Възпитанието и обучението по безопасност на движението по пътищата е един от аспектите в образованието и възпитанието на личността. В условията на детската градина то се извършва чрез основни и допълнителни форми на педагогическо взаимодействие. Децата от предучилищна възраст не могат сами да осъзнаят опасностите в условията на пътната среда. Ето защо е необходимо обучението по безопасност на движението да започне от ранна възраст, за да стимулира, развива и усъвършенства защитни механизми у децата като участници в съвременното интензивно пътно движение. Инициативите по безопасност на движение по пътищата се реализират комплексно с взаимното сътрудничество и партньорство между институции като управление „Пътна полиция“, министерство на образование, училища и детски заведения. Фундаментална и дългосрочна цел на тези институции е изграждане на транспортна култура, навици за превенция на пътно-транспортен травматизъм и умения за приложение на адекватно поведение у децата в условията на пътна среда.
Масмедиите ежедневно насищат публичното пространство с информация за пътнотранспортни произшествия с деца и свързаните с тях последствия като отнемане на живот или инвалидизиране. Превенцията на риска от пътнотранспортни произшествия, опазване на живота и здравето на децата е от първостепенно значение за цялото общество. Поради това преднамерено и целенасочено се създават условия за обучение в ситуирана пътна среда в условията на детската градина, осигуряват се учебни помагала и дидактични материали, разширяват се теоретико-приложните компетентности на детските педагози.
В психолого-педагогическото пространство често се употребява понятието „транстпортна култура“, чиито съдържателни параметри включват изграждане на система от знания и умения за безопасно поведение у децата в условията на пътната среда. Възрастовите особености и недостатъчният когнитивен и социален опит на детето от предучилищна възраст са предпоставки то да е най-уязвимата и застрашена категория участници в пътната среда. Всеки възрастов период от живота на човека се характеризира със сензитивност в развитието на когнитивната, емоционалната и волева сфери. Психо-физиологическите особености на детето в предучилищна възраст и промените, които настъпват в развитието на тези сфери са основание да се поставят началните основи на възпитанието и обучението по безопасност на движението по пътищата. Предучилищната възраст е значим период в онтогенезата, който се характеризира с интензивно морфофункционално и сетивно развитие, ускорено развитие на познавателните процеси и структури.
В концепцията на Ж. Пиаже (1992) се откроява идеята за развитието на интелекта като механизъм на адаптация в заобикалящата среда. Именно чрез йерархията на когнитивните и оперативни структури на детския интелект съобразно стадиите на развитие може да се обяснят и механизмите за реакция и поведение на детето като участник в пътното движение. През сензомоторния стадий (ранно детство -от 0 до 3 год.възраст) действията на детето са предимно на сетивна основа без участие на речта. Детето е неспособно да разграничи себе си от околния свят. Детето е зависимо от подкрепата и помощта на възрастните като участник в движението. На дооперационалния стадий (предучилищна възраст -от 3 до 7 год.) доминира нагледно – образната форма на мисловния и на паметовия процес като познавателни функции. Речта е механизъм за обозначаване на действието. Именно речта е тази, която фиксира образа, в следствие на което възниква представата като нов психичен конструкт. Характерен феномен за тази възраст е детския егоцентризъм, който обяснява невъзможността на детето да разсъждава от позицията на друг. Следователно детето трудно може да предвиди поведението на другите участници в условията на пътната среда и се нуждае от подкрепата на възрастните. Стадият на конкретните операции (начална училищна възраст – от 7 до 11 год.) е характерен с появата на словесно-логическата форма на мисловния процес, когато причинно-следствените отношения между обектите в действителността стават разбираеми за детето. Умствените действия вече притежават свойството на обратимост, т.е те се операционализират. Това е периодът, в който основните когнитивни операции са формирани и обслужват детето в ориентирането му в заобикалящата го среда за постигане на когнитивно равновесие с нея. Следователно детето вече може да разбере причинно-следствените връзки и отношения между обектите и участниците в условията на пътната среда.