Функционална подкрепа при деца от аутистичния спектър за развитие на емпатия и социални умения в приобщаваща образователна среда
Валентина Владимирова
Ресурсен учител в ДГ“Българче“, гр. Враца
Резюме
Функционалната подкрепа при деца от аутистичния спектър в приобщаваща образователна среда, е от изключителна важност за успешната социализация и образователен напредък. Взаимодействието трябва да бъде индивидуално, целенасочено и подходящо за нуждите и специфичните характеристики на детето. Ключови подходи на функционална подкрепа, при децата от спектъра са индивидуалния и диференциран подход. Всяко дете с аутизъм е уникално и има свои специфични нужди и интереси. Децата от спектъра по-природа имат външна визия за апатично поведение, не интересуващи се от заобикалящия ги свят. Имитират сякаш не забелязване на околните, заради липсата на очния контакт или избягването на такъв. Важно е педагозите и специалистите да се запознаят с индивидуалния профил на всяко дете, за да предоставят индивидуализирани и диференцирани, образователни и подкрепящи стратегии, да осигурят приемаща среда.
Ключови думи:
Функционална подкрепа, взаимодействие, приобщаваща образователна среда, емпатия, социални умения
Терминът аутизъм е с гръцки произход (от гр. ез. aytos – сам) и в точен превод означава „съществуване сам за себе си“. Внимание заслужава и думата out – аут (от анлгл. ез. – вън), която препраща към последствията от социоемоционалното лишаване, отхвърляне, изключване и поведенчески стереотипи на „затваряне в себе си“ и стремеж към социално отчуждение.
За оказване на функционална подкрепа са необходими специфични модели, начини и подходи за работа с деца от аутистичния спектър. Съвместното обучение на децата от аутистичния спектър с деца в норма в общообразователна среда в детската градина, насърчава познаване и приемане на различията, както и равенството в образованието. Този модел на обучение предоставя възможност за децата със СОП да учат заедно с техните връстници. Ползите на съвместното обучение за всички деца в детската градина са, социално взаимодействие, развиване на приятелства, да учат едни от други, като се създаде приобщаваща образователна среда.
Теоритична обосновка на двата аспекта – емпатията и социалните умения, които се развиват в процеса на взаимодействие в приобщаваща среда в детската градина е:
Емпатията и социалните умения са психологически концепции, които са изследователски обсъждани в областта на социалната и развиващата психология на човека. Един от основните теоретични модели за обяснение на емпатията е „теорията на ума“ или „симулационен модел“. Тази теория, когато се наблюдаваме от друг човек, създаваме умствено представяне или симулация на своето състояние на ума, като се опитваме да разберем какво той мисли и какви са чувствата. Това се извършва чрез активиране в подобни мозъчни области, които биха се активирали при преживяването на това състояние. Следователно, като се изживее преживяването на другия, можем да постигнем емпатична реакция. Друга важна теоретична рамка е „теорията на състраданието“ или „социална реклама“. Тя обяснява, че емпатията е естествен механизъм за регулиране на социалното взаимодействие. Състраданието е резултат от вътрешната нужда на човека да се свърже с другите и да прояви грижа и подкрепа. Емпатията е способността да се разбира и споделя емоциите и перспективите на другите хора. Тя включва умението да се поставяме на мястото на другите, да разбираме как се чувстват и какво преживяват, и да проявяваме съчувствие и грижа към тях. Емпатията е ключов фактор за успешни междуличностни взаимодействия, тъй като не позволява да създадем връзки с другите, да се адаптираме към техните нужди и да подкрепим техниката на емоционално благополучие. Теоретично обяснение на емпатията може да се намери в „Теория на социалното обучение (Social Learning „Theory). Според тази теория, емпатът се развива чрез процеса на наблюдение, следване на модели и подражание. Децата учат да бъдат емпатични, като гледат как други хора проявяват емпатия и ги следват в техния подход към другите. Развиването на емпатията има множество положителни ефекти върху индивида и обществото като цяло. Емпатията ни помага да разберем и усетим емоциите и нуждите на другите хора. Когато проявяваме емпатия, създаваме по-добра комуникация, подкрепяме съпричастността и сътрудничеството с другите. Това помага в изграждането на здрави междуличностни връзки.
Развитието на емпатията в процеса на обучение е важно както за децата с аутизъм, така и за децата в норма. Емпатията е способността да се разбира и споделя емоциите и нуждите на другите. За децата с аутизъм, които имат предизвикателства в общуването и социалното взаимодействие, развитието на емпатията може да бъде особено полезно, тъй като може да помогне за по-ефективното общуване с другите.
Децата в норма по-лесно наблюдават и следват примера на възрастните. Емпатията е възможността да разбираме и споделяме емоционалното състояние на другите хора. Въпреки това, че емпатията се развива през целия ни живот, има начини да я насърчим и развием при децата. Моделиране на емпатично поведение чрез показване на разбиране, подкрепа и съпричастност.
Социалните умения се отнасят към набор от умения, които не позволяват да взаимодействат ефективно с другите хора. Те включват комуникативни умения, умения за решаване на конфликти, способности за емоционално разбиране и регулация, адаптивност и други. Теоретичните обосновки на социалните умения са базирани на няколко концепции: – Социално-когнитивната теория за развитието на социалните умения предлага, че те се развиват чрез социално взаимодействие и опит на индивида с другите хора. Чрез наблюдение, следване на правилата, експериментиране и обратна връзка с околната среда, индивидите придобиват и усъвършенстват социалните си умения. Тези умения играят решаваща роля в нашата способност да се включим в обществото и да установим здрави межличностни връзки. Същата„Теория за социално обучение (Social Learning Theory)“, която споменах при представянето на емпатията, предложена от Албърт Бандура, поставя акцент върху ролята на наблюдението и моделирането на поведението на другите хора. Според нея, ние учим социални умения чрез наблюдение на другите, изразяване на техните действия и получаване на обратна връзка относно нашето поведение.
Социалните умения могат да помогнат на децата да развият по- добро разбиране на емоциите, да разпознават лицеви изрази и жестове и да се научат как да реагират адекватно в различни социални ситуации. Социалните умения помагат на децата да развият ефективни комуникационни умения. Могат да изразяват своите мисли и идеи по ясен и разбираем начин, да слушат другите и да се адаптират активно към различни комуникационни стилове. Социалните умения, които децата развиват в детска възраст, се основават на техните възрастови възможности и опит. Социалните умения са изключително важни за децата в детската градина, тъй като те им помагат да установят здрави взаимоотношения с другите деца и възрастни, да комуникират ефективно и да се адаптират към нови ситуации. Комуникацията е най-важна от социалните умения, които се развиват в детската градина. Децата трябва да се научат да изразяват своите идеи и чувства по разбираем начин и да бъдат внимателни към другите, когато говорят или слушат, да споделят. Социалните умения са изключително важни за взаимодействието, емпатията и комуникацията с другите хора. Както могат да имат значително влияние върху умения за споделяне на мнения и решаване на конфликти.
Взаимодействието между децата от аутистичния спектър и децата в норма спомага за развитието на социалните умения и създаването на приемаща общност. Създаването на образователна среда, която включва приемането и разбирането на различията, е от съществено значение за развиване на детската личност и човешките ценности.
Функционалната подкрепа в образователното взаимодействие и изграждането на социални умения, имат голямо значение за успешно справяне в социалния живот. Примери за образователно взаимодействие и създаване на социални умения е груповата работа. Организиране на задачи и игри, които изискват идеи и комуникация в групата, е отличен начин да се развият социални умения. Децата в норма трябва да се научат да слушат другите, да се отнасят с уважение и търпение към мнението и възможностите на всеки участник в процеса, да работят заедно към постигане на обща цел. Децата от аутистичния спектър на свой ред, имитират и приемат модели на поведение от връстниците си. Много по-лесно е да придобият умения на общуване и поведение, гледайки и участвайки в ежедневни ситуации в условията на приобщаваща среда.
Използвана литература:
1. Матанова, В. (2003). Психология на аномалното развитие. София, изд.: „Софи-Р“.
2. Цокова, Д. (2004). Аутизъм: Въведение в теорията и практиката на нарушенията от аутистичния спектър. Университетско издателство „Климент Охридски”.
3. Крузе, Р. и Болтон, Дж. (2021), Емпатия: Защо е важна и как да я развием
4. Робледо, С. Дж.; Хам-Кучарски, Д. (2007). Аутизмът: Отговори на най-важните въпроси. ИК ЛИК.
Електронен адрес: vladimirova_valia@abv.bg