Благоприятният психоклимат в класната стая, добрата мотивация на учениците и активното им включване в учебната дейност са фактори от първостепенно значение както за тяхната успеваемост, така и за удовлетвореността им от образователния процес. В това отношение интегрираното преподаване, използването на мисловните карти, прилагането на принципи от сугестопедията са изключително ефективни подходи. В статията са разгледани сугестопедичните принципи на Георги Лозанов и методиката „мисловна карта“ на Тони Бюзан и техните възможности в обучението.
Мотивацията на учениците зависи от психологическия климат в класната стая. Учителят трябва да създава позитивна атмосфера в часа и тя се определя от множество фактори – настроението, тона на гласа, езика на тялото и редица други. Установено е, че когато учениците се намират под стрес, не могат да учат, тъй като се блокират определени мозъчни центрове.
Днешният учител е необходимо да познава съвременните подходи и методи на преподаване – принципите на сугестопедията, работата с мисловни карти, съпричастната комуникация, метода на активно слушане. Много по-важно е учителят да се замисля върху това как преподава, отколкото какво преподава. Въпросът как винаги трябва да предхожда въпроса какво.
Като преподавател се вдъхновявам от принципите на Георги Лозанов (вж. Лозанов, 1971).
Принципът за безусловната любов – за да се постигне нещо хубаво, е нужна любов. Тя внася спокойствие, поражда доверие и изгражда престиж на учителя в очите на обучаваните. Любовта обаче не може да се изиграе, учениците ще усетят това. Необходимо е в съвместната работа да се избягват конфликтите, да се проявява добронамереност, да се създава благоприятна атмосфера в часа, да не се повишава тон, да не се използват заплахи и да не се оказва натиск. Любовта, заедно с останалите принципи, създава необходимата и желана радостна, искрена и мотивираща среда, в която учениците са предразположени за учене. Те се доверяват на своя учител. Принципът на радост се прилага чрез система от нагледни материали, които стимулират мисловната дейност.
Друг принцип е свободата – за съжаление, твърде малко свобода има в българската образователна система, защото дейностите са пряко обвързани с резултатите и оценките на учениците. Когато ученикът е фиксиран върху оценката, е много трудно да бъде истински активен, защото това блокира творческия процес. Дейността на ученика трябва да бъде поставена не между похвалата и наказанието, а да се предизвиква от вътрешното удовлетворение, и тук идва голямата трудност, защото нашата система е центрирана върху оценките. Редица научни изследвания в различни страни и мащаб установяват, че това има негативен ефект върху въображението и творческото мислене на ученика.
Съществува принцип, според който преподавателят трябва да има по-големи очаквания към своите ученици, което от своя страна води до по-доброто им представяне. Именно в това се изразява и Ефектът на Пигмалион, известен още като „ефект на самоизпълняващите се пророчества“. В интервю психологът Робърт Розентал коментира: „Посочените деца наистина станаха по-умни – само защото от тях се очакваше да станат по-умни“. Това заключение се прави въз основа на резултатите от експеримент, чийто предмет на изследване е Ефектът на Пигмалион. Експериментът е проведен в начално училище в Калифорния с даден фалшив тест за интелигентност на всички ученици.
Принципът за многократно увеличен учебен материал: когато човек се освободи от стреса, нарастват потенциалните му възможности и той може да учи много повече. Според различни национални и международни комисии не трябва да се позволява учебният материал да намалява, защото по този начин еволюцията би се забавила.
Принципът на златната пропорция – златното сечение от времето на Ренесанса. Този принцип се отнася към начина, по който се разпределя часът. Златното сечение е символ на хармония и не е само математическо понятие. За да се научи голямо количество материал за кратко време, е нужен баланс. Когато той се постигне, способността за учене се подобрява.
Като много ефективен метод за активно учене е въвеждането на класическо изкуство и естетика в обучението. Приятната атмосфера помага на учениците да се отпуснат и да отклонят вниманието си от безпокойството, което изпитват по отношение на ученето.
Принципът цяло–част, част–цяло, частта чрез цялото – това означава, че всяко нещо е свързано с друго. Именно интегрираното обучение е възможност за активно учене. По този модел е и т.нар. STEM образование – наука, технологии, инженерство, математика.