Прилагането на теориите на конструктивизма и конективизма в образователната технология за развиване на уменията на XXI век.
Десислава Николаева Мишева,
старши учител в 79 СУ „Индира Ганди“
Резюме: С течение на времето постепенно се обособяват няколко парадигми на ученето, които повлияват моделите на дигиталните технологии в обучението. Освен това те са свързани и с конкретни начини на използване на технологиите в образователния контекст. Ще разгледам конструктивизма и конективизма. В последните няколко години използването на информационно-комуникационните технологии е значително. И по точно използването им в образованието. Конструктивистката (когнитивна) теория е доста често срещана в информационно-комуникационния свят, в който живеем. Знаещият човек е този, който намира и интерпретира информацията. Част от учениците предпочитат сами да стигнат до отговора на поставената задача. Автономност при ученето и задълбочено осмисляне. При конективизма учениците могат да използват голям набор от информация в интернет мрежата и да използват различни ресурси по отношение на тяхната релевантност за постигане на целите, а именно изработване на проекти в пети клас, което се осъществява освен чрез придобитите до момента знания по география и икономика, но и чрез новите знания, придобити чрез търсене на информация в интернет, като тези нови знания се интегрират във вече съществуващи структури от знания. Според някои автори съществуват два вида парадигми- когнитивен и социален конструктивизъм, при социалния- ученето възниква в контекста на диалога и социалните взаимоотношения, както в случая при възлагането на групови проекти на петокласниците. При когнитивния конструктивизъм- учене, основано на индивидуалните способности. Затова при възлагането на проектната работа на обучаемите, се прилагат и двата вида парадигми, които в своята съвкупност представляват ученето като процес на подреждане и конструиране на знанията. Учениците успяват да съотнасят новия опит към нещо, което са го усвоили осмислили, тоест успели са да го пречупят през своя опит и знанията, които имат. При парадигмите на комуналния и колаборативния конструктивизъм са характерни саморефлексията и груповата рефлексия, самооценяване, саморегулация, водещи до подобряване на представянето на учещата общност. При проектната дейност учениците се учат едни от други чрез споделяне на опит и знания, като краен резултат- изготвянето на артефакт, в случая презентация. Така се създават теоретични и практически предпоставки за разширяване на съдържанието на социалния конструктивизъм и трансформирането му в комунален конструктивизъм. От своя страна комуналния конструктивизъм е възможен с появата на електронни учебни среди, осигуряващи комуникация и съвместно творчество, което е удобство за учениците, да работят по своите проекти в удобно време и да си обсъждат своите дейности, без да се налага да са постоянно заедно. При теорията на конективизма важно значение има създаването на определени продукти, каквито в случая са презентациите на учениците. Както и учене в мрежа и създаване на определени продукти. При създаването на презентациите, учениците влизат в пряк контакт едни с други, използвайки интернет мрежата, както и могат да използват функционалностите на office 365, което подпомага груповата им работа и всеки ученик да работи със свое собствено темпо. Като пример освен общата им работа по презентации, но и реденето на пъзел, свързан с политическата карта на Африка и представители на различните раси в Африка. Прилагам снимки на общия пъзел.
Така чрез проследяването на тяхната групова дейност се формира колектив, който се разглежда и като индивидуална идентичност. Като тази идентичност се основава на рефлексия върху колективното знание. В този процес е важна и ролята на учителя, който си сътрудничи с учениците за създаване на учебното съдържание, насочва ги. Това е очертана необходимост за създаване в единство на личностно ориентирани учебни среди, осигуряващо и педагогически и организационен контрол. При конективизма значение имат учебните умения, необходими на обучаемите във века на дигиталните технологии. Истинско предизвикателство е да направим едно знание действено и приложимо. Обаче, когато знанието е необходимо, но за да достигнем до него, трябва да използваме различни източници, което от своя страна се превръща във важно умение. Използвайки тези различни източници на информация, подреждането им и квалифицирането им, довежда до създаването на един завършен дигитален продукт, каквато е презентацията на ученика. Посочените парадигми/ теории и обясненията им са доказателство, че довеждат до развиването и прилагането на четивна, научна грамотност, умение за личностно развитие, умение за учене и не на последно място- сформирането на критическо мислене, работа в екип, комуникационни умения, дигитална грамотност.
Използвана литература:
1.проф. Пейчева-Форсайт, Р., Парадигми на ученето като теоретична основа за реализиране на разнообразни модели на електронно обучение.
- проф. Пейчева-Форсайт, Р., За актуалността на научните изследвания в контекста на съвременното електронно обучение, сп. Софийски университет за електронно обучение, (2011/2) 3. Проф. Пейчева-Форсайт, Р, д-р. Рачева, В., Методически насоки и добри практики в онлайн и смесеното обучение от 1 до 12 клас, Наръчник за учители; https://www.vedamo.com/wp-content/uploads/2022/01/VEDAMO-Manual-for-Teachers.pdf , (243- 247);
Линк към портфолио: https://portfolio.uchilishta.bg/Shared/chronos5ff49098bfcd5
Участие в конкурса „Изучаваме света с ГИС“ https://teacher.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83/