Образователна технология за визуализиране в презентация при екипна дейност за изучаване на регионална география на България в десети клас на финала на ООП

Веселина Сергеева Димитрова, старши учител по география и икономика, СУ“Христо Ботев“, град Девин

.

Образователна технология за визуализиране в презентация при екипна дейност за изучаване на регионална география на България в десети клас на финала на ООП

Една от основвните задачи на българското училище е да търси и осъществява съвременни методи на обучение, които да превърнат училището в желана територия на ученика. В широк смисъл образованието включва и обучение на учениците със знания, и формиране на система от умения, и развитие на тяхното мислене, и формиране на техните личностни качества. В тесен смисъл образованието се представя като относително самостоятелно педагогическо явление, тясно свързано с ученето. От тази гледна точка обучението е процес, който има свои цели, задачи и педагогически средства. В настоящата статия съм описала приложената от мен образователна технология, за визуализиране в презентация при екипна дейност за изучаване на регионите в Южна България в десети клас.

В последните години броят на новите технологии в сферата на обучението е повече от впечатляващ. Те промениха не само начина, по който виждаме и разбираме света около себе си – а също и начина, по който учим.

В следващите редове ще научите кои са най-сериозните иновации в сферата на образованието и как те променят начина на учене на децата в България и по целия свят.

Целта на всички образователни технологии е да продобрят учебния процес и резултатите от неги. Когато образование и технологии работят в синхрон, добрите резултати не закъсняват.

Създаването на траен интерес към обучението по география и икономика, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в синхрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи и похвати.

Използването на интерактивните методи в обучението е едно от съвременните педагогически и методически решения за модернизация и повишаване качеството на образованието. Всички интерактивни техники изискват позитивна и стимулираща среда, в която учениците без притеснение от неуспех да разкрият пътя към знанието, свободно да изкажат своите мисли и да изразят идеите си.

Образователната технология (на английски: educational technology или learning technology) е подпомагането на учебния процес и подобряване на представянето на учащите чрез създаване, използване и управление на подходящи технологични процеси и ресурси”.

Терминът„образователна технология“ е често асоцииран с или обхваща инструктивната теория и теорията на обучението. Докато инструктивната технология покрива процесите и системите на обучение и инструкция, образователната технология включва други системи, използвани в процеса на развиването на човешки способности. Образователната технология включва, но не се ограничава до, софтуер, хардуер, както и Интернет приложения и дейности. (източник Уйкипедия)

Думата технология произлиза от гръцките думи Techne – означаваща изкуство, майсторство, умения и Logos – слово, учение, знание, наука. Следователно, технологията е наука, знание, учение за изкуството, майсторството и уменията в определена предметна област.

В случая става въпрос за предметната област образование и под образователна технология разбираме знание и умения да се планира, организира и реализира получаването на образование.

Всяка технология има три характеристики. Първата е суровини, втората е методи, средства и последователност от процедури за постигане на определен резултат. Третата е именно резултатът. Резултатът, и то не като еднократен акт, а повтарящ се многократно приблизително с едни и същи параметри и качество.

Модел на образователна технология

Масовизирането на образованието и желанието да се постигне качествен резултат в рамките на формалното обучение е една от причините за възникването на технологичния подход в образованието.

Той се заражда в началото на 20 век в САЩ с появата на така наречените обучаващи машини, първата от които е разработена от С. Пресси (Л 1). Голяма заслуга за това имат и постиженията на психолозите бихейвиористи в опитите си да постигнат желано поведение у животните. Механизмът, който използват те “стимул – реакция” –“подкрепление на успешните реакции”, и прилагането му в процеса на обучение, са предпоставка за появата на програмираното обучение.

Техническите средства за обучение са в основата на технологичното направление в образованието. Дълги години се е приемало, че в модела на съществуващия учебен процес внедряването на технически средства ще доведе до подобряване качеството на обучението. Едва през 70-те години това схващане се променя и на педагогическите технологии започва да се гледа като инструмент за решаването на възпитателни и дидактически задачи. Този инструмент започва да се развива и използва за управление на учебния процес с точно зададени цели, поставянето на които води до операционализиране на педагогическата дейност.

Ролята на иновативните образователни технологии е да стимулират процесите, които влияят положително на резултатите от обучителния процес, да провокират интереса на учениците като ги превърнат в активни участници в процеса на обучение.

Целенасоченото и пряко ангажиранe на учениците в урока развива тяхната отговорност, комуникативните им умения и творческо мислене. Така се постигат целите на обучението по география и икономика  – развитие на географска грамотност, формиране на географска компетентност и развитие на ценностна ориентация.

Според Дерменджиева обучението в съвременното училище е изправено пред необходимостта да формира, развива и стимулира интереса на учениците към учебното съдържание и учебната дейност. Активизирането на познавателните интереси на учениците е условие за преодоляване на отчуждението и нежеланието за учене, за приемане на познанието като път за изграждане на необходими в съвременния свят качества на личността – информираност, богата култура, творческа инициативност Липсата на умения води учениците до задълбочаване на бедността и социално изключване.

Цел на голяма част от уроците по география е формирането на нови знания и умения, които да са основа за бъдещето развитие на учениците. Актуалността на настоящето изследване, произтича от съвременните изисквания за ново качество на обучението, от необходимостта за намиране на такива методически решения, позволяващи на ученика да прояви творческо мислене, информационна грамотност и умения за работа в екип.

В условията на развиваща се наука е наложително нова организация, същност и структура на съвременния урок по география. Урокът е динамична форма на организация на обучението, ангажирането на учениците за учебна дейност и учене е основно условие за ефективност на учебния процес.

Целевата част на образователната технология в контекста на настоящото изследване съдържа разширено разбиране за географската култура и на компонентите й, а именно: географската култура на 11–18-годишния ученик в началото на 21. век като част от общата култура на информационното общество е дигитална географска култура като модел на мислене и действие в реалното геопространство, в информационното геопространство и в киберпространството, която се проявява чрез трите си степени – географска грамотност, географска компетентност и модели на поведение.

Географската грамотност са усвоени базисни умения и знания за пространствената диференциация на природата и за пространствената организация на обществото на трите географски нива – глобално, регионално, локално, в реалното геопространство, в информационното пространство и в киберпространството, света на интернет. Спецификата на грамотността в киберпространството – или дигиталната географска грамотност – предполага различни типове грамотност. Специфичното за географската грамотност в информационното общество е, че усвояването на знания започва с формирането на умения. Географската компетентност като „мултисензорна комуникационна компетентност е способност и готовност да се получава, обработва и използва географска информация чрез уверено и критично използване на технологиите на информационното общество – мултимедия, интернет, дигитални камери и др., при вземане на решение за успешно поведение в определена ситуация“. Дигиталната компетентност се определя като уверено и критично използване на технологиите на информационното общество при „търсене, събиране, използване (създаване, организиране, разпознаване на уместното от неуместното, същественото от несъщественото, реалното от виртуалното) на електронна информация; използване на подходящи средства (презентации, графики, чатове, карти) за създаване, представяне или разбиране на сложна информация; търсене и достъп до уеб сайт и използване на интернет базирани услуги като дискусионен форум и електронна поща (е-mail); използване на ИКТ за развитие на критично мислене, творчество и иновации в различен контекст в дома, при отдиха и на работното място”.

Екип  и екипна работа

Екипът е относително постоянна група, съставена за регулярно изпълнение на определен кръг задачи и предполагаща съчетаване на дейностите на членуващите в нея. Екипната работа е съвкупност от действия, които се извършват от няколко души, или група, чрез които всеки ученик допринася със своите уникални умения, способности, мнение и индивидуалност за единството и ефективността на екипа, с оглед постигането на общи цели. Умението за работа в екип се състои от четири елемента:  организация на процеса; ефективна работа и управление на времето;  представяне и защита; рефлексия, която позволява на учениците да осмислят процеса и своето участие в него

Уменията за работа в екип са комплексни, защото включват в себе си умения за общуване, умения за взимане на решение, умения за излагане на мнение и защитаване на позиция, умения за планиране и организиране на различни дейности, умение за съобразяване с чужда позиция и др. Работата по проект в екип изисква създаване на завършен продукт, в който се използват вече придобитите знания и умения, както и допълване на знанията като се използва метода.

Целта на презентациите е не само ученикът да излезе и представи няколко слайда и да прочете даден материал. Презентациите развиват множество умения: проучване и синтезиране на информация; систематизиране и оформяне на информация; държание и говорене пред публика; избор на подходящ език и увереност.

Цел на изследването е да се конструира модел за развитие за високи степени на географска култура – модели на поведение на 17 годишни ученици чрез провеждане на туристическо изследване в районите от Южна България в часовете по география и икономика в десети клас. Изследването се осъществява в интерактивна среда чрез използване на уеб базирани ресурси и теренни проучвания и тяхното отразяване в работни карти за систематизиране, анализиране на информацията.

Основни изследователски задачи:

Прилагайки приложенията в часовете по география и икономика  с учениците от X клас, се наблюдава значително подобрение на учебния процес и мотивацията им за учене и участие по време на часа. От изключително важно значение е достъпността и гъвкавостта, които им позволяват да учат по всяко време и навсякъде с достъп до интернет. Освен това, тези приложения предлагат незабавна обратна връзка, функции за проследяване на напредъка и награди, които могат допълнително да повишат мотивацията им. Като цяло, електронните платформи и приложения представляват ценен инструмент за мотивиране на учениците в учебния процес по английски език чрез игровизация и достъпност.

Библиография

.