Турските романи на българския телевизионен екран

В последните две десетилетия интересът на българските читатели към турското литературно творчество значително нарасна. Активно се превеждат и издават творби както на турски класици, така и на съвременни автори като Орхан Памук, Елиф Шафак, Зюлфю Ливанели, Ахмед Юмит. Турската поезия, макар и по-плахо, също достига до нас в превод на български език, предимно чрез сборници и антологии.

В последните две десетилетия интересът на българските читатели към турското литературно творчество значително нарасна. Активно се превеждат и издават творби както на турски класици, така и на съвременни автори като Орхан Памук, Елиф Шафак, Зюлфю Ливанели, Ахмед Юмит. Турската поезия, макар и по-плахо, също достига до нас в превод на български език, предимно чрез сборници и антологии.

Появяват се и все повече възможности за българската публика да се докосне до съвременната кинопродукция на съседна Турция. Най-мащабна безспорно е популярността на турските телевизионни сериали. Част от излъчваните в българския телевизионен ефир продукции представят адаптации по мотиви от най-обичаните турски романи, като се явяват своеобразна пресечна точка между турската филмова индустрия и турската литература.

Сериали в Турция родно производство се появяват още през 70-те години на миналия век. Това е време, в което телевизионното излъчване е относително ограничено и броят на домакинствата, които притежават телевизор, е много малък. Тези продукции достигат голям успех след 2000 г., когато секторът започва да се индустриализира, а в процеса се включват както утвърдени компании от киноиндустрията, така и нови продуцентски фирми, които привличат и нови актьори (Доганай & Акташ 2021: 869-870). Още в първите години на новото хилядолетие започва и износът на турските сериали в чужбина (началото е дадено в Казахстан през 2001 г.), но популяризирането им достига по-сериозни мащаби след 2007 г., когато тази продукция се реализира на Балканите, в страните от Близкия Изток, а след това и в Латинска Америка (Йозтюрк & Атик 2016: 74-75). Турските телевизионни поредици предизвикват голям зрителски интерес в България още с първото излъчване в края на 2008 г. („Хиляда и една нощ“ – “Binbir Gece”), а вторият излъчен сериал „Мелодията на сърцето“ (2009 г.) е по мотиви от литературна творба – от романа на Решат Нури Гюнтекин „От устните към сърцето“.

У нас също са излъчвани телевизионни адаптации по романите на турски автори, като Халид Зия Ушаклъгил, Решат Нури Гюнтекин, Нермин Безмен, Ведат Тюркали. Заглавията, с които са познати на българските зрители, са следните: „Забраненият плод“ на Х. З. Ушаклъгил (с оригинално заглавие „Забранена любов“ – “Aşk-ı Memnu”), „Чучулигата“ (с оригинално заглавие „Мушитрънчето“ – “Çalıkuşu”), „Листопад“ (“Yaprak Dökümü”), „Мелодията на сърцето“ (с оригинално заглавие „От устните към сърцето“ – “Dudaktan Kalbe”), „Мечтатели“ (с оригинално заглавие „Ветрове сред тополите“ – “Kavak Yelleri”) на Р. Н. Гюнтекин, „С Русия в сърцето“ (с оригинално заглавие „Курд Сейид и Шура“ – “Kurt Seyit ve Şura”) на Н. Безмен, „Пепел от рози“ (с оригинално заглавие „Каква е вината на Фатмагюл?“ – “Fatmagül’ün Suçu Ne?”) на В. Тюркали.

В сравнение със западноевропейската традиция, романът е жанр, който навлиза в турското литературно пространство относително късно. До първите десетилетия на XIX в. турската литература[1] следва традицията, навлязла след приемането на исляма от тюрките, с посредничеството на персийската литература. Традиция, в която фокусът е върху мерената реч, а художествена проза (извън фолклорните жанрове) на практика не съществува. През първата половина на XIX в. в Османската империя започва процес на активни реформи, насочени към модернизация на всички нива в държавата и обществото, част от интелигенцията получава своето образование в западноевропейски столици, европейското влияние става все по-осезаемо. Този процес не подминава и литературата. В рамките на няколко десетилетия се появяват първите преводни романи, поезия, драматургични произведения, правят се първите опити за авторски творби в новите жанрове.

Халид Зия Ушаклъгил (1868–1945) принадлежи към литературен кръг, чиито представители са известни с новаторските си идеи и са повлияни от романтизма, парнасизма и символизма. Произведенията им са пропити от песимизъм и меланхолия, от размисли за самоубийство и смърт, а синият, черният и белият цвят са важен инструмент в изграждането на емоционалния свят на техните герои. Халид Зия е признат майстор на разказа и романа, а турската литературна школа се обединява около мнението, че именно той поставя началото на турския роман (Енгинюн 2016: 327-328). Автор е на няколко романа, сред които „Синьо и черно“ (“Mai ve Siyah”, 1897), „Разбит живот: … на хиляди парчета болка …“ (“Kırık Hayatlar”, 1923) и „Забранена любов“ (“Aşk-ı Memnu”, 1899)[2], познат у нас и от екранизацията със заглавието „Забраненият плод“.

„Забранена любов“/“Забраненият плод“ е смятан за най-добрата му творба (Коркмаз 2005: 147) и е един от най-популярните и обичани турски романи. Първата му екранизация (минисериал) е излъчена през 1975 г., но не може да се сравнява с успеха, постигнат от сериала, появил се през 2008 г.: в турските медии се появява стенограма от обсъждане на законов акт в турския парламент, според която обсъждането и гласуването му съвпадат с излъчването на последния епизод на сериала. От протокола става ясно, че част от депутатите се намират в кулоарите на Парламента и гледат епизода, поради което се налага да се направи извънредна организация, за да се осъществи гласуването едновременно с проследяването на сериала[3].

Първите си произведения Решат Нури Гюнтекин (1889–1956) публикува в дорепубликанския период, а романът „Чучулигата“ излиза в навечерието на обявяването на републиката. Това е период, в който основните теми, засегнати в турското литературното творчество, са свързани с Първата световна война и с Турската война за независимост. Решат Нури у нас е известен предимно със своите романи, сред които „Чучулигата“ (“Çalıkuşu”, 1922), „От устните към сърцето“ (“Dudaktan Kalbe”, 1923), „Клеймото“ (“Damga”, 1924), „По залез слънце“ (“Akşam Güneşi”, 1926), „Зелената нощ“ (“Yeşil Gece”, 1928), Милосърдие (“Acımak”, 1928), „Листопад“ (“Yaprak Dökümü”, 1930), „Старата болест“ (“Eski Hastalık”, 1938), „Огнена нощ“ (“Ateş Gecesi”, 1942). Една от тези творби е „Ветрове сред тополите“ – “Kavak Yelleri”, (1950/1961), познат у нас от телевизионната адаптация със заглавие „Мечтатели“.

„Чучулигата“ безспорно е най-познатата и харесвана творба на Гюнтекин в България. Романът е превеждан и преиздаван у нас многократно, а последната му телевизионна адаптация завладява и българския ефир. Не по-малък интерес у българския зрител предизвиква и телевизионен сериал по мотиви от друг успешен и популярен негов роман – „Листопад“, а „От устните към сърцето“ е излъчен у нас със заглавие „Мелодията на сърцето“. „Мечтатели“ е екранизация по мотиви от една от последните творби на Решат Нури „Ветрове сред тополите“. Романът е издаден първо като подлистник на в. Йени Истанбул (1950), а след смъртта на писателя и в отделно книжно тяло (1961).

Ведат Тюркали (1919–2016) е псевдонимът на Абдулкадир Демиркан, който впоследствие приема фамилията Пирхасан. Авторът е повече познат със своите сценарии, но творчеството му обхваща също романи, пиеси, мемоари, стихове. Представител е на социалния реализъм в турската литература, определян е като „едно от имената на индивидуалния реализъм в турския роман“ (Коч 2019: 64). Лауреат е на няколко филмови и литературни награди. Телевизионната адаптация на романа „Каква е вината на Фатмагюл?“ (“Fatmagül’ün Suçu Ne?”) е излъчена у нас със заглавие „Пепел от рози“.

Нермин Безмен (1954–) завладява читателите със своите исторически и биографични романи. Нейните произведения не правят изключение от наложилата се тенденция значителна част от турските съвременни биографични романи да отразяват пряка (роднинска) връзка между писателя и неговите герои (Апайдън 2013: 169–170). Телевизионният екран запознава българската публика с първия ѝ роман „Курд Сейид и Шура“ – “Kurt Seyit ve Şura”, който разказва за любовта между нейния дядо и едно руско момиче. Сериалът е излъчен със заглавие „С Русия в сърцето“.

Филмовите адаптации на класически произведения от турската литература водят до запознаването на широк кръг от български зрители със сюжетите на тези творби. Качеството на продукциите поражда засилен интерес към оригиналните произведения, поради което през последните години на българския книжен пазар се появяват преводи на много от творбите, послужили за основа на сериали. Впечатлен от литературата на своите съседи, през последното десетилетие българският читател започва да проявява неотслабващ интерес и към съвременната турска литература в превод на български език, което е допълнителен положителен ефект на турската филмова индустрия.

[1] Визира се литературата на тюрките, заселили се в Мала Азия и по-късно формирали османската държава, а впоследствие и турската република.

[2] И трите романа са превеждани и издавани на български език.

[3] https://www.haberturk.com/polemik/haber/526879-tbmmde-ask-i-memnu-ruzgari, посетен на 20.03.2022 г.