ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ НА ПРЕПОДАВАНЕ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ УМЕНИЯ У УЧЕНИЦИТЕ
Здравка Ефремова
Съвременният учител трябва да умее да изгражда образователната среда така, че да отговаря на динамично променящите се условия. Длъжен е да използва иновативни подходи и стратегии при планирането и реализирането на образователно-възпитателния процес в училище. Много от старите, традиционни подходи не работят, защото живеем в нов свят, в ново време. Учениците се развиват и израстват като личности и никой няма право да им отнема тази възможност.
Кое обучение е интерактивно?
Обикновено интерактивното обучение се определя като вид обучение, което предлага възможност за взаимодействие между обучаващ и обучавани.
Тази дефиниция за интерактивното обучение не рядко поражда съмнения по отношение на „новото” в това понятие. Необходимостта от повече прагматизъм и хуманизъм в образованието са двата основни фактора, под влиянието на които понятието „интерактивно обучение” се възприема все повече като своеобразен етап от развитието на представите на хората за добро обучение.
Като „интерактивно” определяме обучението, което създава условия за повишена вътрешна и външна активност на ученика в процеса на учене.
Така прехода от традиционните методики на преподаване към нови модели, базирани на по-голям елемент на обучение, основано на опита, в ситуации от реалния живот, дава възможности, при които учениците участват по-активно в обучението. Чрез тези методи учениците развиват способност да работят и учат независимо и по ръководен от самите тях евристичен начин, което създава у тях чувство за реализация и засилва тяхната увереност в собствените сили. Разбира се, тези идеи не са нови и тази промяна наистина съответства на общата тенденция в образованието. В комбинация с обучението по предприемачество обаче, те дават възможност да се засили развитието на общи икономически компетентности, например инициативност, новаторство, поемане на рискове и творчество, работа в екип.
За преподавателите те означават нова роля: в по-малка степен лектор и в по-голяма степен индивидуален обучител или наставник. Този по-широк подход намира обща подкрепа и аз, като преподавател го считам за възможност да променя начина на обучение на учениците и да подобря взаимодействието между обучител и обучаван. Предприятията и успешните предприемачи са жизненоважен компонент на стратегиите за обучение по предприемачество: те са източникът на примерите и опита от реалния живот, които са толкова важни за обучението на учениците.
Диалогът между предприемачите и учениците играе централна роля за повишаване на осведомеността им относно обхвата и характера на предприемаческата дейност както в общ план, така и на местно ниво или в съответния регион. Досега обаче, участието на бизнеса е разпокъсано и неструктурирано и това се отразява в отправната точка на модела за системния напредък. Съществуват редица пречки за участието на бизнеса, особено липса на време и ресурси, липса на стимули за включване в процеса, както и неясна представа за това как предприятията биха могли да участват пълноценно в обучението по предприемачество.
Един от начините за повишаване на участието е чрез популяризиране на корпоративната социална отговорност и на факта, че развитието на предприемчиви личности е от полза за цялото общество – включително и на бизнеса. Предприятията допринасят за обучението по предприемачество по различни начини и изпълняват такава роля вече много години. Един от най-ефективните подходи е осъществяването на контакт между учениците и истинските предприемачи и предприятия. Посещенията, практическия опит, проучване на казуси и примери за подражание са ключовите елементи за формиране на предприемаческите умения при учениците.
Така истинските предприемачи могат:
1. да насърчат младите хора да помислят какво биха желали да работят или за какво всъщност си „мечтаят“;
2. да дадат съвети за компетентностите, необходими за осъществяване на техните мечти;
3. да стимулират и да възпитат предприемачески дух и отношение;
4. да засилят контактите между училищата и бизнес общностите.
Училището и преподавателите също следва да играят централна роля в развитието на ефективно обучение по предприемачество: точно на училищно ниво е необходимо да се обединят различните съставни елементи на обучението по предприемачество, за да се създаде подходяща среда за преподаване и усвояване на знания, в която ще могат да се развиват предприемаческите компетентности.
Това може да се постигне чрез:
Интерактивното обучение създава условия за повишена вътрешна и външна активност на ученика в процеса на учене. Няма успешна дейност без мотивация. Ученето по принуда (под натиск) осигурява мотивация, която не е свързана със съдържанието на самото учене и представлява компонент на друга дейност, като например, избягването на наказания.
Обучението трябва да гарантира постижения, а не да предполага спасяване от наказания. Ученето трябва да получава положителна подкрепа, чрез която ученикът да се информира за своите постижения и да разбира какво е отношението на постигнатите от него резултати към удовлетворяването на негови основни и актуални потребности и интереси. Обучението трябва да ориентира ученика към учене чрез опит.
Не може да изпиете думата “вода”. Формулата Н2О не може да държи кораба на повърхността на водата. Думата “дъжд” не може да ви намокри. Трябва да изпитате на живо водата или дъжда, за да знаете наистина какво означават тези думи. Защото сами по себе си те ви държат на няколко крачки от опита.” (У. Дайър)
Житейска истина е, че учене, което е откъснато от опита на учещия не води до научаване, която, още веднъж, потвърждава тезата, че развитието на човека е развитие на неговия опит. Опитът е това, което в житейския смисъл на думата разбираме като придобито познание за действителността, основано на практиката (единство на знания, умения и отношения).
Благодарение на ученето чрез опит познанието се явява в своята непосредственост и способност да бъде достояние на индивидуалното съзнание на ученика. И тъй като опитът предполага изследване (изпитание, преживяване, проучване, рационализиране), то той задава началото на съмнението и проблематизирането на очевидностите, провокира нуждата от споделяне на индивидуалните открития и търсене на другите като партньори в процеса на познание.
Постигането на разбирателство, сътрудничество и съгласие между ученика и социалното обкръжение е възможно, ако образователната практика е организирана така, че собственият опит на ученика и опитът на другите в групата да присъства като своеобразен източник на образователно съдържание.
Лично възприет или преразказан, опитът придобива измеренията на учебно съдържание, което, разбира се, не може да бъде изцяло формализирано в образователните програми и контролирано от учителя, но затова пък притежава реалните измерения на преживяното.
Обучението, което се основава на учене чрез придобиване на опит, изисква да се използват методи, които водят до повишена познавателна, социална и емоционална активност на учениците.
Като цяло, това са
Чрез работата по проектите учениците усвояват вземането на групови решения, решаването на конфликти, търсенето и намирането на компромиси, воденето на обсъждания, играенето на различни социални роли и извършването на оценка на груповата работа. Работата по проекти има няколко етапа, които са свързани с избор на темата, целите на проекта, търсене и анализиране на събраната информация, както и представянето й пред публика.
Другият метод – проектно базираното обучение е иновативен метод на преподаване, който стимулира учениците да придобиват знания и умения чрез разработването на проекти, свързани с реални проблеми или автентични изследователски въпроси. Вместо традиционния подход, при който учениците пасивно приемат информация, проектно базираното обучение ги поставя в ролята на активни участници, които трябва да проучват, планират и реализират свои собствени идеи. Този метод на обучение обогатява учебния процес с практическо приложение на новите знания, развиване на критическо и креативно мислене и работа в екип. Отвъд развиването на ключови компетентности на 21 век проектно базираното обучение помага на учениците да усвоят учебния материал по-трайно и задълбочено и да свържат изучаваното в училище с реалния свят, който ги заобикаля.
Ползите от проектно базираното обучение включват:
Представянето на проектите може да се осъществи чрез различни форми и средства в зависимост от продуктите и артефактите, създадени от учениците.
Такива могат да бъдат:
• изложби, постери, пана, картотеки, изделия;
• малки книжки, текстове и есета, интервюта;
• представяне на етюди, ролеви игри и ситуации;
• организиране и провеждане на състезания;
Представянето трябва да е публично, пред родители, учители, самите ученици и други представители на заинтересованите страни. Представянето трябва да носи положителни преживявания, удовлетворение, интерес към резултатите от дейността и на другите; да оставя “отворен” процеса на работа по проектите.
Преподаването винаги е търпяло развитие.
Интерактивното обучение разчита на коренно различна тактика и води до истинско разбиране и познание. То е практичен процес по реално предаване на информация в класните стаи. С интерактивното обучение учениците вече не са пасивни слушатели, а активни участници в процеса на учене. Това стимулира, както вроденото им любопитство, така и по-пълноценното разбиране на преподавания предмет. Учениците стават все по-свързани с информационните технологии. Времето прекарано в дигиталната среда нараства. Това прави традиционната форма на преподаване остаряла, тъй като тя не отчита съвременните реалности и разчита на принципи, валидни за времето преди Информационната революция. Новият метод на учене разчита на всички модерни технологии и се възползва от възможностите, които те дават на ученика, а не се опитва да ги изолира или накаже употребата им. В допълнение към ангажирането на ученици интерактивното обучение изостря уменията за критично мислене, които са основни за развитието на аналитичните разсъждения. Дете, което може да изследва отворен въпрос с въображение и логика, се научава как да взема решения. Това е нещо, което простото наизустяване на информация не предлага. Интерактивното обучение учи децата как да си сътрудничат и да работят успешно в групи, което е задължително умение, тъй като работните места стават по-структурирани в екип.
На практика много хора и днес използват елементи на интерактивното обучение. Стига да сте си пускали клипче как да сглобите даден уред, да сте гледали уроци по китара или рисуване в YouTube или да сте търсили информация за дадено събитие от няколко достоверни източници в интернет, то вие сте опитали интерактивното обучение от първа ръка. Родителите също по-лесно могат да следят реалното състояние на своя ученик, тъй като много от използваните приложения позволяват това. Учителите пък могат да направят часовете си по-интересни и ангажиращи. Стига новите технологии и методи да се използват с пълния си потенциал, то ползите биха били за всички.
Интерактивното обучение определено има голямо бъдеще.
Литература:
Здравка Огнянова Ефремова
Месторабота СУ “ Антим I“
гр. Златоград
e-mail:zdravkaefremova@abv.bg