Двигателните качества и влиянието им върху общо-двигателното състояние на децата в предучилищна възраст

Двигателните качества и влиянието им върху общо-двигателното състояние на децата в предучилищна възраст.

.

Йорданка Ковачева- главен учител в ДГ „ Трети март“ , с. Дорково, общ. Ракитово, e-mail: d_luchkova@abv.bg

Резюме: В статията се разглеждат двигателните качества и тяхното влияние върху общото двигателно състояние на децата от предучилищна възраст.

.

В теорията на физическото възпитание е прието отделните проявления на двигателната способност на човека условно да се определят като двигателни качества.

Основните физически качества на човека са: бързина, мускулна сила, издръжливост, гъвкавост и ловкост. Тези качества определят неговата физическа дееспособност.

В ежедневния живот и в спортната дейност на човека отделните физически качества имат конкретни форми на проявление и редица специфични особености (Маргаритов, 2014).

Според Иван Попов под термина физически качества се разбират отделните качествени страни на двигателните възможности на човека.

Всяко движение на човека се отличава с известна сила, бързина, издръжливост, гъвкавост. Това са основните физически качества, които в различна степен се проявяват във всяко движение на човека. Това са качества на самия човек, а не на неговата двигателна дейност. Ето защо, чрез физическите качества се прави характеристика на даден човек. Говори се за силата, бързината, издръжливостта или гъвкавостта на определено дете или човек.

В литературата понятията физически качества и двигателни качества се употребяват като равнозначни.

Физическите качества се отличават с това, че се проявяват независимо от конкретния вид на движението.

Основните физически качества не се проявяват самостоятелно. Няма физическо упражнение, което да изисква само издръжливост, или само бързина или само сила. При изпълнение на всеки двигателен навик се проявяват в комплекс всички физически качества. Степента на тяхното проявление и значение е различна при изпълнение на даден двигателен навик. Диференцираното разглеждане на основните физически качества се прави с оглед по-доброто вникване в тяхната същност.

Основните физически качества – бързина, сила, издръжливост и гъвкавост се различават едно от друго по това, че:

Съществуващите различия между тях се отразяват върху методиката, използвана за тяхното развитие, която е специфична за всяко качество. В същото време методиката за развитие на дадено качество независимо от самото движение има общи черти и се изгражда върху едни и същи закономерности.

Докато двигателните навици могат да се видят и покажат, то за физическите качества това не е така. Много трудно може да се обяснят на детето всички основни компоненти, координационни връзки между органи и системи, които обуславят нивото на физическите качества.

Физическите качества по своето количествено изражение не са нещо неизменно дадено веднъж завинаги. Те могат да се променят. Развиването на тези качества представлява процес на адаптация към повишените изисквания по отношение на силата, бързината, издръжливостта. В основата на този процес подобрената нервна регулация, морфологични , функционални и биохимични изменения в организма.

В зависимост от характера на използваните упражнения и тяхната дозировка може да се окаже специфично влияние върху развитие на едно качество, например: упражнение само за сила, упражнение само за бързина.

Равнището на физическите качества зависи не само от функционалните възможности, но и от психическите фактори каквито са волевите качества. Те определят доколко човек е в състояние да използва наличните си функционални възможности. За успешното развитие на физическите качества е необходимо да се създаде благоприятна психическа обстановка и целенасочена мотивация. На такава основа работата за развитие на физическите качества се осъзнава и доставя радост и удовлетвореност на децата.

При децата от предучилищна възраст и началния етап от училището при системни занимания с физически упражнения работата за развитие на дадено качество е съпроводено с общ подем на функционалните възможности т. е. като се работи за сила, се подобрява в същото време бързината и издръжливостта. В по-голяма възраст и особено след като физическата дееспособност е на значително по-високо ниво, тази закономерност се изменя и по-нататъшната работа за развитието на дадено качество не води до подобряване на останалите, а в известна степен може да възпрепятства тяхното развитие, например: увеличената работа за сила води до затрудняване развитието на издръжливостта.

Физическите качества при децата от предучилищна възраст се развиват предимно чрез прилагане на дразнители, а това са физическите упражнения, които трябва да бъдат дозирани така, че да предизвикват умерена умора. При работа с децата от тази възраст е приемлив онзи път на развитието на физическите качества, при които въздействието се осъществява не чрез силни дразнители, както това става в спорта, а от сумарното въздействие на множество по-слаби дразнители. Въпреки това за възходящото развитие на тези качества е необходимо приложението на по-големи физически натоварвания, отколкото се дават обикновено при изучаване или затвърдяване на двигателни навици. Тази увеличена дозировка е напълно по възможностите на децата, без да съществуват опасения за тяхното претоварване особено, ако се следва пътя за постепенно повишаване дозировката на упражнението.

Физическите упражнения, като основно средство на физическото възпитание и спортната дейност, имат строго специфично отражение върху организма в зависимост от характера на мускулните движения, обема и интензивността на извършената работа. Във връзка с това заниманията в детските градини трябва да се провеждат със значителна обща плътност, а упражненията – в достатъчен обем и интензивност (Игнатова, 2019: 658-662).

Бързината е способността на човека да извършва движения с голяма скорост и честота в продължение на минимален, за дадени условия, период от време (Маргаритов, 2014:53). Определя се като способност на човека да извършва определени движения за най-малко време. Задължително условие е движението да бъде краткотрайно и да не води към натрупване на голяма умора, която да дава отражение в хода на изпълнение на упражнението.

При децата от предучилищна възраст най-голямо внимание се отделя на развитие на бързината на реакцията и на скоростта на придвижване. Това се постига чрез поставяне на задачи за надминаване на собствената максимална скорост. Най-подходящ за решаването на тази задача е повторния метод. По този начин се работи за развиване на елементарните форми на бързината и за нейното комплексно развитие (Попов, Михайлова, Глушкова, 1990:71-74).

Силата като физическо качество на човека представлява способността да се преодолява външно съпротивление и да се противодейства чрез собствени мускулни усилия (Попов, Михайлова, Глушкова, 1990:67-71).

Необходимо е развитие на силата при децата от предучилищната възраст. Първоначално изпълнението на по-голямата част от физическите упражнения води и към силово развитие. След това започва изпълнението на упражнения, имащи подчертано силово въздействие още от първа група в детската градина. Прилагат се упражнения за силата на почти всички основни мускулни групи. В зависимост от особеностите в развитието на децата не се допуска използването на упражнения, които изискват приложение на максимална за тях сила, тъй като костната система не е завършила своето развитие. При всичките упражнения за сила се изисква едно постоянно дишане, без да се допуска паузи по отношение на дишането. Независимо от вида на упражнението, дозировката на планираното физическо натоварване трябва да повишава постепенно през учебната година и от група в група.

Издръжливостта е способността на човека да се противопостави на физическа умора, предизвикана от някакъв вид мускулна дейност. Показател за издръжливост е времето, в продължение на което се изпълнява непрекъсната работа с определена интензивност. Като физическо качество издръжливостта намира широко приложение в трудовото ежедневие и представлява функционална основа на организма да се противопоставя на умората. При това издръжливостта състояние на адаптация и е в зависимост от енергийните процеси в организма. Развитието на издръжливостта представлява усъвършенстване на физическите и психическите процеси на човека и се явява основа за всестранното развитие на младото поколение (Маргаритов, 2014:60).

Издръжливостта се обуславя от подготовката на опорно-двигателния апарат, от рационалността и от икономичността на техниката на изпълнение на упражненията, от силата на психичните процеси (способността за волеви усилия) и др.

Издръжливостта е физическо качество, което може да се развива сравнително бързо.

Възможностите за развитие на издръжливостта при децата от предучилищна възраст са големи.

Гъвкавостта е способността на човека да извършва движения с голяма амплитуда. Тя се определя от подвижността на ставите и гръбначния стълб.

В предучилищна възраст децата притежават сравнително добра гъвкавост, която позволява усвояването на основни движения, затова е достатъчно само с разнообразни физически упражнения да се поддържа еластичната гъвкавост.

В процеса на физическото възпитание в тази възраст е необходимо да се следи за достигането на максимална гъвкавост. Тя трябва да се развива до степен, която да осигурява безпрепятственото изпълнение на различни движения. За развитие на гъвкавостта се прилагат, както общи, така и специални упражнения с увеличена амплитуда на движения. Работи се, както за развиване на пасивната гъвкавост, така и за активната гъвкавост, която има доминиращо значение.

При работа за гъвкавост в предучилищна възраст се спазват следните принципи: постепенно повишаване на амплитудата, ежедневно включване на упражнения за гъвкавост в утринната гимнастика, като се редуват с упражнения за разхлабване (Попов, Михайлова, Глушкова, 1990:79-81).

Ловкостта е способност на човека бързо да преустройва двигателната си дейност в зависимост от неочаквано променящата се обстановка.

Тъй като проявлението на ловкостта е непосредствено свързано с различните форми на проявление на другите физически качества като бързината, скоростносиловите качества и двигателно-координационните способности на човека, може да се предположи, че най-високите абсолютни стойности на развитие на ловкостта трябва да се търсят в детската възраст. През този период кората на главния мозък се отличава с голяма пластичност и подвижност, бързо се усъвършенстват пространствените и временните характеристики на движенията, интензивно се развива двигателния анализатор. Всичко това представлява морфофункционална основа за изпълнение на движения, които характеризират ловкостта като физическо качество. Добре е да се препоръча на педагогическата практика именно в тази възраст, системното и целенасоченото ѝ развитие със средствата на физическото възпитание (Попов, Михайлова, Глушкова, 1990).

Както за ловкостта, така и за другите двигателни качества за повишаване интереса и мотивацията на децата към учебния процес е целесъобразно упражненията да се изпълняват под формата на игра.

Мястото на физическите качества в учебния процес

Двигателната дейност на децата се изразява в разнообразни по форма движения, при които в различна степен се проявяват бързината, силата, издръжливостта, гъвкавостта или ловкостта. Развитие на двигателните качества по същество е основното съдържание на физическата подготовка. Общата физическа подготовка е предпоставка за всестранното развитие на децата. Тази всестранност се постига както чрез развиване на основните физически качества, така и чрез формиране и усъвършенстване на разнообразни двигателни умения и навици. Като цяло този процес е единен. Развитие на двигателните качества е предпоставка за успешното усвояване на двигателни и трудови навици.

Експертите по физическо възпитание твърдят, че най-изразено комплексно повишаване на физическите качества се постига, като се използват игровия и кръговия метод на работа. Това дава основание да се препоръча на учителите в тяхната учебна практика за повишаване на общата физическа подготовка на децата широко да прилагат игрите, като метод и средство в заниманията по физическо възпитание (Маргаритов, 2014:68).

По своята същност физическото възпитание е функция на интегрирането на познания от областта на анатомията, физиологията и хигиената на детето, психологията, педагогиката, антропологията, историята на физическата култура. Крайният резултат на системата за физическо възпитание в предучилищна възраст има за цел покриване на изискванията на образователните стандарти и намаляване на заболеваемостта. В ежедневната си двигателна дейност децата от предучилищна възраст проявяват своите физически качества под различна форма и специфични особености, което обуславя реализирането на възможността за комплексно развитие на двигателните качества в условията на детската градина (Игнатова, 2019:140-155).

Възможността за комплексно развитие на двигателните качества в условията на детската градина, се обосновава от факта, че детският организъм е изграден от функционално обвързани структури. Развитието на физически качества при деца в предучилищна възраст насочва към темата за използването на двигателните упражнения с изправителен характер като съществен фактор за постигане на необходимото ниво на училищна зрелост, както и на оптимално развитие.

.

Извод: Предучилищното възпитание чрез формите и средствата на физическата култура съдейства за цялостното развитие на детето и го подготвя за ефективно обучение и в началното училище.

.

Използвана литература

.

page 40-44, Sofia 2020. https://scjournal.globalwaterhealth.org/wp–

content/uploads/2020/12/Ignatova–p–40–44–Vol–2–Iss–1–2–UK–2020.pdf