Свободното време на учениците
Иванка Стойчева Желязкова, главен учител,
ОУ „ Иван Вазов“, гр. Силистра
Резюме
Феноменът свободно време е слабо застъпен в съвременната литература, но е обект на изследване от различни науки – социология, икономика на труда, икономика на туризма, философия, психология, педагогика, етика и др. В България свободното време се разглежда като подсистема от бюджета на времето, докато в чуждестранните източници свободното време се определя като начин на живот и състояние на духа. Учебното и свободното време на учениците е подчинено на една и съща цел – формиране и развитие на личности, способни пълноценно да се реализират в обществото.
***
Съдържанието на понятието „свободно време на учениците“ варира в рамките на всяко конкретно общество в зависимост от социалните практики за прекарване на свободното време, наложени от традиция, култура, както и новите дадености. Езиковото понятие „свободно време” се състои от две съставни части: понятието „свободно” отпраща към представата от една страна за „празнотата”, а от друга страна към представата за неограничеността: „свободна воля”, “свободен избор”, „свободна страна”, „свободно поведение”.
Като анализира схващанията за същността и организацията на свободното време и акцентира на ценността, самостоятелността, доброволността и свободата на избора и действието, Л. Попов определя свободното време на учениците като “част от извънучебното им време, през което те реализират дейности, имащи значение за тяхното духовно и физическо усъвършенстване и възстановяват своите сили, изразходвани в ученето”. (Попов 1986:47)
Свободното време е онази част от индивидуалното социално време, която остава, след като от него се изключи времето за задоволяване на физиологични нужди и времето, освободено от битови, семейни, професионални, учебни и други задължения.
Най-важната характеристика на свободното време е, че всеки може да го използва по своя преценка, за свои лични материални или духовни потребности. Неговата същност се състои в самостоятелния и свободен избор на индивида. Съвременните изследователи посочват, че изборът на дейностите зависи от ценностните ориентации на индивида.
Свободното време се разглежда като част от бюджета на времето. Във връзка с реализацията на свободното време социологията оперира с понятието „бюджет на времето“. Общият бюджет на времето се подразделя на: работно (или учебно) време – учебни занятия в училище и подготовка, и неучебно време – време за домашен труд; време за физиологични потребности; свободно време; други разходи на време.
През последните години малка част от учениците не разполагат с много свободно време и неговата структура не е оптимална, т.е. дейностите, с които то преимуществено е запълнено, не съдействат особено за тяхното интелектуално и физическо развитие. Че учениците нямат много свободно време е ясно, и това важи най-много за отличниците. Средните и слабите ученици са по-богати в това отношение, защото учат „ по-бързо”.
Границата между учебното и свободното време на учениците понякога е ясна, понякога – относителна, а понякога съвсем се заличава, тъй като в учебно време ученикът осъществява ”възвишени дейности”, а в свободното време може да се занимава с труд, който има значение на учебен /четене на научна литература и др./. В такъв смисъл учебното време придобива характер на свободно и обратно.
Важна е зависимостта на свободното време от ефективността на учебния процес,
т.е. колкото този процес е по-ефективен, толкова по-малко време ще отделя ученикът за подготовка и следователно ще има повече свободно време.
Втората зависимост между свободното и задължителното учебно време трябва да я търсим в съдържателен аспект. Свободното време на ученика притежава относителна самостоятелност и влияе на учебното време. Това влияние е положително или отрицателно в зависимост от съдържателната структура на дейностите през свободното време. Обогатените с нови знания ученици ще участват по-активно в учебно-възпитателния процес.
От друга страна изградените духовни потребности и интереси през учебно време намират своето приложение в свободното време. Така се развиват ценни и трайни навици на личността не само да си осигурява и високо да цени свободното си време, но и да го осмисля по най-пълноценен начин.
Насищането на свободното време на децата с полезни за тяхното формиране и развитие дейности трябва да е приоритет на цялото общество. Свободното време на учениците има голямо значение за решаването на социални задачи, засягащи подобряване на здравословното състояние, физическата дееспособност и развитието. Правилната структура на почивката дава възможност на ученика да реши ефективно възпитателни задачи. А неправилното й използване води до опасни за здравето и обществото дейности. Физическите упражнения, игрите, туризмът и спортът през свободното време отклоняват учениците от престъпността.
Това налага вземането на ефективни мерки от държавата, училищните ръководства и общините за увеличаване свободното време на учениците и за създаване на условия за системни полезни занимания. През последните години училищата в България работят по проекти на МОН, насочени към организиране свободното време на учениците и резултатите са впечатляващи.
Литература
Попов, Л. (1986). Относно дефинирането на понятието свободно време на учениците. Народна просвета
Email: presian_96_gl@abv.bg