СЪВРЕМЕННИ ПРЕДСТАВИ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО В УЧИЛИЩЕ

Специалистите стигат до извода, че придобиването и развиването на предприемачески умения не може да бъде постигнато чрез традиционните педагогически методи. Акцент се поставя върху практическите измерения на обучението и участието на учениците в преподаването. Експертите посочват четири основни метода на преподаване и учене, които до голяма степен могат да бъдат асоциирани с обучението по предприемачество:

Под практически предприемачески опит се разбира образователен опит, по време на който учениците имат възможност да генерират собствени идеи, да отсеят перспективните от тях и да ги реализират на практика, работейки сами или в екип. Използва се методът учене чрез действие, а в края на процеса могат да се отчетат конкретни (материални) резултати. Целта е да се развият увереност и умения за откриване на възможности, намиране на решения и осъществяване на идеите.

Чрез работа по проекти учениците генерират идеи и създават конкретен краен продукт.

Чрез разрешаване на практически казус – разрешаването на реален проблем, поставен от бизнес или обществена организация учениците се учат да използват иновативни идеи, формират умения за ограничаване и оценяване на различните влияещи фактори (външни и персонални) върху предприемаческия процес.

Чрез проектнобазираното обучение и изучавайки опита на успешни предприемачи учениците се поставят в ситуация за участие в обществен казус – за разрешаване на местни или обществени проблеми. Външното участие допринася за постигане на по-добрата връзка между училищната среда и реалния свят.

Основната цел е насърчаване на ученическата изобретателност.

Днес обучението по предприемачество е важна част от дейността на правителствата в цяла Европа. То действително се счита за жизненоважен компонент на редица политики, разработени с цел подпомагане развитието на по-широка, по-стабилна и изпълнена с енергия основа за малките предприятия: то е неделима част от един от десетте принципа на Законодателния акт за малките предприятия за Европа и действа в подкрепа на много от останалите принципи.

Какъв по-точно обаче е ефектът, който следва да се постигне чрез него?

Насоката на политиката на ЕС показва, че обучението по предприемачество в сегашната си форма в политиката и практиката има потенциала да предизвика редица ефекти. За основен и най-пряк ефект се счита потенциалът му да подпомогне изграждането на предприемаческо мислене след младите граждани на Европа, да увеличи броя на стартиращите и успешно функциониращи предприятия, както и да допринесе за повишаване на растежа и иновациите в малките и средни предприятия и по този начин да повиши възможностите за осигуряване на заетост в средносрочен план.

След края на 90-те години то във все по-голяма степен се свързва с голям кръг ефекти с по-широко действие, включително изграждането на по-творческа и иновационна нагласа сред населението на Европа и подпомагане на развитието на социално сближаване и гражданско самосъзнание вследствие на изграждането на увереност в собствените способности, независимост и приспособимост (поради което следва да играе важна роля и в политиката за младежта).

По начина, по който се развива в момента, обучението по предприемачество има за цел да създаде предприемачески компетентности сред всички ученици и студенти, включително и възрастните. Възможно е само част от този голям ресурс от предприемачески ориентирани хора да основат компании, но всички те ще са по-добре подготвени да отговорят на нарастващата нужда от приспособимост на пазара на труда. Обучението по предприемачество също така ще спомогне и за обща промяна към по-добро разбиране на бизнеса и предприемачите и за по-положително отношение на повече хора към предприемачеството. Най-общо хората ще имат възможност да са по-добре подготвени да дадат своя положителен принос в обществото чрез по-активна гражданска позиция. Очевидно това е една много широка програма, изискваща значителни усилия от страна на участниците във вземането на политически решения на всички равнища за нейното разбиране и превръщане в изпълнима политика и практика.

В основата си обучението по предприемачество цели превръщането на идеите в реалност, поради което то е свързано с творческите способности, иновациите и поемането на рискове. Изискват се обаче и способност за структуриране, планиране и управление на тези процеси.

Развитието и насърчаването на предприемачеството са стратегически цели на политиките както на ЕС, така и на държавите членки вече много години, и с времето тяхната важност продължава да расте, като Европейската комисия и отделните държави членки са предприели редица мерки във връзка с това. Най-важните сред тях са изграждането на по-развита култура на предприемачество и „предприемаческо мислене“ на европейските граждани и по-специално на младите хора. Образованието и обучението са основни движещи сили в този процес. Всички ученици и студенти следва да имат достъп до обучение по предприемачество, което следва да се предлага във всички форми и нива на образователния процес.

Стратегията „ЕС 2020“ посочва необходимостта от включване на творчеството, иновациите и предприемачеството в учебните програми и предлага редица действия за разгръщане на предприемаческите и иновационни способности на Европа чрез водещите инициативи „Младежта в действие“, „Програма за нови компетентности и работни места“ и „Съюз за иновации“.

Децата могат да се научат да ценят предприемачеството от началото на своето образование. Законодателният акт за малките предприятия посочва в първия си принцип необходимостта от „насърчаване на предприемаческия интерес и талант“ и по-специално приканва държавите членки:

•да насърчават иновативната и предприемаческа нагласа сред младите хора посредством включването на предприемачеството като основна компетентност в учебните програми, по-специално в общото средното образование, и да гарантират правилното му отразяване в учебния материал;

•да осигуряват правилното отражение на значението на предприемачеството при подготовката на учителски кадри;

•да засилват сътрудничеството с икономическите среди, за да разработят систематични стратегии за обучение по предприемачеството на всички равнища.

В европейската референтна рамка предприемчивостта и инициативността са едни от осемте основни компетентности, които се усвояват през целия живот и от които гражданите се нуждаят за своята личностна реализация, социално приобщаване, активна гражданска позиция и конкурентоспособност на пазара на труда в общество, основаващо се на знания. В посочената рамка, основната компетентност „инициативност и предприемчивост“ се дефинира като „способност на личността да превръща идеите в дела“. Това включва изобретателност, новаторство и поемане на рискове, както и способността да се планират и управляват проекти за постигането на определени цели. Това умение помага на всеки в личния и обществения му живот, позволява на хората да осъзнаят контекста на работата си и да се възползват от появилите се възможности; то е основа за по-специфични компетентности и знания, необходими на предприемачите за развиване на тяхната социална или търговска дейност.

Сегашното обучение по предприемачество в училищата е предимно под формата на допълнително добавен елемент към общия учебен план за нива до и по време на първата степен на средното образование, а за втората степен на средното образование се предлага допълнително и под формата на избираем предмет като част от отделна дисциплина. Липсва систематичен подход в учебните програми.

Преподавателите и училищата са основните фактори: индивидуалните шансовете за получаване на качествено обучение по предприемачество досега са зависели основно от ентусиазма на преподавателския екип и способността им да осигурят подходящите ресурси. Частните предприятия и организации с нестопанска цел, като например Junior-Achievement – Young Enterprise, също играят ключова роля: като осигуряват на преподавателите ресурси и истински, практически опит в реални условия. Ролята на регионалните и местни власти може да бъде в различна степен, но те могат да играят ключова роля като фактори, които насърчават и улесняват процеса.

Превръщането на обучението по предприемачество от допълнителните занимания, които са извън учебната програма, в неразделна част от учебната програма включва:

• промени в методите на преподаване: по-широко използване на експерименталното обучение;

• промени в условията за обучение, с цел извеждане на учениците от класната стая и въвеждането им в реалните предприятия;

• ключова роля за органите на властта: единствено те могат да извършат необходимите стъпки за промяна в разпространението и в качеството на обучението по предприемачество.

           Развитието на предприемаческите компетентности изисква адаптиране на преподавателските практики и създаването на подходящи условия в сферата на образованието, които са алтернатива на традиционно използваните системи. Това, което се преподава, е по-малко важно от това: как се преподава материалът – особено във връзка с обучението, свързано с опита и разрушаването на по-традиционните йерархични отношения между преподаватели и ученици, така че преподавателят да изпълнява функциите на наставник и/или модератор. Подходи като този позволяват на учениците да станат по-независими и да поемат инициативата, когато се обучават, да засилят своята способност да развият тези основни компетентности в областта на предприемачеството и контекста, в който се извършва обучението – особено чрез извеждане на учениците извън традиционните класни стаи с цел израждане на връзки с местната общественост и натрупване на опит от реалните фирми, а също така чрез осигуряване на условия в учебните заведения за по-малко йерархични отношения. Затова е необходимо вниманието да бъде насочено върху: осигуряване на правилната комбинация от теоретични и практически компоненти и отстраняване на пречките между сферата на образованието и света на бизнеса.            

Необходимо е акцентът да се премести от традиционните подходи към подходи, които позволяват на учениците да експериментират и да научават повече за себе си. Процесът се осъществява чрез използване на различни подходи и ресурси от преподавателите за подпомагане на своята дейност, които много често са разработени и предоставени от частния бизнес и/или организации с нестопанска цел.

Съвкупността от подходи, методи и инструменти включва използването на виртуални симулации на ситуации от бизнеса, практически опит за работа в предприятия и „Дни/седмици на предприемачеството“, срещи с успешни предприемачи по време на които учениците разработват идеи, извършват определени дейности, например проучване на пазара и развитие на идеята и превръщат своите идеи в опитни продукти или услуги. Във всички тези случаи обучението по предприемачество предлага методи, които са алтернативни на обичайната практика на преподаване.

.

.

Литература:

1.Кашлев, С. (2006). Интерактивные методы обучения педагогике, Минск (2006)

2. Иванов, Ив., (2005) , Интерактивни методи на обучение.// Юбилейна научна конференция с международно участие 50 години ДИПКУ – Варна на тема: «Образование и квалификация на педагогическите кадри – развитие и проекции през ХХІ век».

3. Делинова, И. (2010), Определяне на екипи при работа по проекти. //Synergetics and Reflection in Mathematics Education.

4. Николова, М. 2011, Създаване на умения за работа в екип и развитие на творческото мислене при създаване на проекти в училище. Национална конференция „Образованието в информационното общество”.

5. Стефанова, М. (2005), Педагогическата иновация, София.

6. Как да развиваме умения на 21 – ви век в час ?, (2016), От учители за учители , София , „Фондация Заедно в час”

7. Бизнес обучение Предприемачество, (1999), Програма на ООН за развитие, проект BUL/98/005

8.Детмър ,Д. 2020, 15-те ангажимента на осъзнатото лидерство, София, ВАКОН ООД

9. Илиев, Й. 2005, Управление на човешките ресурси, Велико Търново, Абагар

.

.

.

.

.