Издигане престижа на училището –
отражение на управленската компетентност
на директора
Автор:
Айсел Керим Ахмед, СУ „Христо Ботев“, с. Паисиево
Резюме: Равнището на трудовата мотивация на учителя е директно свързано и обуславящо резултатите от неговата педагогическа дейност, както и резултатите от учебната дейност на учениците. В статията са разгледани в теоретичен план водещи идеи за трудовата мотивация и мотивационната политика за обогатяване на трудовия потенциал на организацията. Очертана е съдържателната рамка на експериментално приложена в управлението на училището практика за мотивация на персонала и постигане на добър психоклимат. Представени са резултатите и са посочени някои положителни изменения, наблюдавани като следствие от провеждането на педагогическия експеримент.
Трудно е да бъдеш директор! Всъщност – да бъдеш директор е и предизвикателство, и отговорност, и призвание! Всеки ден е изпъстрен сс различни емоции – решаваш текущи задачи, предприемаш нови действия, организираш изпълнението на други, дори – ако се наложи, потушаваш конфликти… Всичко това изисква съсредоточаване и активност, изисква да си готов адекватно да отговаряш на въпросите на хората, с които работиш в училище: и колеги, и ученици, и родители. Защото… всеки от тях си има свой собствен свят, в който ТИ трябва да намериш начин да влезеш… Това е твърде сложно и трудно понякога, но и много често удовлетворяващо! Защото по пътя си истинският учител /а директирът, разбира се, е и учител!/ се изправя срещу стихията на живота, срещу безразличието, незачитането и обидите. Път, който могат да извървят само силни духом хора, издигнали се над дребнавата суета на ежедневието.
Успешното педагогическо общуване между директора и педагогическия персонал води до подобряване на координацията, чрез ръководене на кадрите, опростяване дейността на организацията и “хармонизира програмите и действията”, осигурява ефективен учебен процес, който гарантира високи резултати, постигнати от учениците. Наред с това от особено значение е да съумееш да съхраниш достойнството на всички, с които контактуваш- от учениците, през учителите и родителите, до помощния персонал.
За един директор особено е важно да съхрани традициите, свързани с училището, но заедно с това той трябва да си постави за цел училището, което ръководи, да достигне нивото на европейските училища. Тази цел той трябва да следва неотклонно, с много старание, плам, енергия… Трябва да следва свой собствен модел, да следва своите правила с достойнство… Всички тези въпроси и задачи, стоящи пред всеки директор на училище, очертават ясно проблемите и правят избраната от мен тема особено актуална.
Настоящата писмена разработка е на тема: „Модел на продуктивна работа с педагогическата колегия за издигане престижа на училището – отражение на управленската компетентност на директора“.
В училище общуването и взаимодействието между членовете на педагогическата колегия са основни движещи механизми на труд, изпълнението на държавните образователни изисквания и законовите и подзаконовите нормативни уредби. ”Дискусията съдейства за активизиране мисленето на членовете на екипа, за изграждане и отстраняване на собствена гледна точка по проблема, за формиране на умения да се доказват, да се защитават определени позиции.”
Освен лидерските умения, един директор трябва да съумее да направлява и приложението на различни иновации в училището. Иновациите в училище, проф. дпн Пл. Радев разглежда като: процес на създаване на нови „неща“, които са полезни и ефективни; въплъщение на знания и умения в някакъв оригинален резултат; изменение и коригиране на това, което вече съществува; свежест, оригиналност, модернизация или уникалност на определено нововъведение; изобретение с образователна цел; нарушаване на традициите; правене на нещо по-добро, различно или ново приложение на стари идеи; надграждане и усъвършенстване на старото; използване на нови знания в нов контекст на времето и пространството.
Образованието в Европа и в нашата страна се трансформира чрез все по-тесни взаимоотношения с обществото и с променящия се свят. Особено ясно тези взаимоотношения днес се проявяват във взаимодействието на училището и средата, в която то функционира. Затова от особено важно значение е нивото на комуникацията – начинът, по който директорът комуникира с педагогическата колегия, с родителите, с местната общественост.
Днес модерната визия на училището се свързва с различния начин на ръководенето му. За разлика от наложилия се дълги години централизиран и почти инвариантен подход на изпълнение на еднотипни указания, училището започва да анализира характера на промените около него и успехът му зависи от възможностите и способностите да идентифицира и решава новите проблеми. Именно в това се състои новата роля на директора – да умее да идентифицира новостите в света около нас и да съумее да впелете тези новости в начина на управление на училището.
Във връзка с функциите, които един директор трябва да изпълнява, също няма единно мнение в научната литература. част от изследователите се обединяват около становището, че всеки мениджър следва да изпълнява три групи функции: на управление, на ръководство, на професионалист (специалист). Колкото по-високо в йерархията е мениджърът, толкова по-голямо значение придобиват първите две групи функции и се омаловажават функциите му на специалист.
За да бъдат определени функциите на мениджъра, те най-често се свързват с неговите специфични работни задължения и прерогативи, произтичащи от същността и особеностите на мениджърския труд, с основните дейности, които мениджърът извършва. Наред с всичко това, комуникирането (общуването) също не бива да се пренебрегва – то е фактор, влияещ неизменно върху всички функции.
Друга дейност, все по-обсебваща времето на директора на училището, е писането на многобройните и непрекъснато увеличаващи се справки, информации, доклади, становища и т.н. Като се прибавят към тях заповедите, инструкциите, протоколите и документацията от всякакъв друг тип, разбираме, че и по 24 часа на ден да работи директорът, времето пак няма да му стига. Затова смятам, че добрият директор действа по приоритети, които са различни за различните дни. Най-напред задачите за деня, работа по идеите на инициативните, после учебния и възпитателен процес, работата по различните проекти от регионален, национален и международен мащаб, вътрешно-училищния контрол, връзките с родителите и институциите и т.н.
Термина администратор – функция, която в най-голяма степен характеризира директора, Ал. Филипов отбелязва: „Колкото повече един директор успява да покаже пред персонала по-високо ниво на компетентност в управлението, толкова повече нараства неговата общоуправленска квалификация като администратор и управленец. Той трябва да бъде новатор в управлението и да вижда развитието му в перспектива. В работата си да бъде непримирим към пропуските на институцията, която ръководи, особено в учебно-образователния и възпитателния процес. Добре осъществяваната управленска дейност осигурява правилното функциониране на ръководеното училище и ефективността в работата на педагогическия и непедагогическия персонал.“ В написаното ясно се откроява връзката между успешното функциониране на образователната институция и добрият ръководител.
От изведеното дотук, следва да се обобщи с практическа полезност, че директорът на училище е истинска симбиоза между мениджър и лидер. Затова ръководителите на училищата е необходимо непрекъснато да повишават своята мениджмънт култура. Изучаването на културата на управление трябва да се извършва целенасочено, като лидерите трябва да усвояват: знания за работа с екипи, комуникативност, бизнес познания, тактически и технически знания с цел получаване на актуална управленска компетентност, която да се осъвременява непрекъснато. Така директорите ще имат точната подготовка за формулиране на организационни цели, ще се научат да използват техниките на внушение, за управление на информацията, за управление на времето, за стимулиране на подчинените и др“.
Въз основа на всичко написано до тук можем да обобщим, че ръководството (ръководенето) е процес на въздействие от страна на ръководителя (и неговия екип) върху членовете на организацията (екипа, работната група) с цел тяхното мотивиране, вдъхновяване, ентусиазиране и развитие в името на постигането на общата цел.
Директорът на образователна институция трябва да работи не само върху личностното си израстване, но и да се старае общуването с педагогическата колегия да бъде на ниво, което – от своя страна – ще гарантира просперитет на училището. Успешното педагогическо общуване между директора и педагогическия персонал води до подобряване на координацията; то е един от основни движещи механизми на труд, а също така и механизъм за изпълнението на държавните образователни изисквания и законовите и подзаконовите нормативни уредби. В този ред на мисли трябва да се отчете, че ролята на директора в изграждане на различните типове отношения с педагогическата колегия е изключително важна, защото именно той е човекът, на чиито плещи лежи отговорността да се създаде училище – модерно и проспериращо.
Друга цел, която си поставям, е да докажа също, че когато се гласува доверие на учителя и му се предостави възможност да приложи на практика иновативната си идея, това се отразява положително не само върху учебния процес, но повлиява благотворно и на учениците. Предоставената свобода на учителя подпомага търсенето на пътища за подходящо мотивиране на учениците, относно включването им в образователния процес. От своя страна учениците също получават свобода за развиване на способностите си, както и да преобразуват натрупаното отрицателно напрежение, страховете и притесненията си в запомнящи се положителни емоции. Освен това те получават възможност:
Наред с изявите на учениците, възможност за изява получава и самият учител. В началото на учебната година всеки учител прави поредица от разпределения, в които предвижда видовете уроци, възможностите за обобщение, както и часовете за семинарни упражнения, лабораторни уроци, контролни проверки и др. Всичко това, която прави учителя, е своеобразна рамка, в която подрежда идеите си:
Това от своя страна допринася за издигане авторитета на учителя и – съответно – издига и престижът на училището.
Литература:
1.Гоцевски, Траян. Образователен мениджмънт. – София: УИ „Св. Климент Охридски“, (2004).
2. Маджарова, Калина,.Виолета Мирчева, Станка Ташева. Директорът на училището и работата му в екип. София: Издателство „Национален институт по образование“, (2002).
3.Радев, Пламен. Иновациите в различните видове общински и държавни средни училища. – / Сп. Образование и технологии, Сб. 1, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“, (2010).
4.Иванов, Иван. Стратегически мениджмънт в образованието. – / БЪЛГАРСКО СПИСАНИЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, Бр 2, (2014).
Виж на: https://www.elbook.eu/images/Ivan-Ivanov.pdf
5.Иванов, Иван. Стратегически… , бр. 2, (2014).
6. Макаков, Христо, Красимира Вучкова, Христомир Зафиров. Начала в мениджмънта. Стара Загора: Издателство Тракийски университет, Педагогически факултет, (2005, с. 393).