ОРГАНИЗИРАНАТА ДВИГАТЕЛНА АКТИВНОСТ В УЧИЛИЩЕ –
ПЪТ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ХИПЕРАКТИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ НАЧАЛНАТА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
Евелина Заимова
старши учител по физическо възпитание и спорт
Резюме
Съвременната образователна система е изправена пред предизвикателството, все по- често да социализира, обучава и възпитава ученици с хиперактивно поведение и дефицит на внимание. Училището, учителите, нормативните актове и семействата е важно да приемат и работят адекватно с ученици, чиито внимание по-трудно се фокусира и задържа върху учебното съдържание.
В резултат на проведени педагогически наблюдения, анкетиране и експериментално включване на ученици в началната училищна степен, с прояви на хиперактивно поведение и дефицит на внимание, имаме основание да твърдим , че при адекватна организация на учебното време и целенасоченото ангажиране с двигателни дейности, е възможно постигане на по-добър контрол над действията и емоциите при ученици със синдром на хиперактивност и дефицит на внимание. Физическата ангажираност поддържа интереса им и дава възможност за изразходване на енергия, която в някои случай води до висока продуктивност, издръжливост и подобрена мотивация за изпълнение на поставената задача.
Ключови думи: образователна среда, начална училищна възраст, организирана двигателна активност, хиперактивни ученици
Увод
Училището днес приема все повече деца, които изглежда, че не слушат, трудно задържат вниманието си върху поставена задача, рядко завършват започнатото, не спазват инструкции, затруднени са в организацията на пространството и времето и не на последно място са в непрекъснато движение, без оглед на ситуацията, мястото и околните. Авторитетът на възрастните за тях не е от значение, грубото отношение към околните – ежедневие, а хаосът – начин на живот.
Синдромът на хиперактивност с дефицит на внимание, като проблем, не се осмисля с необходимата сериозност от страна на родителите, които трябва да предприемат конкретни действия в подходящия момент от развитието на детето.
Това се оказва причина тези деца често да бъдат отхвърлени, неприети и с асоциални прояви. Тяхното поведение в зряла възраст може да се трансформира в избухливост, конфликтност, сприхавост и некомпетентност.
Тези факти заслужават специално внимание, и са сериозно основание за провеждане на такова изследване. Родителите – семейството и учителите – училището са отговорни за формиране на емоционално-стабилно подрастващо поколение, което е последователно и обективно в действията и поведението си.
Изложение
Необходимостта от даване на решения за адекватното включване на ученици с хиперактивно поведение в образователната система ни провокира да проведем проучване със следната цел: да се установят успешни подходи и възможности за адекватно включване на учениците с хиперактивно поведение в образователна среда, чрез организирана двигателна активност.
За постигането на тази цел поставихме следните задачи:
Обект на изследване – въздействието на специфични подходи и методи в учебния процес по ФВС върху деца с хиперактивно поведение
Контингент на изследване – в проучването бяха включени ученици от I – IV клас, на Средно училище „ Отец Паисий“ град Мадан
Методически инструментариум
За реализиране на настоящето проучване използвахме следните методи: педагогическо наблюдение, анкетен метод, теоретичен анализ и синтез и констатиращи /естествени/ експерименти.
Индивидуалността и потребностите на всяко детето, предполага избора на методи и средства в работна среда, за да се постигне търсеният резултат. Необходимо е пространството и времето да бъдат организирани по различен начин, разпределянето на ролите да бъде съобразено с особеностите на учениците, които трябва да имат доверие и опора във възрастните, които са ангажирани да ги отглеждат, възпитават и обучават.
Индивидуалният подход се оказва продуктивен при моделиране на поведението на хиперактивните ученици, а чрез организираната двигателна активност се постига адекватно включване на тези ученици в образователна среда, осъзнавайки постиженията си и получавайки търсеното признание и внимание.
Дългогодишните наблюдения на учениците с хиперактивност и дефицит на внимание от 1 до 4 клас, във формална среда, позволява да се опишат промените, които настъпват в емоционалното състояние и поведението им във времето на организираната физическа активност.
В часа по физическо възпитание и спорт те са импулсивни, хаотични, буйни и неорганизирани, в случаите когато учителят не им е възложил конкретна задача и отговорност. Ако са получили указание да водят загрявката, да са капитан на отбор, да бъдат съдии или да поемат важна позиция в отборна игра те са изключително амбицирани и самораздаващи се. Притежаваната енергия спомага за проява на издръжливост при физически натоварвания, а поставената персонална задача, дава възможност за представяне на „ вечно непослушният и разсеян съученик“ в положителна светлина. Учениците, които проявяват хиперактивност могат мотивирано да изпълняват инструкции, когато са точно и ясно формулирани и се подават поетапно, т.е. след всяка завършена задача се поставя следващата.
Изключително важно е след добро представяне ученикът да бъде вербално поощрен и похвален, за да се чувства важен и значим. Успехът е възможен, ако учителят познава личните качества на учениците, умения и любимите им позиции в игрите и игровите ситуации. Това от своя страна води до сериозна мотивация за прецизност и точност при изпълнение на възложените задачи. Отношението на учителя и правилно организирания на учебния час могат да осигурят на тези ученици необходимата увереност в себе си и да се постави началото на подобряване на физическите умения и качества. В тези случаи те имат основание да бъдат горди със себе си и да се стараят да бъдат по точни и внимателни във всички учебни часове.
Похвалата и одобрението се изключително зареждащи и стимулиращи за промяна, така и учениците с хиперактивно поведение и дефицит на внимание, получили положителна оценка за постигнатите резултати са готови да бъдат по-внимателни, по-знаещи и по-можещи. Поле за изява реално е спорта площадка, а „невнимаващият“ ученик може да бъде успял спортист.
Спортът формира важни личностни качества, като дисциплина и отговорност. Във времето на организираната двигателна активност е възможно да се формира положително отношение към нормите и правилата на поведение и тяхното спазване, както и да се развият нравствени качества, като : честност, справедливост, чувство за другарство, както и волеви – смелост, решителност, настойчивост и други(3).
Пряко наблюдение на учениците със СХДВ във неформална среда /междучасията/ може да бъде описано по следния начин: Движещи се, блъскащи се, крещящи и асоциални ученици на възраст 7- 10 години, които не осмислят значимостта на адекватните междуличностни отношения, трудно спазват правила и указания, не зачитат авторитети и подчиняват времето и пространството на потребността от движение.
Те не са организирани, не се контролират и липсват стимули за въздействие. Не се наблюдава съдържателна игра и опити за адекватно включване.
Проведените наблюдения във формална среда показват налично отношение към спортните дейности, ако имат конкретно възложена задача, с ясни правила и очаквани резултати. Хиперактивният ученик е изключително отговорен, ако задачата е съобразена с възможностите и интересите му. Проявява адекватна активност при промяна на позиция и роля в игрите. Приема себе си , като част от класа /групата/ и постига емоционална удовлетвореност. В тези ситуации има възможност да докаже на себе си и околните, че знае и може. Времето прекарано в спортна среда, сред непрекъснато сменящи се ситуации, ги разтоварва, зарежда и мотивира за адекватно включване в образователния процес след това.
Проведени са констатиращи /естествени/ експерименти, сред учениците със СХДВ от 1 до 4 клас. Съвсем целенасочено, в продължение на 2 месеца, седмично веднъж им се отнема възможността за участие в часовете по физическо възпитание и спорт. В тези часове учениците са ангажирани с интелектуална дейност.
Регистрира се изключително засилено усещането за несправедливост и разочарование от това, че не им се отнема възможността за игра.
При така организирания експеримент е необходимо много време, за да се постигне известна мотивация за полагане на интелектуален труд. Концентрацията на вниманието върху поставената задача е кратка, устойчивост липсва и резултатите са незадоволителни. В много случаи се отказва изпълнение на инструкцията, сериозно изразено опозиционно поведение и явно противопоставяне. Емоционално лабилни и превъзбудени и с понижен праг на фрустрация.
Експериментът продължава с друг подход при организиране на образователния процес с групата. Индивидуална работа се осъществява непосредствено след организираните спортни дейности.
Емоционално заредени от успехът или разочаровани от неуспехът, но с налична мотивация за интелектуална дейност след физическа активност. При прилагане на задачи изискващи бърза реакция, точен отговор и прецизност при изпълнение се постигат добри резултати. Проявяват издръжливост и сравнително добро разпределение на вниманието, което е основание да се използва, като начин за справяне с хиперактивността при учениците с дефицит на внимание.
Приложена е анкета , като емпиричен метод за констатиране и доказване на тезата, че организираната двигателна активност е начин за справяне с хипердинамичните ученици в началната училищна степен. В дългогодишната работата с деца и ученици със специални потребности, към които се отнасят и тези с СХДВ, са правени първоначални, етапни и междинни оценки на семейната среда, социалното функциониране, поведенческите характеристики,и интелектуалното и образователно ниво. Установени са поведенчески прояви с: ранно начало,съчетание между хиперактивно и зле модулирано поведение с подчертано невнимание и липса на устойчивост изпълнението на задачите, резистентност на поведенческите характеристики в различни ситуации и спрямо времето, поява на симптомите в повече от една ситуация – училище, у дома, в игрите (1).
Резултатите от анкетата категорично представят отношението на анкетираните към спортните дейности и времето в което са двигателно ангажирани. Положителна е нагласата на 80% от анкетираните към различни групови спортове. Хобито на 100% от учениците със СХДВ е свързано със спортни игри. Свободното време 90% от тях прекарват навън, на стадиона и спортната площадка. С интелектуална дейност биха се ангажирали само 2%, което е основание да се направи извод, че тези ученици са мотивирани да спортуват и да се развиват в тази посока.
Важно е да им се осигурят условия, за да могат да постигнат целите си и да бъдат оценени. Уверени във възможностите си, получили одобрението на възрастните и признанието на връстниците ще се формират, като социално адаптивни и полезни за себе си и обществото личности.
При по-тясна и изпълнена със съдържание комуникация между учителите и родителите на учениците с СХДВ е възможно уеднаквяване на методите за въздействие и постигане първоначално на външен контрол, а в по-късен етап и формиране на добро ниво на самоконтрол.
Резултатите от анкетата категорично представят отношението на анкетираните към спортните дейности и времето, в което са двигателно ангажирани. Положителна е нагласата на 80% от анкетираните към различни групови спортове. Хобито на 100% от учениците със СХДВ е свързано със спортни игри. Свободното време 90% от тях прекарват навън, на стадиона и спортната площадка. С интелектуална дейност биха се ангажирали само 2%, т.е. учениците с хиперактивно поведение и дефицит на внимание имат потребност да са физически ангажирани.
Изводи и препоръки:
Всички ние сме „длъжници“ на подрастващото поколение. Препоръчително е да се полагат необходимите грижи за физическото и психичното им здраве, а това налага осигуряване на добри условия за спорт. Децата имат потребност да играят, да се забавляват, да учат и опознават себе си, като се включват в различни ежедневни дейности.
Уверените във възможностите си ученици са социално активни и адекватни на времето и неговите предизвикателства.
Литература
спорт за 2 клас, Просвета, София
2. Стаматов, Р.(2015) Детска психология, Издателска къща „Хермес“
3. Център за психологически изследвания – Наръчник „Деца с дефицит на
внимание и хиперактивност – ефективни подходи при обучителен процес“
4. Шошева,В, И. Дерижан, К. Бенкова, С. Динчийска,; Е Масларова, и др.(2013)
Интегриране на деца със Специални образователни потребности в условията
на детската градина, Учебно помагало за детски учители, София,