Статията представя обучението по четене, което има за цел за цел задоволяването на различни практически потребности. Четенето е основна дейност на базата, на която се усвояват останалите речеви дейности. Harmer (2015, с. 314) разграничава два вида четене: интензивно – под прякото ръководство на учителя и екстензивно – самостоятелно. Шопов споменава за подходите ,,направлявано“ четене и индивидуализирано четене (2005, сс. 49-53). В методическата литература са изведени четиринадесет методически принципа на обучение по четене, които се прилагат и в начален етап на овладяване на езика (Рангелов, 2002, сс. 94-95). За пример за творческо четене съм използвала разработен от мен урок за четене н драматизация на приказката Cinderella.
Обучението по четене се осъществява въз основа на текста затова и упражненията свързани с процеса на четене се делят на три основни групи: пред текстови, текстови и след текстови. Обучението по четене се осъществява за задоволяване на конкретни практически потребности. Съществено значение в този процес има целта, с която се чете: къде, кога, за какво ще бъде използвана извлечената информация. Четенето на чужд език много често е свързано с превода, въпреки че в съвременната лингводидактология се препоръчва при изучаването на чужд език, по възможност, да не се отделя толкова много внимание на превеждането, за да се стимулира мисленето на целевия език. Тодоров (2020б, с. 76) твърди, че „съдържанието трябва да бъде поднесено на достъпен език, а преводът да бъде извършен без да се създават затруднения за носителите на останалите езици.“
Harmer (2015, с. 314) различава два вида четене:
1 Интензивно (intensive reading) – избирано и ръководено от учителя. То дава възможност на учениците да развият тяхната способност да четат с множество различни цели, като четене с цел да разберат основното съдържание на текста (the gist) – понякога наричано skimming, или четене с цел да се намерят специфичните детайли, които читателя търси – понякога наричано scanning, или четене с цел разбиране на това което е зад думите (inference).
2 Екстензивно (extensive reading) – има различен фокус, стремежът е учащите да четат колкото е възможно повече. Ако те правят това, ще напреднат в лексиката, граматиката, пунктуацията.
Четенето, което осъществяват учениците в началните нива е различно по отношение на текстовете и стратегиите от тези които напредналите ученици използват. В началото основна цел на учениците при четене е разбирането на думите. След това започват да четат с цел подразбиране или намиране съдържанието на текста., поставяне на задачи за изпълнение при четене на текста. Четенето е дейност, която може да се извършва както присъствено, така и онлайн. Младите хора в днешно време обработват голямо количество от информация в Интернет, като това е свързано с четенето. В този смисъл, могат да им бъдат задавани задачи за четене в дигитална среда. Както твърди Тодоров (2020а, с. 174) „реализирането на обучение чрез информационни и комуникационни технологии в наши дни е възможно и благодарение на поколението от млади хора, които в сравнение с предишни поколения се запознават с компютърните технологии от самото си раждане.“
Шопов споменава за подхода ,,направлявано четене“, при който урокът по четене започва със запознаване с темата на текста, превод на съдържанието на текста. След това учениците четат, като спират на местата където съдържанието на текста позволява, за да направят обобщение и проверят изпълнението на поставените задачи. Урокът завършва с цялостна оценка на дейността и изпълнението на поставените задачи (2002, сс. 150-151).
Шопов споменава и за индивидуализирано четене – подход, който съответства на индивидуалния характер на четенето и дава възможност на учащия, да бъде независим в дейността и в същото време му предлага помощ, когато тя се окаже необходима от страна на учителя. (Шопов, 2005, сс. 49-53)
Въз основа на методическите принципи на обучение по четене се изграждат уменията за четене у учениците и затова е важно да ги спомена тук:
Принцип 1: Четенето е комплексна дейност с много фактори.
Принцип 2 : Четенето е интерпретация на значението на печатните знаци.
Принцип 3 : Четенето включва конструиране на значението на писмения текст.
Принцип 4 : Няма единствен метод за обучение по четене.
Принцип 5 : Научаването на четенето е продължителен процес.
Принцип 7 : Учещите трябва да овладеят уменията за разпознаване на думи, което ще им помага да разкриват сами произношенията и значенията на непознати думи.
Принцип 8 : Четенето е свързано с другите речеви дейности.
Принцип 9 : Четенето е елемент на цялостния учебен план на училището.
Принцип 10 : Ученикът трябва да разбере защо четенето е важно.
Принцип 11 : Удоволствието от четенето трябва да е от първостепенна важност.
Принцип 12 : Готовността за четене трябва да се има предвид на всички образователни равнища.
Принцип 13 : Четенето трябва да се преподава така, че всеки ученик да може да изпитва радостта от успеха.
Принцип 14 : Насърчаването на самоуправлението на учебния процес по четене е важно (Рангелов, 2002, сс. 94-95).
Следвайки методическите принципи на обучение по четене аз създадох творчески тип урок по четене за четене и драматизация на приказка Cinderella (Szlachta, с. 26).
Първият урок започва с беседа за вълшебната приказка. Учителят написва темата на дъската и въвежда написаните предварително непознати думи. След като учителят чете и превежда непознатите думи учениците също ги четат и превеждат хорово и индивидуално. Учителят коригира тези ученици, които допускат грешки. Основно условие за вярното и точно прочитане на целия текст е вярното прочитане на отделните думи. След като учителят се е убедил, че учениците четат и превеждат правилно новите думи, учителят чете и превежда текста. Поставя задача на учениците да прочетат текста и да отговорят писмено на въпросите написани преди текста. След като учениците прочетат текста и отговарят на въпросите колективно се прави проверка дали вярно са отговорили на въпросите. След това учениците могат самостоятелно по двойки на чинове да четат и превеждат приказката като взаимно се консултират за произношението и превода. В края на часа учителят възлага задача учениците сами на глас да четат и превеждат приказката. Часът може за завърши с упражнение от типа ,,Мозъчна атака“ за проверка и затвърждаване на нови думи и изрази.
За реализиране целите на втория урок за подготовка за драматизация на приказка аз преработих текста от учебното помагало и създадох сценарий на приказката и раздадох копие на сценария на всеки ученик. Учителят чете и превежда сценария. Всеки ученик прочита сценария. Учителят разделя класа на 2 – 3 отбора. Учениците от всеки отбор четат по роли. Провежда се конкурс за най добър актьор, който ще участва в училищното представление.
За основа на методическия апарат, приложим към процеса на четене, служат
Пред текстови упражнения: насочени към формиране на психологически механизми, обясняване на значението на непознатите думи и граматичните явления и тренировка на тяхната употреба, като развиват и умения за възприемане на текста и изработване на стратегия за разбиране.
Текстови упражнения: формират комуникативната ориентация на четенето, т. е. необходимият обем на извлечената информация от текста. Те се използват за управление на разбирането на чуждоезиков текст. Обучаваните получават такива ориентири непосредствено преди запознаването с текста. В учебниците с концентрично разположение на учебния материал се дават в началото на отделения урок, или цикъла от уроци. Те правят възприемането на текста целенасочено, помагат на обучаваните да прогнозират темата или идеята му. Ориентирите привличат вниманието на обучаваните към героите на текста или неговите стилистични разновидности.
Комуникативните ориентири насочват вниманието на обучаваните към единиците на текста, значими в едно или друго отношение за неговото възприемане. Според психолозите, пълнотата и дълбочината на разбирането до голяма степен зависи от бързината и правилната ориентация на читателя в мястото и времето на действие, от бързината на определянето на главното и второстепенното, от разбирането на отношението на автора към своите герои.
След текстови упражнения: насочени към проверка на разбиране съдържанието на текста. Такава проверка се извършва в съответствие с определените от Зимняя нива на разбиране на смисловото съдържание на текста:
Първо ниво – за какво става въпрос в текста
Второ ниво – за какво се говори в текста
Трето ниво – как, с какви средства се постига същността на изложението
Четвърто ниво – за какво, с каква цел е написан текстът, каква е основната му идея.
На първото и второто ниво на разбиране на текста се контролира осмислянето на сюжета на обучаваните, тематика на произведението, разделянето на текста на смислови части.
На третото ниво се контролира възприемането от обучаваните на функциите на образност и изразителност на езиковите единици. При проверка на четвърто ниво се контролира осъзнаването на основния смисъл, на главната водеща идея на произведението. При изпълнението на след текстовите задачи се проверява дълбочината на разбиране на съдържанието на произведението от обучаваните, извършва се корекция на това разбиране.
Необходимо е работата с четене на учебни текстове да се организира така, че да преминава всички видове упражнения, а разбирането на текстове от обучаваните да се извършва на всички етапи и да се контролира на всички нива. Четенето като всяка форма на речева дейност изисква практикуване, затова е добре учащите да четат повече. Когато се дават задачи за четене, особено ако са свързани с нови уроци, може да се прилагат редица иновативни практики. Тодоров (2021, с. 488) посочва „методът на изнесената класна стая (от английски език the flipped classroom), при който учебното съдържание се преподава чрез видеолекции, които се гледат вкъщи, а в часовете се обсъжда материалът, с който обучаемите вече са запознати.“
Учебният комплект е само задължителен минимум. Успоредно с него е необходимо да се дават книги за самостоятелно четене, вестници и списания на английски език съобразени с интересите и потребностите на учениците. По този начин те получават представа за различното функциониране на английския език.
За реализация на уроците свързани с четене на английски език се използват всички видове упражнения. Първо се работи върху овладяване на новата лексика, като основно условие за разбиране съдържанието на изучавания текст. Тук е мястото на пред текстовите упражнения . Следва работа върху самия текст т. е. текстови упражнения. На последно място проверяваме разбирането и осмислянето на текста т. е. след текстови упражнения. В моята практика се старая да използвам максимално всички видове упражнения с цел формиране на всички умения за добро четене и реализиране целите на всички видове четене на английски език.
-
Рангелов, С. (2002). Методически основи на ранното чуждоезиково обучение. София.
Тодоров, П. (2021). Изследване на приложението на инструменти за електронно обучение в български и чуждестранни университети. Чуждоезиково обучение, 48 (5). DOI: 10.53656/for21.55izsl
Тодоров, П. (2020а) Обучение по английски език чрез прилагане на информационни и комуникационни технологии в Стопанска Академия, Свищов. Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Факултет по класически и нови филологии Том 113. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ ISSN 0204-9600. 170-207.
Тодоров, П. (2020б) Осигуряване на еквивалентност при превода на икономическа литература чрез прилагане на информационни и комуникационни технологии. Филология (37). Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ ISSN 0204-8779. 72-93.
Шопов, Т. (2008). Съвременните езици. Благоевград.
Шопов, Т. (2002). Чуждоезиковата методика. София.
Harmer, J. (2015). The Practice of English Language Teaching. London.
Szlachta, E. (2019). Super Grammar for Bulgaria Practice Book 4th Grade. София.
- Гергана Ив. Иванова
старши учител по английски език в начален етап
Обединено училище „Иван Вазов“
с. Пашови, общ. Велинград
електронен адрес: gergana_iv1967@abv.bg
- ас. д-р Петър Тодоров
ДИУУ
-
Рангелов, С. (2002). Методически основи на ранното чуждоезиково обучение. София.
Тодоров, П. (2021). Изследване на приложението на инструменти за електронно обучение в български и чуждестранни университети. Чуждоезиково обучение, 48 (5). DOI: 10.53656/for21.55izsl
Тодоров, П. (2020а) Обучение по английски език чрез прилагане на информационни и комуникационни технологии в Стопанска Академия, Свищов. Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Факултет по класически и нови филологии Том 113. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ ISSN 0204-9600. 170-207.
Тодоров, П. (2020б) Осигуряване на еквивалентност при превода на икономическа литература чрез прилагане на информационни и комуникационни технологии. Филология (37). Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ ISSN 0204-8779. 72-93.
Шопов, Т. (2008). Съвременните езици. Благоевград.
Шопов, Т. (2002). Чуждоезиковата методика. София.
Harmer, J. (2015). The Practice of English Language Teaching. London.
Szlachta, E. (2019). Super Grammar for Bulgaria Practice Book 4th Grade. София.
- Гергана Ив. Иванова
старши учител по английски език в начален етап
Обединено училище „Иван Вазов“
с. Пашови, общ. Велинград
електронен адрес: gergana_iv1967@abv.bg
- ас. д-р Петър Тодоров
ДИУУ