Ролята на гражданското образование при формиране на личностт в детската градина

Гражданското образование в детската градина е насочено към формиране на гражданско съзнание и добродетели, свързани с устройството на демократичното общество. Съвременното образование се стреми към нови образователни подходи и развитие на детския потенциал. Чрез гражданското образование децата се подготвят за социални изяви, диалог и сътрудничество, като се учат да зачитат правата на човека, да изграждат лична позиция и да спазват законите на държавата. Важни насоки на гражданското образование в детската градина включват обучение в общуване и сътрудничество за развитие на практически умения в различни области на живота, като семейни отношения, училище и социалната общност, като се насърчава „системен модел на социална активност и гражданственост на детето“.

„Детето е свидетел, свидетел с развиваща се моралност – то търси улики как трябва да се държи и ги намира в начина, по който ние – родителите и учителите, живеем живота си, правим своя избор, отнасяме се към хората, показваме в нашите действия мотивите, желанията, ценностите си, като казваме на тези малки наблюдатели много повече отколкото си мислим.”

Р. Коулз

Целта на гражданското образование е да култивира гражданско съзнание и граждански добродетели, включващи знания за устройството на демократичното общество, правата и задълженията на гражданите, както и умения и подготовка за отговорно гражданско поведение. За децата, обучаващи се в домашни детски градини, гражданското образование е изключително важно, защото учи децата на правилно отношение към другите, утвърждава ценностите им и им помага да направят първата крачка в комуникативните умения.

Гражданското образование трябва да стане неразделна част от съвременното българско образование в детската градина, защото с негова помощ:

– се развива у личността чувство на самоуважение и уважение към другия, на уважерние към човешкото достойнство;

– се развиват нагласи и поведение, които водят до зачитане на правата на другите;

– се допринася за уважението, разбирането и зачитането на културното разнообразие, особено по отношение на различни национални, етнически, религиозни, езикови и други малцинства и общности (Стракова  2021).

Всички тези положителни аспекти на гражданското образование са предпоставка за учителите в детските градини да разработват и прилагат различни педагогически и психологически методи, така че децата да придобиват знания, умения и ценности, подходящи за тяхната възраст (умствена и физическа), усмения и способности.

С напредването на глобалната демократизация на човешкото общество и приемането на поредица от международни документи, защитаващи правата на човека от различни социални и малцинствени групи, от втората половина на XX в. в областта на човешките права се появиха нови практики и качествено ново съдържание в обучнието по гражданско образование. То отразява промяната в разбиранията за гражданина: вместо патриот и верноподаник с дълг към обществото и Родината той все по-често се характеризира като човек с права, които следва да бъдат гарантирани от обществото ( Иванов 2000: 12).

В процеса на търсене на универсалните, националните, етнокултурните и интеркултурните измерения на гражданското образование са създадени и практикувани различни образователни модели, концепции и системи. В някои образователни системи гражданското образование е неделима чест, включена в основното общо образование и интегрирана в целия образователен процес. В други случаи то се налага като допълнително образование, което се осъществява доброволно, наред със задължителната учебна програма, чрез формите и средствата на свободното и избираемото обучение, извънкласната и извънучилищната социална практика. В трети страни гражданското образование се приравнява на безплатно образование и е задача на неправителствени организации, изпълняващи образователни функции. То се осъществява преди всичко под формата на практически дейности, изпълнение на проекти за решаване на реални обществени проблеми и конфликти, като реални инициативи с гражданска насоченост (Чавдарова-Костова 2001).

Тенденция в международния опит в областта на гражданското образование е практическата ориентация на преподаването на граждански знания. Правата на човека и демократичните ценности не се изучават сами по себе си, а в практическия контекст на актуални задачи и проблеми на обществения живот. Чрез обучението по гражданско образование хората трябва да придобият необходимите социални знания и умения, за да изпълняват ролите си на граждани, да бъдат обучени да упражняват правата си и да изпълняват задълженията си, да решават реални междуличностни, местни, местни, национални и глобални проблеми, да изпълняват конструктивни и критични мислене и независимост на волята.

Гражданското образование обикновено е част от образователния процес, който дава на учащите се социални умения, култура и морални ценности. Тази концепция обаче не е пълна.В научната литература гражданското образование се интерпретира по различен начин от  експертите и учените в областта на педагогикатa. В следващите редове тези интерпретации са представени с цел изясняване на ролята и полезността на гражданското образование в съвременното общество.

Според Р. Вълчев гражданското образование означава въвеждането на младите хора в значими теми на социалния живот и на тяхното място в този живот. (Вълчев  2004). От това твърдение на Вълчев става ясна задачата на гражданското образование да съдейства на учащите при тяхното правилно социализиране и да изгради способности у тях за правилно общуване. Поради тази причина гражданското образование е изключително ползотворно в предучилищна възраст, когато учащите поемат първите си стъпки към социализация и правилна комуникация.

М. Кемалова смята, че гражданското образование може да се тълкува като специфичен вид социална дейност и процес на педагогическо взаимодействие, което цели подготовката на личността за социален диалог и сътрудничество върху основата на познаването и зачитането на човешките права и отговорности, както и информирането на мотиви и практически умения за пълноценно интегриране в социалните структури и активно участие в обществения живот (Кемалова  2002). От това твърдение може да се изясни една от най-важните цели на гражданското образование, а именно то е инструмент посредством, който учащите създават умения и изграждат способности за правилното им и пълноценно интегриране в социума.

Петър Балкански, професор по педагогика и автор на редица книги с педагогическа насоченост, анализира гражданското образование като вид образование с интердисциплинарен и интегративен характер (Балкански, Захариев  1998: 159).

Редица са тълкуванията за гражданско образование, представени в трудовете от много български и чуждестранни учени в областта на педагогиката и въпреки това многообразие, всички те се обединяват върху идеята, че подобен род образование има висока социална значимост.

Гражданското образование осъществява две важни социални функции. Първата е репродуктивна (стабилизираща, консервативна), свързана с възпроизводството и утвърждаването на съществуващите социални отношения с цел укрепване на политическата власт и конституционен строй; и конструктивна (променяща) – иновационна насоченост, пряк или косвен принос на подрастващите за утвърждаване на новото в политиката, производството, начина на живот.

Компоненти на гражданското образование:

Първият компонент на гражданското образование са гражданските знания. Гражданското знание включва фундаментални идеи и информация, необходими, за да може човек да е ефективен и отговорен гражданин на демократичното общество. Основно това са теоретичните принципи на демокрацията (Иванов 2000: 18), работата на правителството и поведението на демократичното гражданство.

Гражданските умения и навици са вторият компонент на гражданското образование. Те се формират отранна възраст и постепенно се усъвършенстват. За тази цел децата се учат да взаимодействат, да обменят информация, да  обсъждат и да планират съвместни дейности от граждански характер в малки групи. Освен това те се научават да слушат внимателно, за да задават ефективни въпроси, и да разрешават конфликти чрез компромис, посредничество и арбитраж.

Последният компонент на гражданското образование е гражданската добродетел. Гражданските добродетели са „основните човешки“ характеристики, необходими за поддържане и подобряване на конституционната демокрация и гражданското общество. Гражданите могат да се чувстват комфортно в съществуващата политическа система само, ако притежават такива характерови качества.

Разглеждането на темата за правата и отговорностите на децата по време на гражданското образование в детските градини възпитава у тях чувство за принадлежност и отговорност към обществото и семейството. Създават се условия и се разглеждат теми, които помагат на децата да идентифицират правата си и да развият способността си да сигнализират, когато правата им са нарушени. Децата се запознават с други народи и техните традиции и развиват чувство за толерантност, разбиране, съпричастност и състрадание. Чрез изясняване на правата и отговорностите децата в предучилищна възраст придобиват правилно разбиране за ролята си в семейството и могат да изразяват мнението си.