i-Продължаващо образование

Интерактивни методи на обучение

0
0чакващи редакция

.

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВЕТИ КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ”

Департамент за информация и усъвършенстване на учители

Катедра “Хуманитарно образование”

.

.

.

.

.

.

.

Статия към Писмена разработка за придобиване на I ПКС

.

на тема:

.

Интерактивни методи на обучение

.

.

РАЗРАБОТИЛ:

ДЕНИЦА ПЕТРОВА НЕНЧЕВА

.

.

СОФИЯ 2024

Резюме:

В статията е представена в своята цялост идеята на програмата „Развитие на критическото мислене чрез четене и писане (РКМЧП)”. Целта на Програмата е да представи в

класните стаи методи на обучение, които насърчават критическото мислене на учениците от всички възрасти в рамките на различни учебни предмети. Представен е трифазният модел на програмата. Както и Стратегии на модела „Събуждане на интерес, Осъзнаване на значението, Рефлексия”:

◦ Стратегии за фаза: Събуждане на интерес

◦ Стратегии за фаза: Осъзнаване на значението

◦ Стратегии за фаза: Рефлексия

Моделите представени в Стратегията биха могли да допринесат за различните начини, по които може да бъде преподаден даден материал на различните ученици.

.

.

Програмата „Развитие на критическото мислене чрез четене и писане (РКМЧП)” е съвместна разработка на специалисти в сферата на образованието от цял свят. Целта на това сътрудничество е да внедри в класните стаи методи на обучение, които насърчават критическото мислене на обучаеми от всички възрасти в рамките на различни учебни дисциплини.

Основното при тази програма е работа в трифазен модел:

• Събуждане на интереса;

• Осъзнаване на смисъла;

• Рефлексия.

Критическото мислене се състои във внимателно вглеждане в смисъла на дадени идеи, отнасяне към тях с умерен оптимизъм, балансирането им между противоречащи гледни точки, изграждане на системи от поддържащи мнения, служещи за аргументиране, както и заемане на твърда позиция, базирана на тази схема. Критическото мислене е сложен процес на творческо обединяване на идеи и средства, прилагане на нова концепция и ново структуриране на понятията и фактите. Това е един активен и интерактивен познавателен процес, който се осъществява едновременно на много нива.

Стратегии на модела „Събуждане на интерес, Осъзнаване на значението, Рефлексия”

Моделът за преподаване и учене „Събуждане на интерес – Осъзнаване на значението – Рефлексия (СОР)” осигурява механизъм за организиране на обучението. Той предлага начин на мислене относно обучението. Това дава възможност на преподавателя, освен всичко останало, систематично да организира обучението, идентифицира предназначението и целта на обучението, планира подпомагащи дейности, ангажира целенасочено обучаемите в процеса на обучението, прави връзки между учебното съдържание, ангажира обучаемите в разрастваща се

дискусия, като по този начин постоянно да контролира ученическото разбиране.

След като веднъж моделът се превърне в автоматизиран процес, могат да бъдат използвани значителен брой стратегии за преподаване, които променят обучението с оглед на специфичните нужди на съдържанието или задоволяване на определени цели. Стратегиите на модела са особено полезни за работа с тълкувателни текстове и включват писане за развиване на мисленето и ученето.

Стратегии за фаза: Събуждане на интерес

1.Брейнсторминг – учебната стратегия изисква на учениците да се осигури възможност да споделят всичко по разглежданата тема, което вече знаят или си мислят, че има връзка с проблема. Понякога брейнстормингът се извършва индивидуално, друг път по двойки, а след това с цялата група. Някой записва изказаните идеи на дъската, като приема всички идеи, без значение дали са правилни или не.

2.Разбъркан текст – учебната стратегия изисква отделни понятия, пет-шест на брой, да се изпишат на отделни листчета. Листчетата се разбъркват и се поставят на табло или на дъската, а може отделни обучаеми да ги държат вдигнати. Учениците трябва да ги подредят в правилния ред.

3.Групиране – това е учебна стратегия, която насърчава учениците да мислят по определена тема. Тя изисква единствено правилна структура, която да стимулира мисленето за връзка между идеите. Тя е нееднопосочна форма на мислене, по скоро подобна на начина, по който работи нашият ум.

4.Предвиждане въз основа на термини – на обучаемите се обяснява,

че ще бъдат помолени да прочетат един текст, но преди това трябва да помислят как точно четири определени термина от новата тема се съотнасят помежду си. След представяне на конкретните термини всеки

трябва да си представи възможно най-живо как тези термини ще се свържат в разказ. Към учениците се поставят въпроси от типа на: Какви сцени и случки възникват във вашето въображение?, Какво мислите ще се случи, като имате предвид тези четири термина?. Дават се пет минути за самостоятелно мислене. Може да се нарисуват картини по тези термини, за да се помогне на разбирането и концентрацията. Тази стратегия се прилага само в комбинация със стратегията „предвиждане въз основа на повторен преглед на термините във фаза Рефлексия.

Стратегии за фаза: Осъзнаване на значението

1.Интерактивна система за ефективно четене и мислене чрез отбелязване(INSERT – INteractive System for Efective Reading and Thinking)

– тази учебна стратегия изисква по време на четенето да се оставят знаци в полето на статията, служещи като специална маркировка – „V” (да), ако това, което четете потвърждава това, което сте знаели или сте мислели, че знаете; „-” (минус), ако информацията противоречи или е различна от това, което сте знаели или сте мислели, че знаете; „+”(плюс), ако част от информацията, на която попадате е нова за вас; „?”(въпросителен знак), ако има информация, която ви смущава или нещо, за което бихте искали да знаете повече. На този етап винаги би било от полза, ако всеки ученик направи индивидуална таблица на знаците, за да класифицира информацията.

2.Мозайка – подходяща е при работа с големи по обем текстове.

Най-напред класа се разделя на групи с по толкова човека, колкото проблема има в текста. Всеки ученик е експерт по един проблем. В рамките на няколко минути, съобразени с обема на текста, всеки от тях чете, като води записки в тетрадката или работния лист. Целта е да се открият максимално важни ключови думи и изрази, връзки между изследваните обекти и др.

3.Таблица „Зная / Искам да узная / Научавам” – тази стратегия е комбинирана със стратегията Брейнсторминг. Започва като помолите за четири минути учениците да се разделят по двама и да изброят всичко, което знаят или мислят,че знаят за темата. В това време на дъската се начертава таблицата „Зная / Искам да узная / Научавам”. Молите двойките да споделят идеите си с вас. Докато го правят, вие записвате в лявата колона под Какво мислим, че знаем? точките, по които има общо съгласие. Въпроси могат да възникнат от детайлите, по които има разногласие или от такива категории на знанието, за които учениците искат да научат. Тези въпроси се подреждат в колонката Какво искаме да узнаем?. Въпросите, които са получили отговор при четенето, както и отговорите им се отбелязват в колонката Какво научихме?.

4.Десетминутно непрекъснато писане – след четене или дискусия в класа учениците по-лесно биха могли да съберат своите мисли, ако от тях се изисква да напишат десетминутно есе, като използват техниката непрекъснато писане.

5.Тристъпково интервю – учебната стратегия може да се прилага във всички фази на модела, но най-подходяща е при фазата Осъзнаване на смисъла. Учениците се разделят в работни групи по трима. Всеки от учениците по време на обсъждане на наученото играе последователно ролята на интервюиран, интервюиращ и протоколчик.

Стратегии за фаза: Рефлексия

1.Анализ по метода на куба (Кубиране) – тази стратегия улеснява разглеждането на темата от различни страни. Използва се куб, чиито страни подтикват към мислене и писане върху тях. Кубът може да се направи от хартия за предпочитане с 15 до 20 см дължина на страната. Върху всяка страна на куба се написва една от следните шест фрази: Опишете Го, Сравнете Го, Асоциирайте Го, Анализирайте Го, Приложете Го, Спорете За / Против Него.

2.Дискусионна мрежа – тя предполага да се зададе двуполюсен въпрос (такъв, който може да има положителен или отрицателен отговор), който се отнася до същността на проблема, повдигнат в текста. От учениците се изисква да нарисуват решетка, като поставят въпроса в центъра й. От лявата страна на решетката трябва да отбележат място за изброяване на аргументи в подкрепа на положителния отговор, а от дясната страна – такива в подкрепа на отрицателния отговор.

3.Галерия – учебната стратегия спада към графичните техники за представяне на усвоените от учениците знания и дава възможност да се изрази критическо мислене чрез техниките на изобразителното изкуство. След като авторите са представили своите работи, те се подреждат в своеобразна „галерия” и всеки преминава покрай тях, за да се запознае по- подробно с работите на всички ученици.

4.Акростих – учебната стратегия изисква от учениците да напишат своите впечатления, мисли, идеи, чувства, разбирания по разглежданата проблематика в кратки изречения.

Използвана литература:

1.Д. Добрева, Г. Радев; Ст. Асенов, Учебник по Логика за 9 клас; изд. Нова звезда, София, 2001

2.Сергей Герджиков, Яна Мерджанова; Книга за учителя по философия; изд. Екстрем, София, 2001

3.Цонка Каснакова-Иванова, Петър Петров; Възможностите на някои стратегии от програмата „Развитие на критическото мислене чрез четене и писане за постигане на държавните образователни изисквания за учебно съдържание при обучението по История и цивилизация в десети клас; ИК Жажда, Сливен, 2007

4.Цонка Илиева Каснакова; Методическо ръководство за учителя по История и цивилизация – V клас; Стара Загора, 2009

Още от рубриката

Comments are closed.