Възникване на идеите за театър в чуждоезиковото обучението по английски език
Автор: Десислава Анчова Александрова
Резюме: Важно е изучаването на английски език в училищното образование да отговори на предизвикателствата на съвременното общество и затова от съществена значимост са методите, които днешните учители използват, за да могат да поддържат интереса на учениците, да ги мотивират и те да бъдат активни участници в образователния процес. Методите, използвани в процеса на чуждоезиково обучение, са продукт на съответното време дотолкова, доколкото и образователните системи са резултат от потребностите на обществото като динамично развиваща се система. Един от най-мощните педагогически инструменти като метод с практическа насоченост и доказани ползи, който учителите от различни страни прилагат в чуждоезиковото обучение, е театърът. Настоящата статия проследява възникването на идеите за театър в обучението по английски език в световната педагогическа практика и ползите от него за повишаване качеството на образованието за постигане на високи академични резултати и за спомагане създаването на емоционална и интересна атмосфера, в която да се развиват творческите възможности на учениците.
Динамичното ни време и глобалното общество, в което живеем, безспорно доказват необходимостта да се ползват чужди езици във всички области на съвременния живот. Вродената любознателност на българина и желанието му да опознава други култури, развитието на информационните технологии, компютъризацията, отворените граници в световен мащаб правят владеенето на чужд език съществено и значимо още от ранна възраст. Затова и важността на обучението по английски език в българското образование поставя все по-високи изисквания и по-големи предизвикателства пред образователната система и пред учителите, които го преподават.
Формирането на чуждоезиковите компетентности е сложен процес, който се влияе от учебните дейности по английски език. Методиката за преподаване на английски език представя последователни методи за преподаване на азбуката, думите и правилата, но практиката показва, че учебните правила са скучни и често учениците бързо изгубват интерес към изучаването на езика.
В наши дни е трудно да се намери нещо ново, което да провокира и мотивира учениците при изучаването на чуждия език. С навлизането на технологиите във всички области на живота това става все по-сложно, защото съвременните ученици от ранна възраст използват дигитални устройства и могат бързо и без усилия да получат всякаква информация. Затова урокът по английски език трябва да съдържа възможности за изява. Необходимо е традиционните методи да се променят, за да се привлича и поддържа вниманието и да се повишава мотивацията на учениците. От изключително значение за добрите резултати е активното им участие, включването им в разнообразни дейности, динамичността на училищното ежедневие.
Методите, използвани в процеса на чуждоезиково обучение, са продукт на съответното време дотолкова, доколкото и образователните системи са резултат от потребностите на обществото като динамично развиваща се система.
Практическите проучвания показват, че театърът може да изпълни тази роля, тъй като е мощен образователен инструмент за преподаване на езици. Практикуването му в класната стая може да помогне на учениците да учат чужд език, като процесите на активно учене и преподаване са комбинирани. В този смисъл театърът в образователния процес е една от най-ефективните практики, намерили своето неоспоримо приложение в училищното образование, той е метод за повишаване на езиковите умения на английски език на учениците. Въз основа на резултатите от използването му се постигат високи академични резултати и формиране на много добри езикови умения по английски език на учениците от всички класове.
Много от новите подходи в обучението са всъщност преоткриване на старите. Театърът също е такъв метод и идеите за използването му в образованието не са отсега.
Wessels (1987) твърди, че концепцията за използване на театъра като инструмент за учене „не е нова, а съществува от доста време. Връзката между драма – театър – образование може да се проследи още от древна Атина, където образованието се основава на литература, музика и физически игри”. Думата „драма” той го определя като широко понятие, което може да се погледне и определи от различни гледни точки. Според него драмата в образованието използва същите инструменти, използвани от актьорите в театъра. Разликата обаче е, че в театъра всичко е измислено в полза на публиката, а в класната драма – в полза на обучаващите се.
Театралните практики присъстват в образованието под формата на разнообразни дейности, игри или симулации. Използването им в чуждоезиковото обучение на деца намира своите педагогически основи. Bolton (1984) и Heathcote (1984) са първите учени, които подчертават важността на присъствието на театъра в класната стая и насърчават учителите да го включат в своите уроци. Театърът винаги е присъствал в класната стая, както се посочва и от Мали и Дъф (2005) или Флеминг (2006), но той става по-значим през 70-те години с появата на комуникативната парадигма.
Използването на театър в класната стая се въвежда в училищата за развиване на различни способности като актьорски умения, импровизация, естествена експресивност, усъвършенстване на езика, повишаване на увереността. Флеминг твърди за театъра в класната стая: „Той може да предостави разнообразни възможности за различни употреби на езика и тъй като ангажира чувствата, може да предостави богат езиков опит на участниците.” (Fleming, 2006)
След това прeподавателите по чужд език започват да разработват нови стратегии за интегриране на този потенциален инструмент в своите класове по чужд език, тъй като се вижда, че театърът може ефективно да се справи с четирите основни комуникативни умения за четене, говорене, писане и слушане. Докато традиционните методи са ориентирани към учителите, театърът може да бъде ориентиран към ученика, тъй като изисква активно сътрудничество. Следователно ролите автоматично се сменят и учениците могат да развиват своите умения по по-активен начин. Освен това театърът предлага безброй възможности за преподаване и/или учене, тъй като е метод, който може да бъде адаптиран в класната стая в зависимост от нуждите на учениците. Като такъв той има потенциална стойност в обучението по английски език.
В използването на театър за преподаване на чужд език в училище целта не е нито да се преподава актьорско майсторство, нито изпълнителски умения. Той е представен като методология, която може да бъде адаптирана и интегрирана към различни предметни области.
Ефектът на театъра в образованието е като начин за учене чрез опит и активно участие. Професионалистите го определят като „учене чрез правене“. Maley и Duff (2005) излагат списък с различни точки, които защитават като цяло използването на драма и театър в класната стая в училище при обучението по чужд език и ползите от него:
Флеминг (2006) смята, че чрез въвеждането на театър в класната стая методът на обучение става ориентиран към ученика, който действа чрез активно сътрудничество с учениците, докато учителят става просто фасилитатор. Чрез него учениците стават част от учебния процес, а не просто наблюдатели. Определя го като привлекателна стратегия за преподаване, която насърчава сътрудничество, самоконтрол, целенасочено обучение, както и умения за емоционална интелигентност.
Zyoud (2010) сочи, че театърът „е мощен инструмент за преподаване на езици, който включва интерактивно всички ученици в клас“. Преподаването на английски като чужд език неизбежно включва баланс между рецептивни и продуктивни умения; тук театърът може ефективно да се справи с това изискване. То също насърчава и поддържа мотивацията на учениците, като осигурява атмосфера, която е пълна със забавление. Въпреки това не бива да се пренебрегват многото възможности, които театърът има за езиковата класна стая. Като привилегирована форма на забавление, театърът може също да функционира в някои, но в никакъв случай не във всички случаи, като предпочитан педагогически инструмент поради своята литературна стойност. Когато обучението и удоволствието бъдат свързани заедно, учителят може да се съсредоточи върху двете концепции в класната стая: от една страна, театърът може да осигури академични ползи, от друга страна, да забавлява учениците, тъй като участниците могат да бъдат мотивирани и развълнувани от обличането, актьорско майсторство и представяне пред публика.
Флеминг (2006), от друга страна, обсъжда важността на театралните техники и езика, преподаван в класната стая за насърчаване на културното съзнание. Доказано е, че най-ефективният начин се научи език е да се направи чрез реален контекст, с ежедневни ситуации, в които обучаемият може да се почувства идентифициран, за да постигне смислено обучение. Театърът би могъл да предостави този сценарий, тъй като той не предполага само изпълнение на пиеса, но тя ангажира учениците активно в целия процес, като използва езика в контекст, което означава, че тяхната комуникативна компетентност ще бъде подобрена.
Филипс (2003) също се съгласява, че театърът е мотивиращ и забавен, а в допълнение отваря вратата на въображението. Следователно има много предимства по отношение на използването му като педагогически инструмент за изучаване на чужд език. Те включват, но не се ограничават от следните идеи:
Към това Лавъри (2009) добавя: „Театърът подобрява уменията за четене, писане, слушане и говорене; вдъхновява творчеството; учениците експериментират с езика на тялото. Най-общо казано, участниците учат, защото използват езика в контекст на серия от комуникативни упражнения, които водят до подобряване на способностите“.
Театърът може да помогне на учениците да учат, като направи ученето на новия език приятно изживяване. Една театрална пиеса може да предизвика необходимостта от учене на езика поради създаването на ситуации, при които е необходимо незабавно решение, а също чрез делегиране на повече отговорност на обучаемия вместо на учителя. Ученикът поема по-голяма отговорност за процеса на своето обучение, като самите ученици влизат в ролята на потенциални учители, което им дава възможност за самостоятелна мислене, като изразяват собствените си мисли и като ги прилагат на практика.
Практиките в класната стая на учителите в началното училище гарантират, че те са обикновено по-склонни да изследват чрез игри, драматични дейности и други, тъй като децата са известни със способността си да откриват нови неща чрез игра, а театърът се вписва успешно в тяхното учебно развитие. Флеминг (2006) предлага серия от различни упражнения, които могат да се изпълняват в класа. Сред тях се открояват следните:
Да се планира и реализира театрален проект в класната стая е сложна учебна задача. Тя позволява на учителя да обедини всички ученици от един клас като успешно функциониращ екип и поетапно да постигне висока цел – представление пред публика.
В обобщение може със сигурност да се твърди, че учителите по чужд език откриват включването на театрални практики в класната стая като изключително полезен педагогически инструмент, който може да предостави на учениците динамични ситуации, в които те ще бъдат способни да говорят свободно в реална контекстна обстановка. Тяхната употреба в процеса на обучение по английски език помага на учениците да научат езика по-добре, непринудено, запазвайки интереса си към ученето; да участват активно, да изразяват мнения, да вземат решения; повишат качеството на образованието; спомагат за създаването и формирането по време на процеса на обучение на емоционална и интересна атмосфера, в която да се развиват творческите възможности на учениците.
Използвана литература: