Особености на обучението по математика за усвояване на количествените представи у 6-7годишните деца
Галя Велева – старши учител ДГ „Ханс Кристиян Андерсен“, гр.Бургас
Настоящата статия има за цел да представи и обоснове основната цел на математическата подготовка в предучилищна възраст и познавателните интереси на детето чрез овладяване на обобщени способи за възприемането на математическото съдържание. Дейностите по образователното направление са подчинени на целта за изграждане на мотивация и увереност в собствените си възможности на всяко дете.
Ключови думи – представи, математическа подготовка, мотивация, познавателни действия
Основната цел на математическата подготовка на детето за училище е детето да се въведе в сложния свят на математически обекти и абстрактни отношения чрез специална познавателна среда за педагогическо взаимодействие и на тази основа да овладее обобщени способи и подходи за опознаване и оценяване на реалната действителност. Затова подготовката е насочена към стимулиране на познавателните действия – сравнение, анализ, синтез, класификация, сериация, съхранение, абстрахиране, обобщение, моделиране.(2. Гълъбова 2000г.) Усвояването на елементарни математически знания в предучилищна възраст е в тясна връзка с особеностите на другите познавателни процеси. Мисловната дейност се развива в единство с речта, с овладяването на специфична математическа терминология. На тази основа детето осмисля и усвоява достъпни за него знания. Вниманието и паметта, които в ранна предучилищна възраст се характеризират с непроизволност, показват тенденция за преход към все по-голяма устойчивост и концентрация на вниманието и развитие на словесно-смисловата памет. Съобразявайки се със спецификата на познавателните процеси в предучилищна възраст, педагогът не трябва да подценява факта, че у децата все още не са напълно формирани волевите качества, които са необходими за съзнателно саморегулиране на дейността и поведението. За тях е трудно да запазят устойчиво произволно внимание по-продължително време, да заучат определен обем от знания, да решават докрай поставена учебна задача. Педагогическото майсторство при използването на комплекс от методически похвати и дидактически средства има решаваща роля за по-продължително концентриране на детето върху познавателната задача и за поддържането на интереса при усвояването на достъпни математически знания. За стимулиране на потенциалните възможности на децата е необходима подходяща мотивация (игрова, практическа, игрово-познавателна), чрез която се създава и поддържа интересът към математическите знания.(2. Гълъбова 2000г.)
Образователното съдържание по математика е съобразено с общата цел на предучилищното образование и с целите на обучението по математика в първи клас. Спецификата на образователното направление е в това, че съдържанието му трябва да осигури формиране на елементарни представи за основни математически понятия, които се изучават по-късно в училище. От друга страна, математическото обучение стимулира общата познавателна дейност и развива умствените способности на детето, които са основа за интелектуалното му развитие. Обемът на съдържанието по образователното направление включва конкретни количествени, геометрични, пространствени и времеви представи и умения, систематизирани в пет образователни ядра: Количествени отношения, Измерване, Пространствени отношения, Времеви отношения, Геометрични фигури и форми.
Основната цел на математическата подготовка е стимулиране на детското развитие чрез насочване на познавателните интереси на детето към математическите характеристики на околния свят и тяхното диференциране чрез овладяване на обобщени способи при възприемането и оценяването им. Цели се стимулиране на интелектуалното развитие на децата чрез: изграждане основите на логико-математическото мислене, развиване на сензорни способности и овладяване на сензорни еталони, обогатяване на речника и свързаната реч. Дейностите по образователното направление са подчинени на целта за осигуряване на щастливо детство на всяко дете, както и за изграждане на мотивация и увереност в собствените му възможности. (Наредба №5 от 03. 06. 2016год. за предучилищното образование).
Математиката която се „изучава” в детската градина, не трябва да се разбира като лека, детска математика. Формирането на елементарни математически представи отразява съответен стадий от развитие на математическите знания. През последните години математическата теория, съответстваща на възрастовите възможности на децата за изучаване на математика получи специално название- Предматематика.
В предматематиката се прави математическо описание и уточняване на смисъла на всички математически понятия, които могат да се формират у децата на равнище представи. Понятията и фактите на предматематическото равнище се формират чрез абстрахиране в конкретни ситуации, без да се строят строги научни теории.
Основните средства за осъществяване на познавателният процес по математика в детската градина са различни математически и нематематически игри и упражнения заедно с дидактическия материал, разработен към тях. Това са средства с помощта на които математиката може да се преведе на детския език. В игрите те решават определени математически задачи – разкриват количествени и пространствени отношения, логически връзки, обогатяват речника си с нови термини. Често игрите са конструирани върху познати за децата ситуации и изискват от тях дейности, наречени математически (класифициране, подреждане, съотнасяне, измерване и др.).
Средствата за реализиране на основната цел на предматематическото обучение – да се изгради сетивна основа на общопсихическото и математическото развитие на детската личност- е овладяването на математическото програмно съдържание, обособено в няколко дяла – количествени представи; геометрични представи; пространствени представи; величини и измерването им; ориентиране във времето; (2. Гълъбова 2000г.).
Характеристиката на образователното съдържание по образователно направление “математика” се изразява в овладяване на математически представи в предучилищна възраст чрез образователното съдържание на ядра на направление “математика”.
Тези образователни ядра всъщност представляват педагогически стратегии за овладяване на математически представи, а това са: количествени, геометрични, пространствени, времеви и за овладяване на величини. За нуждите на настоящата разработка ще се спра подробно на овладяването на количествените отношения от децата от предучилищна възраст.
Ядро – количествени отношения: съществената основа при формиране на количествени представи в образователно направление “математика” е формирането на понятието “естествено число”. Това е основно математическо понятие, което се изгражда много продължително във времето. Понятието “число” е абстрактен продукт на практическата дейност на хората, който възниква в процеса на сравняване на крайни множества. Броят на предметите е свойство на всички множества, които могат да се съпоставят елемент по елемент, едно до друго по двойки.
В предучилищна възраст количествените представи са твърде общи и се характеризират с голяма зависимост от конкретната педагогическа ситуация: 3-4 годишните деца би трябвало да могат да броят до 3 и да сравняват и групират обекти по вид, цвят и големина; 4-5 годишните деца трябва да броят от 1 до 5, да сравняват обекти по дължина, височина и широчина, да изразяват количествени характеристики с числа и цифри до 5, да сравняват количеството на обекти; 5-7 годишните деца трябва да броят от 1 до 10 във възходящ и низходящ ред, да установяват равенство и неравенство на множества, да групират, сравняват и подреждат обекти по определен признак, да разпознават и назовават знаците за количествени отношения и математически операции събиране и изваждане.
Поради абстрактния характер на понятието количество, за да можем да го направим разбираемо за децата в предучилищна възраст, трябва да използваме естественият им интерес към броя на предметите около тях. Важно е детето да има възможност да възприема множества са различни анализатори – чрез зрителния, слуховия, кинестетичния, осезателния и така да се стигне до сравнение и съпоставяне на елементите на множествата. Така изграждаме първосигналната основа на бъдещата им математическа дейност. На базата на възприемането на конкретни множества се образуват представи за числата, в които започват да се появяват елементи на обобщение и така се стига до формирането на понятието число като отражение на количеството.
Ж. Пиаже предполага, че числото е едновременно система от осъзнаване на класовете и сериацията. Своеобразието на числото е това, че е една абстракция от качества – т.е. разглеждане на всеки елемент, като еквивалент на всички останали и в същото време като заемащ определено място спрямо другите. Понятието за числото е една нова комбинация на логическите елементи, нов синтез на логическите операции. А тъй като логическите операции са всъщност преобразуване на конкретните действия на детето, доколкото мажем да твърдим, че математическите понятия се изграждат у детето върху действията му, можем да заключим, че възприемането на обектите, съпроводено с обяснение на начина на действие с тях и усвояване на математическите символи са недостатъчни за формиране на научна представа за числото.
До пет години децата се запознат с цифрите и числата до пет, в последната група става запознаването и с числата от 1 до 10. Работата с числата до пет се изгражда изцяло на множествена основа, и това налага много и разнообразни упражнение, които да доведат децата до осмисляне на мощността на множествата и числото, като белег на това число.
Следващата крачка при шест годишните е запознаване с цифрите като символи на числата. Специално внимание трябва да се отдели на броенето. При броенето трябва да се спазват редица условия:
Към всеки елемент от множеството трябва да се съотнася число;
Броенето трябва да започва от числото 1;
Числителните имена трябва да се употребяват в правилен ред;
Ако едно от тези условия не се спази, се стига до неправилен резултата в броенето. Използването на римувани стихотворения подпомага овладяването на броенето. Участието на повече анализатори го улеснява. Самият процес на броене се състои от редица бройни действия, които отразяват степента на усвояване на дейността:
детето обхваща предметите, премества ги и брои едновременно(наслагат се няколко анализатора);
преброяване с опипване на предметите;
преброяване с показване на предметите без да се докосват или се кима с глава;
броене без движение (само зрително възприемане, свързано с движението на очите);
За да се доведат децата до разбирането, че последното число, изговорено при броенето, отнесено към последния обект, се отнася и в същото време за цялото преброено множество и е показател за общото количество елементи може да се използва обобщаващото кръгово движение с ръката. Дидактичният материал, който се използва при овладяването на броенето, трябва да бъде разнообразен, за да могат децата да осмислят, че равните множества се обозначават едно и също число, т.е. числото е показател за мощността на множеството (1. Ванева).
Според Леушина елементарните представи за числото се формират у децата чрез сравняване на две предметни групи по броя на елементите им, като се абстрахират от другите им признаци. Броенето се въвежда след овладяване от децата на определени действия с множества. Тя комбинира положителното от двата метода за запознаване с числата. От монографичния метод използването на числови фигури, изучаването състава на числата, а от метода на действията – числото като резултата от броенето, получаването на числото чрез сравняване на две конкретни множества и практическото установяване на взаимно еднозначно съответствие между тях, взаимно обратните отношения между съседните числа, запознаването със събирането и изваждането на основата на изградените представи за естествените числа (4. Игнатова 1991г.).
В днешно време се изследва възможностите за използване на нагледното моделиране в процеса на решаване на аритметичните задачи , запознаване на децата с количествени и функционални зависимости, запознаване с пространствени отношения чрез нагледно моделиране. Обръща се внимание на практическите действия с множества предмети. С помощта на игри децата овладяват умения да класифицират и подреждат предмети по различни признаци, в това число и по количество.(3. Гълъбова 2003г.)
Предучилищна възраст е от решаващо значение за изграждане на солидна математическа основа у децата. Използвайки различни дейности и игри, включването на родителите в изграждането на математическото мислене и развиване на добра математическа основа у децата и ги подготвят за бъдещи математически предизвикателства.
Математиката е приятна и по-малко страшна, когато децата се занимават с математически дейности още от ранна възраст, тя става по-приятна и лесна за тях. Те развиват увереност и се справят по-лесно със сложните математически задачи в бъдеще.(5. Колектив 2023г.)
Използвана литература:
1. Ванева, В. Математическа активност в предучилищна възраст. ИК „Парнас”.
2. Гълъбова, Д. (2000). Математика в игри за детската градина. Велико Търново: „Слово“.
3. Гълъбова, Д. (2003). Методика на формиране на елементарни математически представи у децата в детската градина. Велико Търново: „Слово“.
4. Игнатова, Т. и др. (1991) Математическите занимания в детската градина. София: „Просвета“.
5. Авторски колектив. (2023) Увлекателни практики и техники, коти учат децата да смятат и мислят логически! София: Мултипринт.