Игровият подход в начален етап на образование и транспонирането му в Модел на система от трансдисциплинарни игрови задачи в обучението по БЕЛ във втори клас.
Автор: Илиана Чалъкова, педагог и директор на НУ “Васил Друмев” с 37 годишен опит
РЕЗЮМЕ: Игровите методи в учебния процес по Български език и литература в началното училище имат значително значение за мотивацията и активното участие на учениците. От водещ в предучилищната възраст, игровият модел се превръща в съпътстващ за началното образование, като подпомага, укрепва и подсилва учебната дейност с подчертано изразената си целенасоченост и конкретност. Авторът Илиана Чалъкова представя практическия си опит, състематизиран в Модел на система от осем игрови задачи, приложими както в печатен вариант, така и под формата на локален сайт в обучението по Български език и литература във втори клас в разделите „съществително“ и „глагол“. Всяка от задачите има материално изражение за учениците под формата на стикери, а решаването на всички задачи води до групова награда за класа и индивидуална награда за всеки ученик.
Ключови думи: учебна дейност, игрови модел, трансдисциплинарен подход, начално училище, ИКТ
„Играта е най-високата форма на изследване.“
(Алберт Айнщайн)
Образованието е жив процес, който се променя и мултиплицира според новите образователни, социални и културни потребности и стратегии, без да се откъсва обаче и от своите утвърдени традиции и добри практики. Основна роля в него имат както учителят, така и ученикът. Те са взаимно свързани в една симбиоза, подчинена на идеалната цел за качествено образование, пълноценно личностно израстване и богата и всеобхватна обща култура.
В последните години образователните институции налагат стремежа си българското училище да се превърне в “желана територия за учениците”. В тази връзка на помощ идват когнитивният и психологическият подход, носещи разбирането за постигането на знания чрез емоционален комфорт, разнообразие, нагледност и междупредметна зависимост на утвърдения учебен материал. Именно трансдисциплинарните методи и игрови подходи “поемат отговорността” да предоставят тези механизми в българското образование, като от особено значение е тяхното приложение в детската градина, а по-късно и в началното училище.
Изследването на игровия подход в обучението по български език във втори клас в частност, и като цяло в началното образование, налага многопластово осмисляне. От една страна, то има чисто емпиричен план – формира знания, отношения към изучавания материал и разбиране за същността му. От друга страна, има психологически план – влияе положително върху емоционалната памет, стимулира мотивацията и повишава когнитивните умения. От трета страна, има социален план – създава връзка между учениците на основата на креативност, взаимопомощ и насърчава колективното съзнание. И не на последно място по значение, има трансдисциплинарен план – утвърждаващ връзката между отделните сфери на живота и образованието, като търси практическите ползи от тяхното сравняване и взаимообвързване.
Игровият подход в обучението по български език и литература във втори клас е изключително ефективен, тъй като прави учебния процес забавен и ползотворен за децата. Този метод включва използването на различни игри и интерактивни дейности, които помагат на учениците да усвоят по-лесно новите знания и умения.
Съдържанието на учебниците по български език (“Български език”) и литература (“Читанка”) във втори клас е подчинено на изучаването на няколко езиковедски дяла – фонетика, морфология, синтаксис, лексикология и лексикография, като се поставя акцент върху звуковете (гласни и съгласни), частите на речта (съществително, прилагателно име, глагол и техните граматически категории), видовете изречения по цел на изказване (съобщително и въпросително), словосъчетанието, лексикалното значение на думата, видовете учебни речници – правописен, енциклопедичен и пр. В учебното съдържание по литература се поставя акцент върху различните жанрове във фолклора (басня, народна песен), фигури на речта (повторение и изброяване), компоненти на литературното произведение (епизод, литературен герой) и формирането на читателска и езикова култура.[1] Подходите са различни в зависимост от естеството на изучавания материал по български език във втори клас. Учениците могат да бъдат образователно ангажирани чрез:
1. Игри с букви и думи – да подреждат разбъркани думи, да римуват думи или да съставят изречения по зададени думи.
2. Ролеви игри и драматизации – да се превъплъщават в литературни герои и да умеят да се изразяват нагледно и увлекателно.
3. Образователни настолни игри – да решават кръстословици с думи от учебното съдържание по български език или да обясняват с жестове дадена дума.
4. Интерактивни дейности – да създават общи проекти чрез различни езикови задачи.
5. Креативни писмени задачи – да описват любим литературен герой, сами да измислят история по ключови думи или да се състезават по краснопис.
Игровият подход в обучението по български език и литература във втори клас е изключително ценен инструмент, значително подобрява и изпълва с ново съдържание учебния процес, правейки го по-динамичен и ефективен за малките ученици. Именно чрез него, те засилват своята мотивация да учат и усвояват знания, както и да развиват различни социални роли, да подобряват паметта и креативността си. Играта изпълнява различни функции в учебния процес. Тя може да се използва като метод на обучение, форма на обучение, похват на обучение и самостоятелна практика. Играта ускорява социализацията на децата чрез условията, които тя създава за активно общуване в процеса на урочната и извънурочната дейност. Тези условия осигуряват едно от най-съществените изисквания към социално-нравственото развитие на учениците – комуникативността. В игровия процес се откроява голямо богатство от взаимоотношения.[3]
Игровият подход е използван в предлаганият „Модел на система от трансдисциплинарни задачи в обучението по български език и литература във втори клас, в разделите съществително и глагол“. Той се състои от осем самостоятелни задачи, които за удобство на учителя са обединени в локален сайт. Игровият момент е застъпен под формата на пиратска игра с преодоляване на препятствия и очакване на финална награда след всяка задача. За създаването на сайта са използвани програмните езици HTML и CSS. Задачите са създадени като са използвани изображения със свободни авторски права и такива синтезирани чрез изкуствен интелект от платформите Shedewrum и Recraft.[4] Задачите имат вида от Фиг№1:
Фиг.№1 Игрови задачи
|
|
|
|
|
|
|
|
Този тип игра помага на децата да разпознават съществителните имена и глаголите като части на речта, както и да ги използват правилно в живата реч. Те съумяват в рамките на игровата задача да покажат нивото на усвоения материал по български език. Играта се възприема като една рамка, в която те представят систематично и последователно своите компетентности и в писмена, и в устна форма. Състезателният принцип има психологически мотивационен ефект върху тях, стимулирайки ги да представят най-голям обем от знания. В ход е и колективният подход, при който има т.н споделена отговорност и реална взаимопомощ. Крайният резултат е важен както за самия учител, който ще получи обективна представа за нивото на усвоения учебен материал, но и за учениците, приемащи играта като своеобразно състезание, в което ще докажат своите знания и актуални компетентности. Не на последно място има роля за мотивацията на учениците и наградата под форма на интересни стикери, които те получават след всяка игрова задача, както и колективна награда дигитална рамка за снимка на целия клас на пиратска тематика. В приложения модел са съчетани ИКТ и традиционен игрови подход, което още повече стимулира второкласниците към изява.
Според Машбиц (Mashbits, 1988) е целесъобразно отделянето на три групи направления, свързани с приложението на ИКТ в обучението, отнасящи се до теория на обучението, технология на обучението и проектиране на обучаващи програми. С развитието на технологиите се наблюдава разширяване на обхвата на приложение на информационните технологии в обучението. В психолого-педагогическата литература се обособяват следните подходи (Pashtenko, 2013; Mashbits, 198З; Robert, 2010))[9] за ИТ като:
– средство за обучение;
– средство за развитие и възпитание;
– средство за диагностика;
– обект на изучаване;
– средство за достъп до информация.
И. Роберт (Pashtenko, 2013)[10] посочва, че приложението на ИТ в образованието водят до: развитие личността на обучаемия с цел подготовка на индивида за живот в условията на информационното общество; интензификация на учебно-възпитателния процес; работа за изпълнение на социални поръчки. Синергията на ИКТ с игровият подход може да е отговорът на въпроса как да привлечем и задържим вниманиято на учениците във века на новите технологии и да ги използваме за да получим интензивен процес с краен резултат трайни знания.
Според Ем. Василева[5] на игровата дейност в живота на детето в началния училищен период “се гледа като на несравним по своята мощ посредник за приобщаване на детето към ученето, за обогатяване на неговата готовност за включване в различни по характер познавателни дейности, стимулиране на познавателните интереси, както и за изграждане на когнитивни стратегии за учене. Играейки, малкият ученик усвоява спонтанно и мотивирано различни алгоритми за извършване на по-общи познавателни и по-конкретни практически действия”. От същността на игровата дейност и нейната многоаспектност, многообразност и приложимост в процеса на обучение до голяма степен зависи успехът, продуктивността и мотивираността на учебната дейност на малките ученици. С помощта на игровата дейност те продължават да разкриват вродения си стремеж към любознателност, да осмислят и разбират промените в заобикалящия ги свят. Игровият подход в училище помага за натрупването на сетивен, познавателен и двигателен опит, който е основата за развиване на различни езикови и чисто социални умения. Тук водеща е ролята на учителя, който има отговорната роля да осъществява контрол над грешките и да дава възможност на децата да се учат от тях. В хода на играта са важни проактивните му действия, позитивните импулси, нагласи, очаквания за игрово взаимодействие.[6] От своя страна, игровите методи повишават мотивацията и познавателния интерес на учениците от втори клас. С тяхна помощ се създават благоприятни условия за включване на активната мисловна дейност, развитие на творческото им мислене и изява на творческите им способности. Прилагането на игрови методи води и до високо ниво на усвояване на лексикалните единици от учебното съдържание, по-пълното им осмисляне, формиране на трайни знания и повишаване на комуникативните умения на учениците.[7]
Игрите и образованието „се срещат“, когато преподавателите използват игри като инструмент на обучение. Доказано е, че от най-ранна детска възраст децата учат най-добре, когато играят. Именно играта ги подготвя за живота и изгражда голяма част от социалните им умения. И е факт, че игровата технология прави обучението много по-вълнуващо и интерактивно. Тъй като технологията напредва, тя все по-често се използва за подобряване на образователните игри във всяка дисциплина. Виртуалните светове на игрите предоставят уникална възможност на учениците да усвоят нови знания и да взимат решения, като идентифицират препятствия, обмислят различни гледни точки и репетират различни отговори. Тъй като тези игри осигуряват незабавна обратна връзка, учениците са вътрешно мотивирани да продължат да ги играят и да усъвършенстват уменията си.[8] Точно този подход е използван в реализацията на представения модел. Той е синергия на игровия свят от пиратски приключения и сериозното и мотивирано овладяване на знания по БЕЛ във втори клас. Важно е да се отбележи също, че игровите задачи от модела подобряват паметта и концентрацията на учениците благодарение на емоционалното си въздействие. Практиката показва, че комбинирането на трансдисциплинарни подходи с игрови методи може да подобри литературните умения на учениците, да стимулира тяхната самостоятелна работа и творческа изява, както и да развие техните дигитални компетентности. Така обучението става по-динамично и адаптивно към нуждите на съвременните ученици, които растат в технологична среда.
Многобройните наблюдения на образователните подходи безспорно доказват, че игровите методи в учебния процес имат значително влияние върху мотивацията и активното участие на учениците. С тяхна помощ се постигат високи успехи при повишаването на интереса към преподавания материал, развиват се социални умения като комуникация, сътрудничество и решаване на проблеми, стимулира се креативността и иновативното мислене и се подобрява паметта и концентрацията благодарение на емоционалното въздействие на игрите.
В заключение може да се обобщи, че игровият подход и в частност предложеният модел от игрови задачи за овладяване на знанията в разделите съществително и глагол във втори клас на обучението по БЕЛ има своята положителна роля в учебно-възпитателния процес в началното училище като педагогическо средство за обучение и възпитание. Именно чрез него се подпомага социалният и психологически игрови опит на учениците. Чрез игровата дейност те откриват един нов нагледен, образен, креативен и емоционален път в хода на образователния си процес. Подходите към образованието се развиват и променят, за да отговарят на нуждите на съвременното общество. В този контекст е от съществено значение да се изследват и прилагат иновативни методи и техники за по-ефективно обучение на учениците – особено в началния етап на тяхното образоване.
1.https://www.mon.bg/nfs/2018/01/up_2kl_bel_zp.pdf
2.https://azbuki.bg/wpcontent/uploads/2016/11/azbuki.bg_dmdocuments_Pedagogy_09_16_MartaNikolova.pdf, стр. 1197
3. https://fmi-plovdiv.org/GetResource?id=3556, стр. 3
5. Василева Ем., Съвременното начално училище – реалност и предизвикателства, УИ „Св.Климент Охридски”, С.2004., стр. 35, 53
8. https://podmosta.bg/top-5-transformirashti-digitalni-tendentsii-v-obrazovanieto/
9. Mashbits, E.I. (1988). Psihologo-pedagogicheskie problemy kompyyuterizatsii obucheniya. Moskva [Машбиц, Е.И. (1988). Психолого-педагогические проблемы компьютеризации обучения. Москва: Педагогика].
10. Pashtenko, O. (2013). Informatsionnaye tehnologii v obrazovanii. Nizhnevartovsk. Izdatelystvo Nizhnevartovskogo gosudarstvennogo universiteta [Пащенко, О. (2013). Информационные технологии в образовании. Нижневартовск: Издательство Нижневартовского государственного университета].