Развитие на комуникативно речеви умения в културно- образователната област Български език и литература и чужд език

.

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Департамент за информация и усъвършенстване на учители

Катедра “Хуманитарно образование”

.

.

.

.

Статия към Писмена разработка за придобиване на I ПКС

.

на тема:

Развитие на комуникативно речеви умения в културно- образователната област Български език и литература и чужд език

.

РАЗРАБОТИЛ:

ДЕНИЦА ПЕТРОВА НЕНЧЕВА

.

.

.

.

СОФИЯ 2024

Резюме:

В настоящия материал е поставен акцент върху развитието на комуникативно речевите умения в културно-образователната област Бълг. език и литература и чужд език. Изложени са ползите от Европейски училищни онлайн партньорства, както и негативите от онлайн стратегията. Представена е идея за Стратегия за изграждане на комуникативна компетентност чрез онлайн портал. Проектът е представен като система, в която са интегрирани три ключови конструкта, чийто графичен вариант се онагледява схематично в статията. Изложените факти биха могли да бъдат полезни за всички, които използват Европейските училищни партньорства и разработват проекти по програма Еразъм + или други проекти с междуучилищни връзки.

.

.

.

.

Образованието заема централно място в държавната политика на всяка страна, като фокусира върху себе си сериозни отговорности да мултиплицира предимствата, успехите и съответно – недостатъците на обществото. През различни периоди от своето развитие типът образование циклично се изпълва с различно съдържание – класическо, либерално, но всъщност остава тясно свързано с обществото, защото представлява умение за проучване на окръжаващия свят, а не просто обикновен набор от информация.

България, като всички останали страни на стария континент, е изправена пред коренно изменение на образователната парадигма. Двигатели на обновлението са глобализацията и новата икономика на познанието в условията на непрекъснато образование, задълбочаващият се междукултурен диалог и вграждането на мултимедийни техники за трансфер на информация. Новите реалности са важен фактор, не само като информиращи и предлагащи различни възможности за постигане на знание, умения и компетентности, но и като задаващи условията, в които се развиват. Интегриранията между образователните институции, ефективното и перманентно възприемане на огромния поток от информация предполагат различна интерпретация и комбиниране на съществуващите техники за преподаване на темите от учебното съдържание.

Европейски училищни онлайн партньорства

Тази все повече разширяваща се проектна практика представлява иновативен формат за преподаване на учебно съдържание, като създава условия за учениците и учителите да придобият и усъвършенстват умения, свързани не само с реализиране на темата и съответната предметна област. Като основни се налагат и такива, които са изградени върху способности за работа в екип, за социално общуване, за планиране и реализиране на проектни дейности, за използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ). В резултат на дейностите учениците развиват нови, различни личностни качества и изграждат социални умения и комуникативни компетентности.

По този начин обучението не се осъществява изолирано (в часовете по отделните учебни предмети. Основание за това дава спецификата на възприемането на учениците в начален етап, което се изразява в усвояване на знанията не само в рамките на отделните учебни единици – Български език, Литература, Математика, Околен свят, Български език, Човекът и природата, Човекът и обществото, Домашен бит и техника, Чужд език, а като разбиране в единство на закономерностите на материалния и духовен свят. Учениците от наблюдаваната възраст го схващат като едно цяло, като самия живот, при което практическата дейност им помага да научават много неща едновременно. Обвързването на една тема с повече области (сфери) на учебното съдържание е положителен начин за

представяне и възприемане на интегрирано, взаимосвързано учебно съдържание. Всяка идея, концепция, теория, тема, може да бъде преподадена по няколко начина: говорене, писане, схеми, диаграми, формули, метафори, практическа дейност, за да бъдат активирани различни пътища за усвояването.

Един от съпътстващите, но не по-малко важни акценти на проектната дейност във виртуалното пространство, е нарастващата мотивация и възможност за развитие и подобряване на практическите ИКТ умения. Следва възможността за обмен на материали между преподаватели от различни европейски образователни институции, които са апробирани и ефективно работещи. Онлайн дейността фокусира върху начини за излизане от обичайните формати на учебните часове. Освен това се научават нови и се подобряват автометодите и подходите за работа. Всичко това води до една преоценка и преосмисляне на традиционните учебни програми, както и до нов поглед към училището като привлекателна среда за учене. Един от бързите и видими резултати е промяната в техниките на комуникация. Дебатът дали писмен или жив и този, дали овладяването на говоримия език да е основна цел, вече е морално остарял. Ключът към успеха е способността да се комуникира адекватно стилово и културно. Работата изисква овладяване на езика като разнообразие от социални, възрастови, културни и контекстуални форми.

Негативи от онлайн стратегията

Разбира се, освен положителното влияние за бързо намиране, копиране, сортиране и представяне на информация и все по-широкото използване на уеб базираните инструменти, онлайн общуването има и негативно въздействие върху комуникативно речевите умения на съвременните деца. Една от причините произтича от спецификата на развитие в ранната училищна възраст. Друга причина е, че „негативното въздействие произлиза от манипулативните въздействия, които оказват комуникациите и медиите върху него (3, 172) Важно е да се подчертае, че в условията на бързо развиваща се информационна общност и свръхдинамика на икономическата политика, на образователния пазар се задържат само най- добрите технологии и практики, като при това критериите към тях непрекъснато се повишават. Рязко изменящите се условия за живот логично предизвикват промени в системите и нагласите за адаптация и мобилност на учениците.

Много често те са поставени в ситуации, в които им се „внушава” не само какво, но и как да мислят. Тези сериозни предизвикателства на информационната и медийна среда не биха могли да се консумират адекватно от потребителите в начална училищна възраст, на които липсват умения и компетентности да подбират, филтрират и анализират нарастващия поток от информация.

Идеята за интеграция на онлайн проектна дейност с тази за развитие на комуникативно речевите умения в културно-образователната област Български език и литература дава възможност за практическо въвеждане на измерими и ефективни параметри на въздействие. Чрез нея се поставя акцент върху недостатъчно разработения в теоретичен и практически план актуален проблем за реализиране на езикови, литературни и социокултурни компетентности в интерактивната среда на Интернет общуването.

Стратегия за изграждане на комуникативна компетентност чрез онлайн портал

За да свържем разработената стратегия за изграждане на комуникативна компетентност с възможностите и ползите от онлайн общуването би следвало да отбележим, че проектната работа повишава „интереса на учениците към самостоятелно извършване на познавателни, комуникативни и практически дейности”. (1, 8) Освен това, тя поставя акцент върху умения за самостоятелно постигане на знание, а веднъж усвоено, то може да бъде приложено към всяко ново поприще. И понеже изисква личен ангажимент на субекта (ученика), то го свързва с обществото и света.

Използването на съвременни, привлекателни и атрактивни техники, които стимулират познавателната активност на учениците естествено налага изясняване на същността, параметрите и характеристиките на понятието “проект”. Днес много потребители на съвременните информационни технологии се занимават с проекти. Има софтуерни проекти, строителни проекти, ремонтни проекти, училищни проекти, европейски проекти.

Терминът произлиза от латинската дума projectus, която означава “настъпващ”, “напредващ”. Представлява временно усилие, предприето за създаване на уникален продукт или услуга. Под уникален се има предвид, че резултатът от проекта е нов продукт или услуга, а „ограничен във времето” означава, че има предопределени начало и край. Адаптиран към училищните условия, терминът „проект” може да се характеризира като задача (работа), която трябва да се свърши в рамките на предварително зададени и ограничени параметри каквито са време, учебни ресурси и пространство(уеб портал). Изследването на проблема се налага от реализирането на все по-големия брой съвместни проекти между български общообразователни и професионални училища и такива в Европа(2), които не са осъществими на чисто национално равнище.

Проектът е система, в която са интегрирани три ключови конструкта, чийто графичен вариант се онагледява чрез Схема 1.

Комбинацията от трите параметъра – обхват, ресурси и срок, се асоциира с качеството на проекта. Те са гъвкави и подвижни, което предоставя след първоначалното планиране възможности за анализ и промяна в процеса на дейността.

Най-общо обхватът включва:

.

.

Обхват

Срок

.

.

.

Схема 1

Срокът е променлива, която:

и продукти). Би следвало да се отбележат някои важни акценти при измерване постигането на целите. Наблюдаваните показатели би следвало да са:

Проектната дейност, която се реализира в определените и зададени параметри, е обвързана с постигане на крайна цел, уникална е по своята същност и използва ограничени ресурси. Тя е за предпочитане пред оперативната дейност, която най-често присъства в обичайните часове по Български език и литература. Характеристиките на оперативната дейност обикновено се свеждат до определенията: повторяема, рутинна, ежедневна, а успехът и развитието й се измерват на времеви интервали. Двата подхода не съществуват изцяло в чист вид, като единият или другият тип преобладават на определени етапи от напредъка по проекта. Наблюдават се различни варианти например, проект, като част от обичайна(рутинна) дейност, обичайна дейност като част от проект, проект и обичайна дейност едновременно. Често някои задачи, свързани с изследване на даден езиков проблем, се идентифицират с проект. Те разполагат с определен ресурс, имат срок, работата е уникална, но резултатът е напълно неизвестен. Често срещана грешка е, че цялата работа се нарича „проект” и се управлява като такъв. Истинско умение е да се определи типа на възложената работа, да се отделят проектните от непроектни дейности, да се приложи правилно избраната методика.

Всички проекти започват като идея. Идеята обикновено е общо понятие какъв би следвало да бъде крайният резултат. Постигането му става чрез нейното постепенно изработване и оформяне. Когато проектът достигне своя край, нуждите, който са го създали, се преразглеждат и наблюдават. Постепенното изработване е итеративен (многократно повтарящ се) процес, замислен като коректно и пълно изпълнение на крайните цели на проекта. Работата по формиране на комуникативна компетентност в етапа на съвместна дейност в уеб пространството и насочена към реализиране на продукт, бил той материален или речев, не изключва разглеждането и изучаването на текста като чисто езиково явление. Това обаче се извършва индиректно, в етапа на дейността, която притежава някои от специфичните характеристики на основа и среда за възникване на реч. Проектната технология представлява екстралингвистична среда за практикуване на граматически и речеви структури, както и на двете умения – четене и писане в реални комуникативни

ситуации. Дейността задава темата на разговор и е мощен фактор за възникване на комуникативна интенция предвид нагледно-образното мислене на учениците в наблюдаваната възраст. Това е начин речевият продукт от информативен да се превърне в емпатично съпреживяван, тъй като предпоставя съдържателността и личностния характер на текста.

Писането на кратки текстове за извършени проектни дейности и изработени съвместни продукти предлага един възможен начин за развитие на компетентностите в сферата на писменото общуване. Продуцирането на текстове в резултат на планирано сътрудничество в онлайн средата представлява първичен контекст за развитие на комуникативни компетенции в начален етап. То е писмено общуване, при което непосредствената връзка между общуващите е средство за ефективно планиране на общи задачи и решаване на възникващи комуникативни проблеми. Това е първоосновата, от която започва изграждане на компетентностите в сферата на писменото общуване.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Използвана литература: