Владеенето на чужди езици днес е ключово умение и е от първостепенна важност за пълноценната реализация на всеки човек в съвременния свят на глобализация и мултикултурност. Основната цел на изучаването на чужд език е да се формират умения у учениците за овладяване на езика като средство за комуникация и да се изградят компетенции за използването му като инструмент в диалога на културите и цивилизациите. В статията е разгледано чуждоезиковото обучение в контекста на компетентностния подход в образованието. Акцентирано е на комуникативния метод при преподаването и изучаването на чужд език.
Съвременният неимоверно глобализиран, технологичен и динамично променящ се свят ни изправя пред също толкова неимоверни предизвикателства. За да може да се приспособи към този нов и по-сложен свят, всеки негов гражданин се нуждае от широк набор от компетентности. Днес творчеството, способността да се мисли разностранно, комплексните умения и приспособимостта са от първостепенна важност, много по-необходими и по-ценени от простия обем от знания. Засилването на познавателното и информационното начало в професионалния, обществения и личния живот на човека и стремежът към адекватност със съвременните реалности предопределиха извършващия се преход на образованието от квалификационен към компетентностен подход.
Постмодерното мислене отрича дисциплинарните разделения, тясното специализиране, втвърдените знания и умения. Постмодерната образователна политика насърчава развитието на спектър от ключови компетентности и дава приоритет на умението за учене през целия живот – умението да учим, да забравяме вече нерелевантните знания и наново да учим, да се адаптираме успешно към изискванията на новото време и да откриваме множество интердисциплинарни решения за преодоляване на неочаквани, неструктурирани казуси и проблемни ситуации. Отговорът на образователната система е развитие на общото образование, където могат да бъдат изградени тези общи компетенции (Вацов, 2015).
Акцентът днес се измества към овладяването на базисни умения, без които пълноценното личностно развитие и оптималното реализиране на потенциала на младите хора са немислими в крайно сложните съвременни общества. И тенденцията е обхватът на тези базисни умения все повече да се разширява, което намира точен израз в дефинирането на понятието учене през целия живот.
Усилията трябва да се насочат в няколко предметни области:
1) изучаването на чужди езици като шанс за оцеляване в съвременния свят;
2) изучаването на родния език и подчертаването на ценността на културното богатство на многоезичните страни;
3) усвояването на предмети, свързани с новите технологии за търсене и преработване на информация;
4) възпитаването на комуникативни умения;
5) създаването на социална и емоционална компетентност (Вацов, 2015).
Същност на чуждоезиковото обучение
Глобалната цел на изучаването на чужд език е да се формират уменията на учениците за овладяване на езика като средство за междукултурна комуникация, да се развие способността да се използва чужд език като инструмент в диалога на културите и цивилизациите на съвременния свят.
В обучението по чужд език се открояват няколко компонента:
1) езикова компетентност;
2) социолингвистична компетентност;
3) социокултурна компетентност;
4) стратегическа компетентност;
5) дискурсивна компетентност;
6) социална компетентност.
Компоненти на учебното съдържание:
1) езиков материал (фонетичен, лексикален, граматичен, правописен), тук се различават рецептивни/продуктивни минимуми;
2) системни знания за целевия език, които имат комуникативно значение (специфични речеви правила, основни познания – за езиковата система, бита, културата, държавната структура и др.);
3) умения: лексикални, граматични, произношение, правопис, умения в оперативен езиков материал;
4) речеви материали: речеви образци, ситуации на общуване, теми, образци от текстове за слушане и различни видове четене, примерни диалози;
5) упражнение.
Принципи на преподаването:
1) Преподаването на чужди езици е непрекъснат процес на функциониране на интегрална система, основан на динамиката на поетапно концентрично разширяване на обема на придобитите знания, умения и навици.
2) Процесът на преподаване на чужди езици е активен по своята същност, максимално близък до естествената човешка дейност. Този принцип се реализира в личностно ориентиран подход към обучението, активиране на умствените и волевите усилия на ученика.