Илиян Валентинов Чорлев – учител ДГ „Десислава“ гр. Пловдив
УВОД
Ролята на игровата дейност в предучилищна възраст и нейното възпитателно ръководство
Богатството и привлекателността на игровата дейност в предучилищна възраст и влиянието й върху развитието на детето са непосредствено свързани с нейната организация и педагогическо ръководство. Целта на настоящата разработка е да разкрие какви закономерности и процесуално-структурни особености на играта определят нейното ръководство и мястото и в цялостния педагогически процес. Съществуват различни теории относно същността на играта и възможностите, които тя има за възпитание и развитие на детето. Върху тези теории все още се разисква, тъй като има неразрешени проблеми, особено що се отнася до подходите към тази толкова специфична дейност. Още в края на миналия век К. Грос определя играта като средство за самовъзпитание: „…Там, където развиващият се индивид по своя вътрешна подбуда и без всякаква външна цел проявява, укрепва и развива своите наклонности, имаме първоначално проявление на игра.“ Така че идеята за иманентната, вътрешноприсъща цел на играта съществува вече цял век, но тя дълго време не се обвързва с необходимостта от възпитателно ръководство на играта. Освен това Грос вижда преди всичко вътрешната целесъобразност на играта в подготовката на детето за бъдещето, без да разкрива значението й за настоящия живот.
Развитие на детето в сюжетно-ролевата игра
Социалното развитие на детската личност по пътя на усвояване на обществения опит доказва неоспоримата роля на общуването в този процес. За да се ръководи процесът на детското развитие в играта, необходимо е учителката да използва постоянно „ключа“ за осъществяване на връзката между игровата култура на детето и реалното му личностно развитие игровото общуване. Според М. И. Лисина основното „и може би най-ярко позитивно влияние на общуването се състои в неговата способност да ускорява хода на психичното развитие, както и да коригира влиянието на някои неблагоприятни възпитателни въздействия и ситуации“. За игровото общуване са характер- ни взаимна насоченост на игровите действия и активност в процеса на взаимодействието. Мотивировката на общуването в играта е свързана с някои основни потребности на детето, които то не може да удовлетвори самостоятелно: познавателните потребности пораждат у него стремеж към игрово сътрудничество с останалите деца от групата и с възрастните;
-потребността от активна дейност води до стремеж у детето към игрово сътрудничество чрез съвместни игрови действия. Активността във взаимодействията се превръща в реален факт в процеса на тяхната организация, при осъществяване на взаимопомощ или при полагане на общи усилия за постигане на игровата цел;
– потребността от опознаване на хората и получаване на оценка за собственото поведение в съответствие с нравствени правила и норми. подбужда детето към установяване на многостранни ролеви контакти в играта. При това вниманието му постепенно се съсредоточава върху социалното обкръжение и не толкова върху предметите. Игровото общуване в случая се използва като опора за осмисляне на нравствени понятия и изграждане на нравствени съждения. Много от оплаквания- та на децата по време на игра са породени именно от желанието им да проверят дали са разбрани и дали са спазени съответни норми на поведение. По този начин детето усвоява правилата на поведение в социалното му игрово обкръжение, овладява социални закони и взаимовръзки.
Доминирането на един или друг от посочените игрови мотиви за общуване е различно за отделните възрастови микропериоди в рамките на предучилищната възраст, тъй като съдържанието на общуването отразява развитието на игровата дейност. Следователно биха могли да се очертаят условно три периода в развитието на мотивите за игрово общуване: отначало водещо място има потребността на детето за сътрудничество в практически игрови действия; после навлизат познавателните потребности, насочени към предметния свят във въображаемата игрова ситуация, а по-късно се проявява интерес към социалното обкръжение в играта в рамките на игровата групировка и играещия колектив.
Развитието на игровото общуване като условие за формиране на детската личност е непосредствено свързано с развитието на отношението на детето към действителността. Това отношение се проявява в играта и то до голяма степен би могло да подскаже на учителя какви конкретни средства за ръководство да използва.
Отношението към възрастните се развива в следната последователност: три-четиригодишното дете възприема възрастния като образец за подражание в играта, в която той е негов партньор. В тази възраст пред погледа на детето се откриват преди всичко действията на учителя съиграч. Към петата година възрастният е партньор на детето в познавателната му дейност по време на игра и затова на преден план излиза онова, което учителят знае по повод и във връзка с играта. В края на предучилищната възраст детето прави своеобразно обобщение за личността на възрастния, с когото общува и се интересува преди всичко от неговата оценка за социално-нравствените правила и норми на поведение, произтичащи от различните игрови роли. В подобна последователност се развива и отношението на детето към предметния свят в играта: до петата си година то се отнася към предметите и играчките като към продукти на човешката дейност, т.е. значимо за него е как те могат да се използват. Постепенно се засилва интересът към закономерностите и взаимните връзки между предмети- те и техните особености, които не могат да се възприемат сетивно. Всичко това се отразява върху богатството на въображаемата ситуация в играта, която от своя страна стимулира развитието на отношението на детето към предметния свят.
Паралелно с посочените линии в развитието на отношенията се развива и отношението на детето към самото себе си: в представата за себе си на три-четиригодишното дете преобладават практическите действия, които то може да извърши. Постепенно то започва да вижда у себе си и онова, което знае и прилага при изпълнение на игровата си роля. Към края на предучилищната възраст някои деца осъзнават от- делни свои личностни прояви, които отговарят или противоречат на усвоени от тях нравствени норми и изисквания.
Развитието на отношенията на детето към действителността лежи в основата на личностното му формиране. И така като очевидно е, че отношенията са непосредствено свързани с развитието на общуването в играта, то очевидна е необходимостта от анализ на игровите механизми и формите на тяхната проява в процеса на общуване.
Литература:
готовността за обучение в училище при децата от предучилищна възраст“, Благоевград