Подготовката на подрастващите поколения за живота още от детската градина
Автор: Велизара Колева, ДГ „Иглика”№17, Хасково
В тази статия ще откриете , как се подготвят подрастващите поколения за живота, чрез празниците, традициите и обичаите. Как въздействат празниците на детската личност и „Празнични карти“- Тест-игра – Иновация на автора
Подготовката на подрастващите поколения за живота е обществена потребност, функция на обществото, чието предназначение е приемствеността между различните поколения, която от своя страна осигурява тяхното бъдеще. Тази потребност се удовлетворява от възпитанието. Същността на възпитанието като социален феномен е преди всичко в организираното предаване постиженията на възпитателната практика.[1]
Новите тенденциите в педагогиката са съобразени с докладите на Европейския съюз относно училищното образование и предучилищното възпитание. Те изваждат на преден план културните компетентности на отделните нации. Според тях децата трябва да бъдат възпитавани в дух на европейски национални ценности.
Семейството е групата, в която се осъществява първичната социализация на детето, база, фундамент, център за изграждане на всички социални връзки, които му предстои да установява и утвърждава за овладяване на необходимия жизнен опит. Възпитанието в семейната среда е уникално по съдържание. Осъществява се в естествени условия, непрекъснато и продължително, едновременно обхваща всички страни на изграждащата се личност. Извън семейната среда решаващо значение за възпитанието на детето и неговата социализация имат педагогическите институции, които са водещи фактори за формирането на личността чрез различни функции – възпитателна, педагогическа, комуникативна, коригираща, регулираща, информационна, контролираща.
Народните традиции и обичаи в бита на нашия народ са неотменна част от неговата култура. Те предават историческия опит на поколенията и носят богата символика, която кара човек от дете да заживее с техните достойнства, да бъде носител и продължител на народните традиции.
Празниците са непресъхващ извор на духовни ценности. Но преди да пристъпим към разглеждането на самите празници и обичаи в България и празниците , които празнуваме в детската градина, трябва да изтъкнем някои особености на народния календар. Изхождайки от общата опозиция празник-делник. Самата етимология на думата разкрива различие от ежедневието.
Празник-това е свободното, различното от работа време, което човекът посвещава от една страна на почивка и от друга страна- на свръхестествените сили, които управляват битието. [2]
Затова основна цел, която си поставих, е: използвайки иновационни методи и похвати на работа, да доведа до създаване на интерес у децата към народните празници и обичаи и това да послужи като база за разширяване на познанието им в други области.
„Първите седем“ е време на формиране на светоглед, който да даде старт за развитие на личности, способни за самоопределяне в социума и културата. Възпитанието, което е специфичен човешки феномен, акумулиращ в себе си културата на човечеството, на региони, нации и държави, е неотделимо от социума негов компонент.[3]
Отговорността за бъдещето на децата и това те да бъдат подготвени за самостоятелен живот е както на родителя, така и на учителя. Както при възпитанието, така и при обучението на децата трябва да има субект- субектна връзка.
Днес, във времето на световна глобализация, с особена яркост изпъква темата за родолюбието, за съхраняването на празниците и обичаите сред младото поколение.
По своята същност празникът се явява едно уникално възпитателно и образователно средство. Със своята яркост и неподправена красота народното изкуство радва и активизира, обогатява детските наблюдения и представи, изразителния говор, дискретно формира естетическото и нравствено отношение, запалва първите искри на човешка любов към родно място и природа, към род и Родина.
Въпросите за възпитание чрез народно творчество винаги са вълнували силно теоретичните ми търсения в педагогическата практика. Сред най-характерните педагогически постижения в работата ми с деца до момента се откроява организациите на редица празници – многообразни в тематичен и съдържателен аспект.
Празниците са непресъхващ извор на духовни ценности. Всеки народ пази ревниво своите обичаи и традиции.
Предучилищната възраст благоприятства изграждането на първите чувства у децата към традиции, фолклор, обичаи. Това поставя основите на родолюбие, толерантност, уважение към възрастните, естетика и др. С тези традиции се съхранява връзката между поколенията, заражда се елементи на нови традиции и обичаи.
Празниците в детската градина
Празниците създават атмосфера, в която децата изпитват удоволствие от общуването с другите, от възможността да участват в творческата игра,от съприкосновението с обаянието, от връзката с изкуството. Със своята форма и съдържание те съдействуват за цялостното формиране на детската личност. По достъпен начин се постига осмисляне на някои събития; децата се приобщават към традициите, чрез костюмите, музиката и танците. Интересът към празниците става предпоставка за формиране на организирано поведение. Децата овладяват норми на лично и обществено поведение;стават внимателни и отзивчиви помежду си, проявяват учтивост към гостите, изпълняват точно указанията на учителката. Възпитателното въздействие на празниците зависи от тяхната организация и начин на провеждане. Съдържанието се подбира с оглед задачите и идейната същност на празника. Празникът носи по-пълни преживявания и не изморява децата, когато те са преки участници в него. Необходима е предварителна психологическа подготовка за него. [4]
Децата заживяват с предстоящото тържество, когато предварително получават впечатления от околната действителност във връзка с отношението на възрастните към събитието. Чрез най-различни средства в занятията и игрите децата осмислят тези впечатления. Възпитателно значение има и участието им в самата подготовка за празника-изработване на:картички, украса на занималнята, реквизити за драматизация и др. По такъв начин предстоящото тържество става цел, която насочва дейността на подрастващите и съдействува за резултатно формиране на детската личност, за формиране на детския колектив. Приятните чувства, ярките впечатления се осмислят по-късно, когато станат предмет на знанията, 2-3 дни след провеждане на празника. Децата ги отразяват в рисунките си, съставят разкази по впечатления и преживявания. Преживяното става съставна част и на сюжетно-ролевите игри, а понякога и самостоятелна тема на игрите.
За подрастващите, от предучилищна възраст такива празници са: празнуване на рождени дни, посрещане на Коледа и Нова година, Осми март, Великден , изпращане децата на училище и др. Един от най-чаканите и обичан от децата е Осми март-празника на мама.Този празник е обичан, защото се свързва с най-любимия образ. Посредством образа на майката те могат да разширят обема на понятието и да осмислят съдържанието на празника, като международен ден на жените, които се трудят и борят за щастието на децата, както и празниците свързани с получаването на подаръци.
Празниците в детската градина са форми на педагогическо взаимодействие, чрез които детето се ориентира с съвременната морално-ценностна система на възрастните. Характерна за нашето съвремие особеност на празниците е, че при тях познание и емоция съжителстват естествено. Чрез тях въвеждаме детето в определен осъвременен етикет на поведение. Това е един надежден механизъм за социализация на подрастващите и развитие на социалните им компетентности.
Детството е най-чувствителната част от живота на всяко човешко същество. Именно на учителите в детската градина се пада първата и огромна чест и отговорност да формират личността на детето, да дадат равен шанс на всички. Затова всяка дейност в ДГ е насочена към успешна социализация на децата, към изявата им и изграждането им като свободни хора. Растат с усещането, че са пълноправни граждани на света, тези качества заедно с разбирането и уважението към личността и културата на другия, изиграват водеща роля в развитието им, и събуждат желанието им за учене през целия живот. Използваните днес организационни форми и методи на възпитание, обучение и празнуване, са отражение на хуманната същност на педагога. Стремежът е насочен към изграждането на свободен в мислите и изявите човек, творец на собствения си живот. Съпричастен към природните и социални явления, които с отговорност осъзнава себе си като част от света.
Именно на нас, учителите се пада огромната чест и отговорност да формираме личността на детето, да дадем равен шанс на всички да израснат и се приспособят към отговорностите на поколенията. Човешките ценности като добра, трудолюбие, съпричастност, характерни за българската душевност.
От моя скромен опит искам да ви споделя, как под формата на игра с карти и въпроси към тях, децата получават знания и умения за празниците и обичаите и аз получавам обратна връзка за техните представи и личното им впечатлени от празниците.
„Празнични карти“- Тест-игра в ДФПВ – Иновация на автора
За реализиране целта на моето изследване и съобразявайки се с възрастта на изследваните деца от подготвителна група използвах „Празнични карти”- тест под формата на игра, като картите съм изработила от различни картинки за празници, традиции и обичаи, след това съм ламинирала за многократна употреба .
Цел на празничните карти – теста: Установява степента на познание за празниците, традициите и обичаите в детската градина и извън нея.
Материали:
Инструкции:
За да въведем детето в ситуация, която всъщност е част от празник(празничен календар на детската градина) учителят разказва истории, легенди, обичаи и традиции и дори приказки свързани с празничните карти. След което оставяме децата да разгледат дидактичните материали. Учителят дава инструкции за начина на работа точно и ясно.Задава въпроси като: „Назовете празниците, които познавате”, Разкажете какво знаете за тях”, „Свържете празниците с техните обичаи”, „Някои е объркал празниците, подредете ги”. Времето за изпълнени е неограничено, за да могат децата да работят спокойно.
Литература:
„Празнични карти“- Тест-игра – Иновация на автора
Автор: Велизара Колева, ДГ „Иглика”№17, Хасково
-
Бeлова,М.и колектив.Теоретични основи на възпитанието.С.,Веда-Словена-ЖГ,1997 ↑
-
Бeлова,М.и колектив.Теоретични основи на възпитанието.С.,Веда-Словена-ЖГ,1997 ↑
-
Бeлова,М.и колектив.Теоретични основи на възпитанието.С.,Веда-Словена-ЖГ,1997
4 bglog.net/preduchilishtnapedagogika/post ↑
-
3 Бeлова,М.и колектив.Теоретични основи на възпитанието.С.,Веда-Словена-ЖГ,1997
4 bglog.net/preduchilishtnapedagogika/post ↑