АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНКЕТНОТО ПРОУЧВАНЕ ПО ПРОБЛЕМИТЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ.
Автор: Даниела Георгиева Йорданова
Старши възпитател в Обединено общежитие за средношколци „ Младост“ – гр. Силистра
Резюме:
В настоящата статия е проведено анкетно проучване със педагогически специалисти от няколко ЦПЛР -самостоятелни общежития. През учебната 2023/ 2024 г. проведох анкети с педагогически специалисти и ученици от 5 до 12 клас от Обединено общежитие за средношколци „ Младост“- гр. Силистра, а така също анкета и от вътрешно – институционална квалификация с колеги от общежитията в гр. Шумен, гр. Ловеч и гр. Велико Търново.
Целта на анкетното проучване беше да се установи изпълнението на медиаторските функции на педагогическите специалисти ( възпитателите ) за разрешаване на междуличностни конфликти. Най-честите конфликти са между ученик- ученик, където причините са: борба за авторитет, клюки, обиди, съперничество, възмущение, враждебност към любимите ученици на учителя, съчувствие без взаимност и борба за момиче ( момче ). Много често учениците могат да разрешат конфликтната ситуация сами, без възрастен. Ако намесата на учителя (възпитателя) е необходима е важно да го направим спокойно. По- добре да се направи без натиск и публично извинение, за да не се унижи детето. А най- добре е, когато ученикът сам намери алгоритъм за решение на конфликта. От всеки конфликт може да се изведат изводи, освен негативни, може да има и позитивни последствия. След разрешаване на конфликта е важен диалогът между учител (възпитател) и ученик. Детето често проявява агресия по време на конфликт и тогава е важно от страна на възпитателя да разговаря с родителя на детето и да коригира ситуацията, за да се избегнат инциденти.
Ключови думи: Конфликт, междуличностни конфликти, конфликт в педагогическа среда, медиатор (посредник )
Анализ на резултатите от анкетирането на възпитателите :
Поставените въпроси в анкетното проучване имаха за цел да установят и:
На въвеждащия в анкетата въпрос „Как бихте определили степента на конфликтогенност в българското училище, в частност- общежитие?” 15 (50%) от анкетираните възпитатели я определят като ниска, 9 ( 30 %) – средна, 4 (13 %)– висока, а 2 (7 %) е дал отговор „Не мога да преценя”.
Според възпитателите, нивото на конфликтогенност варира от ниска до средна, но не липсват и отговори – висока, което е сигнал за тревожност. Защото в последните години в българските училища се наблюдава тенденция към засилване на агресивните прояви сред ученици и учители. Насилието може да се прояви в най-разнообразни форми – от дрязги и обидни забележки до нанасяне на физически травми.
Най-често възникват конфликти между ученик – ученик.
В българските училища има малко по-различен начин на мислене, който не позволява на учениците открито да конфликтуват с учителите. Като правило учениците се страхуват да търсят правата си, ако учителят ги дискриминира. Родителите също се страхуват да спорят с учителите, защото се страхуват, че този конфликт може впоследствие да се отрази на детето им. Затова най-често възникват конфликти между учениците.
По отношение на причините, които най-често пораждат конфликтите между учители и ученици, 17 (57 %) от възпитателите смятат, че това е грубото и агресивно поведение на учениците; 8 (27 %) са посочили – неудовлетворителна комуникация; само 5 (17 %) възпитатели са дали отговор – друго.
Очевидно е, че грубото и агресивно поведение на учениците е причината, която най-често поражда конфликтите и в училище ( общежитието ). И може би това е естествено, защото училището е такова, каквито са обществото, улицата, управлението на държавата. Всички трусове в обществото рефлектират най-болезнено върху децата.
На въпроса „Попадате в конфликтна ситуация с Ваш ученик? Как ще постъпите ако и Вие имате вина?” 21 (70 %) възпитатели са отговорили, че ще отстъпят, защото се чувстват виновни, 5 (17 %) възпитатели са посочили друг отговор, като „Ще избегна ситуацията, като го посъветвам да забравим за конфликта” и 4 (13 %) възпитатели са посочили, че ще държат упорито на своето мнение, като са се аргументирали, че учениците в тази възраст не биха разбрали искреността на учителя, което може да доведе до нежелани последици.
Разнообразието на причините, които могат да породят един конфликт, понякога водят и до откриването на разнообразие от подходи за тяхното разрешаване. На въпроса, относно подходите, които биха използвали за разрешаването на конфликтите 17 (57 %) възпитатели са отговорили, че се стараят при разрешаването на конфликти да няма ощетени в спора; 10 (33 %) от възпитателите споделят, че се стремят да избягват конфликтите, 2 (7%) възпитател е посочил, че използват друг подход и 1 (3%) възпитател заявява, че омаловажава проблема.
От отговорите на въпрос № 6 „Свидетел сте на конфликт между ученици във Вашето училище, общежитие. Как ще постъпите?” става ясно, че в случаите, когато възпитателите стават свидетели на конфликтни ситуации между ученици – 18 (60%) от тях са отговорили, че на всяка цена ще търсят истината; 4 (13 %) възпитатели са отговорили, че ще споделят случая с педагогическия съветник и ще потърсят съдействието му за разрешаване на конфликта и само 8 (27 %) от възпитателите са посочили друг отговор – ще търсят съдействие от директора на училището.
Въпреки, че четирима от анкетираните възпитатели са посочили, че ще потърсят съдействието на педагогическия съветник, за възпитателите той все още не е авторитета, към който трябва да се обърнат за съдействие. Все още възпитателите предпочитат сами да търсят истината при разрешаването на конфликтите, както и да потърсят помощта на директора на училището. Може би причината за това е, че на много места длъжността „педагогически съветник” просто е фиктивна – заема се от учители, които са безработни, и които вършат по-скоро секретарска работа, отколкото консултантска и посредническа.
За 17 (57 %) от анкетираните възпитатели най-важната причина за възникването на конфликтите между учениците в общежитието се дължи на грубото и агресивно поведение спрямо педагозите, 8 (27 %) възпитатели са посочили – субективизъм в оценяването, 4 (13 % ) възпитатели– омаловажаване мнението на учениците и 1 (3 %) възпитател е посочил отговор „друго” без да конкретизира.
При отговора на осми въпрос, 17 (57 %) възпитатели са посочили по два отговора, а именно, че при разрешаването на конфликти ситуации те се опират преди всичко на личния си опит, като използват и подходяща литература, 4 възпитатели се консултират със специалисти, а останалите – 9 (30 %) са посочили отговор „друго”, като са конкретизирали, че търсят съдействие от директора на училището. Очевидно е, че педагогическият съветник в очите на анкетираните възпитатели не е човекът, на когото могат да се доверят за разрешаване на възникналите спорове, което според мен означава, че незабавно трябва да се промени статута му. Прозира и нежелание за пренасяне на конфликтите на по-високи нива.
Важен фактор за успешното разрешаването на конфликти в общежитие са знанията за начините на профилактика и разрешаване на конфликти и опит в предотвратяването на конфликтни ситуации. За 21 (70) % от анкетираните възпитатели важен фактор са знания за начините на профилактика и разрешаване на конфликти. Освен знания за начините на профилактика и разрешаване на конфликти, 9 (30 %) учители са посочили и втори отговор, а именно опит в предотвратяването им.
От отговорите на въпрос № 10 „Необходим ли е според Вас посредник при решаване на конфликти в общежитие? 5 възпитатели са отговорили положително, т.е. „да”, сравнително голям брой 15 – са посочили отговор „не”, а останалите в знак на колегиалност може би са посочили отговор „Не мога да преценя”. Непознаването на работата на педагогическия съветник и фиктивното й изпълнение от заемащите я на този етап, според мен, са рефлектирали върху отговорите на възпитателите.
Отговорите на въпрос № 11 „Кой най-добре може да изпълнява ролята на посредник при решаване на конфликти в общежитие?” са в полза на класният ръководител ( груповия възпитател ) – 18 възпитатели. Двама са отговорили „директорът”, 10 възпитатели са посочили отговор „други”, като са конкретизирали, че трябва да е професионалист – психолог.
Отговорите на въпрос № 12 „Според Вас, знанията и опитът на педагогическия съветник в разрешаването на конфликти могат ли да Ви бъдат полезни?”са резултат от фиктивното отношение на директорите към длъжността „педагогически съветник” и назначаването на хора, които не са подготвени за това. 19 възпитатели са категорични, че знанията и опитът на педагогическия съветник няма да им бъдат полезни, като са посочили отговор „не”. 11 възпитатели са посочили отговор „В известна степен”, като са конкретизирали, че става въпрос за опита на професионален педагогически съветник, а не само заемащ длъжността.
В длъжностната характеристика на педагогическите специалисти са вписани задължения за извършване на диагностична, консултантска и
посредническа дейност, с цел откриване и класифициране на всички проблемни и заслужаващи специално внимание ученици, преодоляване на различни конфликти и т.н.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Аллахвердова, В. О., Викторов, И. В. и др.(2000). Конфликтология. Санкт- Петербург
2. Андреева, Л.(2007). Социално познание и междуличностно общуване. С.
3. Джонев, С.(1990) .Стратегии на ръководителя в междуличностните отношения. С.
4. Бородкин, Ф.М., Коряк, Н.М. ( 1989 ).Внимание: конфликт! – Новосибирск
5. Рыбаков, М. М.(1991). Конфликт и взаимодействия в педагогическом процессе.
6. Сухомлинский В. А.( 1981 ).Методика воспитания коллектива. Москва., 185
7.М.М. ( 2000) .Прометей. Социальные технологии урегулирования конфликтов . 59
10. Йолов, Г., Градев. Д.(1986). Общуването. София,92
12. Бойко, М.( 2008).Медиация — волшебная технология посредничества в конфликтах.
13. Гришина, Н. В.( 2005). Психология конфликта.
14. Бесемер, Христоф. (2004). Медиаци. Посредничество в конфликтах. – Калуга, Духовно познание, 176.
15. Коен, Р.Медиацията – партньор в училищата. Ученици разрешават конфликти
Електронен адрес на автора: daniela.nuki@abv.bg