Валентина Христова Кавръкова, учител в Детска градина „Десислава“, град Пловдив
Принос на приказките към емоционалното и психично порастване на децата
Резюме:
Какво е приказката за детето?-вълшебство, илюзия, лъжа, бягство от действителността, някаква реалност може би? Само една от посочените характеристики или всички взети заедно? Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос. Една от основните причини е различното възприемане на приказката от децата и възрастните. И въпреки, че всеки един от нас в детството си се е потопявал в магичния и илюзорен свят на приказките, където се случват чудеса, където всичко е възможно, то като станем възрастни трудно преминаваме извън границите на рационалното мислене. Но интересно е да се наблюдава как децата възприемат приказката: те мълчат, запленени и омагьосани от приказните послания, не обсъждат и не критикуват. Без да разсъждават над разказаната история, те по свой начин навлизат в нея със своето необятно и необременено въображение. Въображението има особено значение в психическия живот на детето от предучилищна възраст. То спонтанно, чисто и по детски се насочва към дейности, които му дават възможност да разгърне своето въображение, да открие нови начини за фантазиране и макар че различава измисленото от реалното, благодарение на въображението трудно установява границата между тях. На тази особеност се дължи и известното влечение на детето към всичко фантастично – в игрите, филмите, приказките и т.н. То се увлича и прежиява както от приказките, които възрастните му разказваме, така и от собственото си приказно творчество. Именно този естествен детски стремеж към фантазиране, силното желание на детето да слуша, разказва и съчинява приказки прави възможно използването на приказката за добро емоционално и психично израстване на децата.
Тема:
Приказките помагат за емоционалното благополучие на детето, както и за доброто му психично здраве. Чрез проиграването на приказните роли то дава воля на своите чувства, насочва ги и по този начин може да ги управлява. Първата стъпка към тяхното управление е осъзнаване на негативните чувства. Втората крачка е тяхното проиграване, за което може да помогне приказката. Влизането в различни роли (на приказни герои или приказни злодеи) е начин да се помогне на детето да управлява своята агресия. Много важен факт е, че играта е възможнност за коригиране на поведението ( ако си „лош“ – можеш да станеш „добър“ , или ако си страхлив – можеш спокойно да се изявиш като „безстрашен“ ). Превъплъщаването в различни герои помага на детето да разбере, че грешката е поправима, че след като постъпи лошо или грозно, винаги може да поправи стореното – да стане хубаво и добро, а не да остане лошо завинаги. Детето постепенно и непринудено, стъпка по стъпка осъзнава, че това не е постоянно, а временно качество, проявяващо се с конкретната ситуация. Децата трябва да живеят с житейската нагласа, че всичко е поправимо когато се стремим да възтържествува истината и добрината.
Детето слуша, повтаря и измисля разкази, приказки или свои истории, дава воля на своите чувства, а също и излива доза природна агресия. Някои разкази предизвикват у него страх, но този страх пък е примесен с удоволстие и възбуда. Неправилно е да се смята, че детето е защитено от подобна емоция. Тъкмо напротив, желанието епизодично да си спомня мрачни и въображаеми ситуации е признак на добро психическо здраве. И обратно, постоянният отказ да се слушат приказки, съдържащи елементи на тревога и безпокойство, може съответно да бъде признак на психически нарушения. Изходът от сложната ситуация на живота – това винаги е признак на неувереност и страх, и ако страхът не се явява следствие на реална заплаха, то можем да говорим за определено нарушение в душевното състояние на детето.
И още една изключително важна роля на приказката: слушайки я, детето се идентифицира с главния герой. А много често героят се намира в опасна ситуация. Действието на приказката започва с това, че героят, оказващ се в трудно положение няма никакви роднини и близки около себе си и сам трябва да се справи със сполетялата го беда. И той винаги побеждава, защото не бяга от опасността, а максимално използва своя потенциал и действа разумно и адекватно на ситуацията. Преживяната във въображението опасна ситуация, намалява страха у детето, повишава неговата самоувереност, помага му да действа, съсредоточавайки усилията си върху преодоляване на трудностите, породени от ситуацията, извежда положителните и подтиска отрицателните си емоции. Приказките са една огромна и наситена палитра от най – различни усещания и детето чрез своята сензитивност стъпка по стъпка пораства и изгражда себе си и своя характер, чрез чутото, преживяното и усетенето в приказния свят.
Приказките имат основен принос към емоционалното и психично порастване на децата. Съществуват следните показатели за това:
Детето от най – ранна възраст расте и живее с приказките, като чрез тях изгражда своята представа за света, за емоциите и за живота като цяло. Ето защо за доброто емоционално и психично порастване на детето е много важно родителите да знаят кои приказки са подходящи за него. Дори родителите да са съгласни, че страшните приказки и герои с негатини черти могат да партнират на детето в развитието му, все пак трябва да се знае, че не всичи приказки са подходящи за всяка възраст. Например, детето на две години няма да разбере изобщо оригиналната история за Рапунцел, в която принцът е ослепен и окървавен, но когато стане на 5 – 6 години и знае повече за отношенията между хората, приказката може да бъде интересна и полезна. Приказките трябва да се подбират много внимателно спрямо възрастта на детето. Също така е много важно по кое време на денонощието се четат и разказват приказки на децата. Има такива, които не са подходящи за преди лягане, съответно те трябва да се четат през деня.
Приказките са положени в контекста на грижата и любовта към детето. Поради тази причина те говорят за света, който го заобикаля, не в буквалността, а през образи. Точно заради повторението на сюжетите, заради това, което те носят от дълбината на човешката култура, приказките разказват на детето света в образи, предават колективния опит на човечеството, трупан години наред. В този смисъл приказката се явява като едно безопасно пространство, където детето може предварително да тренира нещата, с които впоследствие ще се срещне.
Приказките са най – силният инструмент за формиране на емоционалната интелигентност. Емоционално интелигентните хора се адаптират по – лесно и по – успешно към бързо променящата се среда и съвременния, динамичен живот. Основна роля за емоционалното и психично израстване на децата има силата на позитивното мислене и като цяло позитивната нагласа към живота. В ранна детска възраст именно приказките са този своеобразен наръчник по позитивизъм. По един прекрасен начин приказките карат децата да вярвят доброто, да бъдат уверени и смели, да казват истината и не на последно място – да се поучават от грешките си и да имат свободата да изразяват своите чувства и емоции.
Приказките създават общност, споделени образи на света, на ценности, добро, зло и най – вече какво означава да си човек.
Библиография:
Творчество, София