Концепция за учене чрез сътрудничество в обучението
по биология и здравно образование
Автор: Елена Димитрова Малиновска
Старши учител в ПМГ „Академик Сергей П. Корольов“, гр. Благоевград
Резюме:
В статията са разгледани теоретичните основи на необходимостта от учене чрез сътрудничество на принципа ученици обучават ученици в контекста на формиране на ключови компетентности според Европейска референтна рамка. Изработена е анкета, изследваща виждането на учениците за мястото им в образователния процес и представите им за пълноценно образование. Посочен е конкретен пример за разработване и провеждане на интерактивен урок по биология и здравно образование, раздел „Размножаване, растеж и индивидуално развитие“ за 10. клас. Проследена е подготовката на учениците при създаването на електронни образователни ресурси, овладяването на необходимия учебен материал, подбор на инструменти и последващото им превръщане в преподаватели. Отчетени са постигнатите резултати, направени са изводи за ефективността на приложения метод.
Ключови думи: компетентности, интерактивни методи, учене чрез сътрудничество, електронни приложения
В съответствие с подхода, приет от работна група на Европейската комисия, компетентностите се определят като съвкупност от знания, способности и начини на мислене, които са подходящи за условията. Ключовите компетентности са тези, от които всички хора имат нужда за лична изява и развитие, активно гражданско поведение, обществена интеграция и заетост (Европейска референтно рамка, 2006), (Malrnovska E., Dimitrova V, 2011). Формирането им трябва да започне още в най-ранна възраст като се поддържат, опресняват и доразвиват през целия живот.
В документа се описват осем компетентности, като третата от тях пряко касае природните науки – Математическа компетентност и основни компетентности в природните науки и технологиите. Важно е да се отбележи обаче, че критично мислене, творчески способности, инициативност, умения за решаване на проблеми, оценяване на риск, вземане на решения и овладяване на чувствата и настроенията са умения, които се отнасят и за осемте ключови компетентности. В Европейската рамка всяка от осемте компетентности е описана по един и същи начин: дефиниция и изброяване на знанията, уменията и нагласите, отнасящи се до дадена област на компетентности. Някои стратегии за развиване на ключови компетентности в областта на природните науки могат да се формират и развиват чрез: решаване на задачи и проблеми в реален контекст (context-based real-life problems), проектно-базирано обучение (project-based learning), учене чрез експериментална работа, чрез „правене” (hands-on activities), учене чрез изследване (inquiry-based learning), извънкласни дейности – състезания, олимпиади, празници на природните науки, дискусии по обществено значими проблеми и пр. (Тафрова-Григорова, А.,2013).
С интегриране на Европейските и световни изисквания в българското образование през последните години все по-ясно изпъква въпросът за формирането на ключови компетентности у младото поколение. Ако изградените умения трябва да подпомагат хората в постигането на техните индивидуални житейски цели, които зависят от личните им интереси, мечти и желания да се образоват през целия живот, то тогава е наложително да се оцени ролята на средното образование за формирането на ключови компетентности (Malrnovska E., Dimitrova V, 2011).
Ясно за всеки действащ педагог е, че за формиране на компетентности е по-лесно да се говори, отколкото да се случи в условията на съществуващите в българското образование ограничения. Учебните програми, въпреки последните няколко опита за промяна, все още са тромави, насочени по-скоро към натрупване на често ненужна информация, отколкото към практически насоки за използването на тези знания и/ или формиране на умения). Предлагат се обучения за учители във всякакви области, но често те не предлагат практична насоченост и тренинги и преподавателите са принудени да въвеждат иновации след часове, прекарани в самообучение. Въпреки това смея да твърдя, че българският учител отново и отново доказва, че умее да бъде в крак с времето и да използва голяма част от наличните технологии и инструменти, така че да бъде полезен за своите ученици.
Едва ли е необходимо да засягам въпроса за това колко различни са нуждите и вижданията на съвременните млади хора в сравнение с тези от преди десет, двадесет да не говорим за повече години назад; колко променени са начините на възприятие в едно постоянно променящо се ежедневие; колко нетърпими са те към рутината и застоя както по отношение на собствения си живот, така и по отношение на начина, по който възприемат информация и формират знания.
Ето защо основно предизвикателство пред съвременния преподавател е как да мотивира учениците си за учене, как да запази интереса им 40 минути всеки урок, всяка седмица, цяла година, така че в края да има в класната си стая не отегчени деца, а млади хора, извлекли за себе си важна информация и придобили ценни умения за живота.
Смятам, че отговор на въпроса: „Как да се доближим до този стандарт?“ дава следната фигура (фиг.1):
Фиг.1 Пирамида на ученето
Източник – National Training Laboratories, Bethel, Maine; model от Едгар Дейл (1946, 1969)
Както става ясно от пирамидата на ученето, в зависимост от източниците на учене, сме склонни да запомним определен процент от предоставената ни информация:
Това ясно показва разликата между пасивното и активното учене. По-доброто запаметяване, а и по-доброто разбиране на нещата идват в случаите на активно учене, докато при пасивното учене отново имаме запаметяване и разбиране на наученото, но с големи “загуби”.
Съществуват разнообразни начини за учене, т.е. налице е реален потенциал за хората да учат успешно по повече от един или два начина (фиг. 2).
Фиг. 2 Типове на преподаване
Със стрелки в графиките са отбелязани посоките на протичане на информация между учителя и учениците в процеса на учене и ясно показва основните тенденции на интерактивното учене (Гъдуларов, Романика, 2014).
В педагогиката се различават няколко модела на обучение:
1) пасивен – ученикът е в ролята на «обект» на обучението (слуша и гледа);
2) активен – ученикът е в ролята на «субект» на обучението (самостоятелна работа, творчески задания и задачи);
3) интерактивен – inter (взаимен), act (действие). Процесът на обучение се осъществява в условията на постоянно, активно взаимодействие между всички ученици. Ученикът и учителят са равноправни субекти на обучението.
Всичко казано до тук говори, че за да бъде съвременното обучение наистина ефективно и в крак с европейските и световни стандарти, то трябва да позволи интегрирането на интерактивния метод на преподаване във всичките му разнообразни форми. Задължение на всеки учител е да намери баланса между изпитаните традиционните методи на преподаване и въвеждането на иновации, било то чрез използване на технологии и електронни приложения или чрез прилагане на интерактивен подход в часовете и/ или извън тях.
В педагогическата си практика винаги съм смятала за важно да получавам обратна връзка от учениците – и тук не става въпрос за знания и умения по конкретния предмет, а за отношението им към учебната среда, методите на преподаване и личната им полза от учебния процес. Това може да стане по различни начини – в лични разговори извън часовете или чрез анкета, както направих за целите на настоящото изследване.
Анкетата се използва широко като метод за педагогически изследвания. По своята същност тя е система от въпроси и отговори към тях, които се дават на изследваните лица за отговор, за изразяване на мнение или отношение. Самият процес се нарича анкетиране, провежда се с научна цел и по строго определена методика (Павлов, К). Съществуват различни форми на анкетиране. В случая, на учениците беше предложена частично стандартизирана писмена анкета, съставена в платформата Google Forms и достъпна от тях чрез линк. Анкетата имаше за цел да проучи виждането на учениците за учебния процес, както и степента на използване на електронни приложения и интерактивни методи в класната стая. Съдържа 16 въпроса, проведена със 105 ученици от 7. до 12. клас и е анонимна, което гарантира изказване на реално мнение.
На въпроса: Смятате ли, че учениците са включени в достатъчна степен в провеждането на часа? едва 12,4 % смятат, че това става в достатъчно висока степен фиг. 3).
Фиг. 3 Анкета „Интерактивност и електронни ресурси в образованието“, въпрос 8.
Когато пред тях стои въпросът: Как учениците биха могли да бъдат включени ефективно в провеждането на часа? (отворен въпрос), отговорите са наистина интересни. Ето някои от тях (цитирам):
Трябва да подчертая, че предварително с учениците не е разговаряно за целите на анкетата, като са им дадени насоки да отговарят, мислейки за обучението си по всички предмети.
Ето защо ме изненада големият брой отговори, в които децата смятат, че за тях би било полезно те или техен съученик да влезе в ролята на учител, като това според тях би направил часа по-интересен. 59% от анкетираните са участвали в учене чрез взаимодействие (ученици учат ученици), като 36,2 % от тях са били в ролята на обучаващ, а 23,8 – в ролята на обучавани. Едва 10,5% смятат, че подготовката на урок, в който те трябва да бъдат учители, ще им отнеме максимум един час, а според 48,6% това би отнело поне един ден. Това показва предишен опит, правилна преценка и осъзнаване на отговорността, която носи преподаващият и беше добра основа да премина към следващата стъпка от идеята, която нарекох „Ако бях на Ваше място …“
Убедена съм, че всеки учител поставя за задача разработването на проекти (групови или самостоятелни) и представянето им пред класа. Всички ние сме наблюдавали как прекрасни презентации се провалят заради лошо представяне пред аудитория или обратно – посредствени работи са харесвани заради атрактивно представяне. Зная и, че често сме чували репликата „Аз ако бях учител, бих …“.
В един от последните въпроси от анкетата: Ако бяхте учител, на какво бихте наблегнали в часа?, близо 60% от анкетираните залагат на включване на интерактивни методи, а 54% – на електронни приложения.
Базирайки се на всичко това, реализирах идеята: „Ако бях на Ваше място …“ съвместно с трима ученици от 10. клас, биологичен профил. С тях разработихме темата „Размножаване, растеж и индивидуално развитие (обобщение)“. Целта беше да се направи преглед на знанията и уменията от раздела, така че в края десетокласниците да аргументират значението на процесите гаметогенеза, оплождане, клетъчна диференциация за формиране на многоклетъчния организъм; да разпознават върху изображение етапи от зародишното развитие на животните и човека и от индивидуалното развитие на растенията (учебна програма по биология, 2019). Задачата на „преподаващите“ е да структурират урок, включващ атрактивни според тях електронни интерактивни приложения и да го приложат в реален час. Подготовката се осъществи в рамките на часовете по проект Занимания по интереси, клуб „Светът на биологията“. Активната страна в работата бяха учениците, които разучиха подходящи за целта платформи, направиха подбор на инструментите според възрастта и езиковите възможности на целевата група, създадоха образователен ресурс. Учителят има ролята на ментор – насочва, консултира, сътрудничи.
В резултат на това бяха създадени три инструмента в три различни образователни приложения:
Подбран е клип от You Tube на тема „Оплождане“ и върху него са прикачени петнадесет въпроса, четиринадесет, от които са от изборен тип с един или повече верни отговори и един – със свободен отговор. Клипът се пуска на екрана пред учениците в часа, а те в реално време гледат и отговарят на въпросите. Възможностите са няколко, но ние се спряхме на вариант, при който всички ученици заедно отговарят върху работни листове, а след това правим проверка. Варните отговори се маркират в зелено, а грешните – в червено (Фиг. 4).
Фиг. 4 Образователен ресурс в приложението Edpuzzle
Това е програма за генериране на кръстословици. Един от учениците – преподаватели предварително създаде такава и изпрати линк в общата група на класа по време на часа. Всеки имаше време за решаване на кръстословицата онлайн на мобилното си устройство. Приложението дава възможност на всеки да види грешките си, а след това имахме време за коментиране на пропуски, грешки и неусвоени понятия (фиг.5).
Фиг. 5 Образователен ресурс в приложението EclipseCrossword
Това е едно добре известно приложение, с което учениците работят с интерес и желание. Създаденият предварително тест е достъпен от учениците чрез цифров или QR код и състезанието започва. По време на играта всеки може да следи напредъка си, а в края на „подиума“ се виждат тримата най-добри участници (фиг.6).
Фиг. 6 Образователен ресурс в приложението EclipseCrossword
В хода на урока тримата ученици в ролята на преподаватели припомниха накратко определения обем от знания. След това приложиха създадените от тях ресурси, като своевременно обясняваха какво се очаква от класа. В края на часа може да се поставят оценки, но по-важното е, че за кратко време може да се получи обратна връзка за усвоените знания и умения, както и за слабите места в знанията на учениците.
Този тип урок е осъществен в една паралелка от 10. клас, а в друга – урокът е реализиран само с традиционни методи на обучение – беседа, дискусия, упражнения. На следващия час е проведен тест и с двете групи. След направени надлежни изследвания на резултатите става ясно, че успеваемостта в първата група е по-висока, като очевидно по-добрите резултати се дължат на посочения иновативен метод. Едни от най-високите резултати на теста показаха тримата „преподаватели“.
От направеното изследване можем да направим следните изводи:
Разбира се, интерактивните методи и електронните приложения, независимо от многообразните им форми, не биха могли да доведат до положителни резултати, ако не са балансирано приложени заедно с традиционните методи на обучение. Важното е всички участниците в образованието днес да осъзнаят факта, че образованието е съвместна работа, която интегрира труда на учители, ученици, родители, образователни министри и всички други, ангажирани в тази област. Защото изграждането на компетентностите започва вкъщи, развива се в училище и продължава през целия живот.
ЛИТЕРАТУРА
[1] Европейска референтна рамка за ключовите умения за обучение през целия живот, (2007). Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.12.2006 г., С., МОН.
[2] Elena Malrnovskaq Velichka Dimitrova, (2011). Key competences in state matriculation exam in chemistry. Mathematics and natural scienes, Volume 2
[3] Тафрова-Григорова, А. Съвременни тенденции в природонаучното образование на учениците, Bulgarian Journal of Science and Education Policy (BJSEP), Volume 7
[4] (Огнян Гъдуларов, Богдан Романика, Наръчник Обучение за обучители Използване на неформално учене и интерактивни методи в Младежката работа)
[5] Павлов, К. Методи на педагогическото изследване https://referatite.org/metodi-na-pedagogicheskoto-izsledvane-anketa-interviu-nabliudenie-1-1/67922/ref/p9ф
[6] Учебна програма по биология и здравно образование в сила от учебната 2019-2020 година