 (99,4%) посочват българския за майчин език, 15 959 лица (0,3%) – турския, 7528 лица (0,1%) – ромския, и 7511 лица (0,1%) – друг.
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 96,6%, или 564 858 души, майчин език е турският, а за 18 975 души от тях, или 3,2%, майчин е българският език.
Ромската етническа група по майчин език се разпределя в следната структура: 272 710 души, или 85,0%, са посочили ромски за майчин език, 24 033, или 7,5% – български, 21 440, 6,7% – турски, 1837, или 0,6% – румънски.
Вероизповедание
Вероизповеданието е въпросът, на който делът на неотговорилите лица е най-висок – 21,8%, като най-висок е делът на младите възрастови групи и на неотговорилите в областите София (столица), Пловдив и Варна.
Лицата, самоопределили се към източноправославното християнско вероизповедание, са 4 374 135 души, или 76,0% от отговорилите на въпроса. Католическото вероизповедание са посочили 48 945 души, протестантско – 64 476 души, съответно 0,8 и 1,1% от отговорилите. Мюсюлманско вероизповедание имат 577 138 души, или 10%. От тях мюсюлманско сунитско е вероизповеданието на 546 004 души, мюсюлманско шиитско – на 27 407 души, и 3727 души са записали само мюсюлманско вероизповедание. Други вероизповедания изповядват 11 444 души, или 0,2% от отговорилите. Нямат вероизповедание 272 264 лица (4,7%) и 409 898 (7,1%) не се самоопределят.
Демографска картина
Спрямо Западна Европа в България раждаемостта е 2 пъти по-ниска. Тревога буди нейната структура – близо 50% от ражданията са от социални общности, където родова, семейна, майчина, бащина среда ги обрича на социална недоразвитост, съобщи проф. Михаил Мирчев на проведената преди време национална кръгла маса „Демографски проблеми на българската нация“, организирана от Българската академия на науките и изкуствата. Според други данни днес структурата, обобщена на национално ниво, на децата в класната стая е 47:53 в полза на ромския етнос.
Възрастовата структура на ромите показва ясно изразена тенденция – с нарастване на възрастта намалява относителният дял на възрастовите групи: децата от 0 до 9 години съставляват една пета (20,8%) от всички самоопределили се като роми, групите на 10–19-годишните и 20–29-годишните съставляват равни дялове, всеки от по 18,3%, групата 30–39 г. – 15,2%, 40–49 г. – 11,6%, 50–59 г. – 8,7%, 60–69 г. – 4,9%, 70–79 г. – 1,9%, 80+ г. – 0,4%.
При ромите икономически неактивни са цели три пети от лицата над 15 години – 61,2%. Групата на пенсионерите (единствените, които генерират собствени доходи) тук е най-малката – едва 23,5% (14,4% от всички роми над 15 години). Причината е главно във възрастовите особености на общността, но така също и факта, че много възрастни ромски граждани, които са били продължително време безработни или са работили в сивия сектор, нямат осигуровки и необходимите години трудов стаж за пенсия. Учащите са изключително малко – 7,3% от икономически неактивните (4,4% от всички роми над 15 години). Този нисък дял на продължаващите образованието си след 15-годишна възраст ще предопределя по-ниския образователен и квалификационен статус на общността в дългосрочен план, а оттук – и по-големия дял на безработните и изпадналите от пазара на труда роми и през следващите десетилетия. Домакините в ромската общност съставляват огромен дял – 36,5% от икономически неактивните (22,4% от всички роми над 15 години).
Продължителното отпадане от пазара на труда е най-силният индикатор за социално-икономическо изключване в България след 1989 г.