МЕТОДЪТ НА МИСЛОВНИТЕ КАРТИ – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОВИШАВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
Калинка Луканова
Главен учител начален етап
СУ“Христо Ботев“ – гр. Брусарци, обл. Монтана
Резюме: В статията се проследяват възможностите на мисловните карти като начин за по – бързо усвояване на знания, както и необходимостта от приложението им за ефективно обучение в начален етап.
Ключови думи: мисловни карти, информация, асоциации, знания
Терминът „мисловни карти” (mind maps), както и подходът за съставянето им – мисловно картиране, е на известния психолог Тони Бюзан, който първоначално разработва метода като начин за по-бързо усвояване на знания.
Основавайки се на резултатите от изследвания върху мозъчната дейност той предлага опростен набор от правила, чрез които могат да се свържат отделни информационни блокове в цялостна картина, като го дефинира като „мисловна карта“ (mind map). Подобна карта служи за визуализиране на информация, като по този начин тя се възприема и разбира много по-добре от традиционен текст, а в същото време се създават асоциации между думи, фигури и т.н.
Мисловната карта е графичен метод за визуализация на присъщото за човешкия ум лъчисто, радиално мислене и има четири основни характеристики:
– Обектът (или идеята), за който се съставя картата се поставя в центъра;
– Основните разсъждения излизат от централното понятие като клони;
– Клоновете включват ключово изображение или ключова дума, изписани върху свързана с централното понятие линия. Второстепенните теми също се изобразяват като разклонения на клоните от по-високо ниво;
– Клоните се свързват в мрежовидна структура.
Следователно мисловната карта може да се дефинира като метод за визуализация на процеса на общото системно мислене и нелинеен начин за установяване на приоритети, генериране, обработване, анализиране, съхраняване и споделяне на информация.
Процесът на съставяне на мисловна карта (мисловно картиране) може да се опише със следните правила, като се използват:
– ударение – поставяне на дума или изображение в центъра на лист хартия, символизиращо определен проблем.
– асоциации – ползване на линии, наподобяващи клони към определени думи, изображения, символи, напомнящи за връзките с основното изображение;
– оцветяване с достатъчно разстояние между клоните;
– осезаемост чрез една-две ключови думи, като централните клони винаги да са по-плътни от останалите с различни цветове;
– очертаване на границите на един клон с неговите разклонения;
– номериране и създаване на собствен стил на картиране.
За по-бързото картиране трябва да се спазват и някои препоръки, като:
– добавяне на празни линии при блокиране на мисълта;
– задаване на въпроси – естествен начин за събиране на информация;
– добавяне на изображения – увеличава възможностите за асоциации;
– преглед и проверки на мисловните карти през определени периоди;
– осигуряване на нормална работна среда, без психическо натоварване на мозъка.
Методът на мисловните карти все по – често намира приложение и при образователния процес на учениците от начален етап. Усвояването на учебното съдържание в началното училище е резултатно в максимална степен тогава, когато на учениците се предоставя възможност да анализират и сравняват изучаваното ново с изученото по-рано. От тази гледна точка често учителят е изправен пред редица трудности при организирането и провеждането на урока както поради спецификата на учебното съдържание, така и поради възрастовите особености на учениците. Конкретно-образното мислене и бедният социален опит затрудняват малкия ученик. Затова въпросът е как учителят да поднесе учебното съдържание така, че да улесни неговото възприемане и да постигне по-трайно и задълбочено усвояване от учениците.
Изследвания на психолози показват, че при учениците от начална училищна степен преобладава неустойчивото внимание и еднообразието на дейността бързо довежда до умора. Тази психологическа особеност изисква честа смяна на вида дейност. Това учителят сполучливо може да прави, като включва в урока играта, мултимедийното презентиране, изработването на мисловни карти и др.
С лесен инструмент като мисловната карта учителите могат да ангажират вниманието на учениците си и по този начин да подобрят процеса на учене и запаметяване на ключова информация. Мисловната карта помага на учениците да генерират идеи и да разбират по-добре концепциите и темите, върху които се обучават. Това не само ускорява времето, необходимо за научаване на нова информация, но и вгражда тази нова информация в дългосрочната памет по-ефективно.
Използвана литература
kalinka_lukanova@abv.bg