В статията е разгледано приложението на приказките в образователния процес по математика в детската градина. Използването на приказния жанр в обучението по математика предоставя възможност изграждането, разширяването и надграждането на детските представи за количествените, пространствените, времевите отношения и за геометричните фигури да се реализират в забавни и увлекателни практически и игрово-познавателни ситуации чрез логически игри и занимателни упражнения.
Няма друг етап в развитието на човека като предучилищната възраст – толкова неподправен, емоционален, нравствено чист и с такъв потенциал за действие. Тя е първото „стъпало“ в образователната система, периодът на първоначалното формиране на всички знания и умения, които човек използва през целия си съзнателен живот. Овладяването на математически знания е важен аспект от педагогическия процес.
Математическата подготовка в условията на детската градина е насочена към формиране на елементарни математически представи. Съобразена е както с познавателното развитие на децата, така и с възрастовите възможности за осмисляне на основни математически отношения между обекти и явления в заобикалящата действителност. Според ДОС за предучилищно образование по направление „Математика“ се формират основните представи, върху които ще се овладяват математическите знания в училище (МОН, 2016).
Основната цел на предматематическата подготовка е „да се въведе детето в сложния свят на математически обекти и абстрактни отношения чрез специална познавателна среда за педагогическо взаимодействие и на тази основа да се обобщят способи и подходи за опознаване и оценяване на реалната действителност“ (Гълъбова, 2003).
Необходимо е целите да са ориентирани към съдържателната и към познавателната страна на процеса по формиране на математически представи. Децата разбират и усвояват определени понятия чрез система от математически знания и затова съдържателната програма по математика се свързва с програма от познавателни действия, които детето от предучилищна възраст трябва да овладее, а именно:
- развитие на самостоятелността и самодейността на педагогическото взаимодействие в процеса на възприемане, изпробване и изразяване;
- създаване на подходящи условия, стимулиращи развитието на детето.
Математиката е мощен фактор за интелектуалното развитие на детето, формирането на неговите познавателни и творчески способности. Чрез включването им в разнообразни дидактични игри с математически характер и вземане на нестандартни решения децата откриват многообразието на форми, цветове, количества, овладяват различни стратегии, за да решат поставените задачи. Заниманията с математика са основа и предпоставка за стимулиране на умственото развитие на децата чрез развиване на логически структури на мисленето. В психологията умственото развитие се свързва със знанията и с познавателните действия (операции), с помощта на които се овладяват тези знания. В основата на мисловните операции при опознаване на заобикалящия ни свят (наблюдение, анализ, синтез, сравнение, обобщение, абстрахиране, специализация, конкретизация, моделиране) са три логически структури на мисленето: класификация, сериация и инвариативност на количеството, обема, масата и др.
Редица педагози и психолози, като В. В. Давидов, Ж. Пиаже, Ал. Маджаров, А. Ф. Обухова, Н. Н. Непомнящая и др., посочват в работите си тясната връзка и обусловеност между степента на развитие на детското мислене и степента на формираност на математическите представи и понятия. Те доказват, че преходът от познание на специфичните качествени особености и връзки в обектите от действителността към познание на количествената страна в тези обекти и отношения изисква съществено изменение в мисловната дейност, формиране на нови, обобщени способи за анализ на действителността.
Едно от основните противоречия в процеса на обучение по математика е между абстрактния характер на математическите знания и предимно конкретно-образното мислене на децата от предучилищна възраст.
Психолози като Ж. Пиаже, Н. Г. Салмина, А. Н. Леонтиев, Дж. Брунер изследват проблема за формирането на познавателната дейност на обучаемите. Характерна особеност при формирането на математическата познавателна дейност е, че „детето винаги работи с модели на абстрактни математически понятия и работата с модели се оказва един от най-важните показатели за познавателното развитие на детето по математика“ (Георгиева, 2017). Това налага подходящо онагледяване, за да се разкрие същината на математическите понятия. Онагледяването съдейства за достъпно и качествено овладяване на знанията; създава положителна мотивация при изучаването им; поддържа интереса на децата към математическата дейност; допринася за развитието на логическата памет и творческото въображение; създава единство на конкретно-образното и абстрактно-логическото мислене. Както всички понятия, така и математическите понятия преминават през естествен психологически процес на формиране: от усещания и възприятия, към елементарни представи и след обобщение и абстрахиране – до съответното понятие.