РОЛЯТА НА ПРИКАЗКИТЕ ЗА АДАПТАЦИЯТА НА ТРИГОДИШНИТЕ ДЕЦА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

РОЛЯТА НА ПРИКАЗКИТЕ ЗА АДАПТАЦИЯТА НА ТРИГОДИШНИТЕ ДЕЦА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

.

Автор: : Мариана Костадинова Копишева

Длъжност: Старши учител

Месторабота: Детска градина „Малина Тодорова“, гр. Ракитово

Електронен адрес: mariana_kopisheva@abv.bg

.

Резюме: С постъпването на детето в детската градина в неговия живот стават множество изменения: строг дневен режим, отсъствие на родителите, нови изисквания към поведението, постоянен контакт с връстници, ново помещение, друг стил на общуване. Всички тези изменения се стоварват върху детето, създавайки сресова ситуазия, която без специална организация може да доведе до невротични реакции като капризи, страхове, отказ от хранене, чести заболявания, повишена тревожност и т. н. Детето трябва да се приспособи (да се адаптира) към тези нови условия. За да се избегнат стресовите ситуации, е необходимо да се подходи грамотно към проблемите на адаптацията на децата. Върху привикването на детето към условията в детската градина оказват влияние различни фактори като: възрастта на детето, здравословното му състояние, доколко са сформирани навици и опит за общуване, а така също и степента на родителската опека. Децата в ранна възраст са много емоционални и впечатлителни. За тях е присъщо бързото зараждане както на положителни, така и на отрицателни емоции. В тази възраст децата често подражават на възрастните и на своите връстници. Тези особености са в основата на използването на приказки – т. нар. приказкотерапия – за подпомагане на адаптирането към детската градина. Настоящото изследване още веднъж потвърждава ефективността на използването на приказките за положително въздействие върху емоционалния свят на децата.

.

Ключови думи: адаптация, приказки, приказкотерапия, емоционално въздействие

.

.

Увод

.

Приказката е един от жанровете, с които децата по традиция се запознават много рано, укрепват и съзряват нравствено. Те са едни от любимите и най-интересни жанрове за всеки човек, независимо от неговата възраст. Подобно на песента и пословицата, приказката е плод на прастаро народно творчество с местен характер и трудно установим произход. Нейният исторически път бележи дълго и сложно развитие – от фолклорния приказен тип към преразказаната приказка, с непрекъснато обогатяване на жанровите й характеристики. При нея винаги присъства „приказната условност”. Тя като художествен феномен се проявява по специфичен начин, като се движи от правдоподобната измислица до пълната свобода на фантазията. Тази условност се проявява чрез невероятното, фантастичното, невъзможното.

Приказката за детето е като малък живот, пълен с ярка красота, чудеса и приключения. Слушайки приказка или съчинявайки я, детето усвоява реалността чрез света на преживяванията и образите. Всички обичат приказките – и възрастните, и децата, но приказката в живота на детето означава доста повече, отколкото в живота на възрастния. Приказката за детето не е просто измислица, фантазия, а е особена реалност на света на чувствата. Тя раздвижва рамките на обичайния, обикновения живот. Именно чрез приказната форма детето се сблъсква с такива сложни явления и чувства, като живот и смърт, любов и ненавист, гняв и състрадание, измяна и коварство.

Започването на деня с приказка, „изиграването” на приказка, рисуването по приказка (илюстрация) подобряват адаптацията на детето в детската градина и съкращават продължителността на адаптационния период. Това доказват резултатите от проведеното изследване, които са отразени по-долу.

.

.

Характерни особености на приказките като възпитателно и обучително средство

.

Според И. Иванов (Иванов, И., 2002) „приказките са художествено-литературни произведения, които имат не само естетическа стойност, но и представляват теоретически обобщения по много отрасли на знанията. Те в огромната си част са и педагогически съчинения, т. е. в тях се съдържат педагогически идеи. Тяхното предназначение е да изразят абстрактните морални идеи в конкретни образи и по този начин да ги направят понятни за малките деца. В много от тях, освен морално-етическите, се съдържат и конкретни знания от областта на историята, географията, математиката и пр.”.

Приказката прониква във всички видове дейности на детето в предучилищна възраст. Тя лежи в основата на изобразителната дейност, музикалната дейност, играта.

Характерните особености на приказките като възпитателно средство са няколко: (Иванов, И., 2002)

Обучението и възпитанието на децата от детската градина са двете страни на един процес. Едновременно с възпитаването на нравствени качества у децата, се развиват възприятията, съсредоточеността на вниманието, паметта, речта. Този процес може да се провежда чрез използването на метода „приказкотерапия”, създаден от Зинкевич-Евстигнеева и Михайлов и насочен към интеграция на личността, разширяване на съзнанието и усъвършенстване на взаимодействието на детето с околния свят. Основният принцип на приказкотерапията е духовно цялостно развитие на личността на детето. Чрез метода на приказкотерапията могат да бъдат решени следните задачи: (Зинкевич-Евстигнеева, Т., 2008)

При малките деца е силно развит механизмът за идентификация, т. е. процесът на емоционално свързване на себе си с друг човек, персонаж и присвояването на неговите норми, ценности и образец за поведение като свои. От друга страна, посредством ненатрапчивите приказни образи на детето се предлагат изходи от различни сложни ситуации, път за решаване на възникнали конфликти, позитивна поддръжка на неговите възможности и вяра в собствените му сили. При това детето се отъждествява с положителни герои, което оказва положително влияние върху поведението му.

Един от начините за използването на приказки в процеса на адаптация е педагогическата практика „Утринна приказка”.

.

Как утринната приказка влияе на процеса на адаптация

.

Детска градина ,,Малина Тодорова’’, гр. Ракитово участва в националната програма ,,Хубаво е в детската градина’’. Общата цел на програмата е да осигури цялостно развитие на детската личност (физическо, емоционално, социално, когнитивно и речево) чрез прилагане на ефективни мерки за осигуряване на плавен преход на детето от семейната среда към детската градина.

По време на практиката „Утринна приказка” учителите и родителите на деца в първа възрастова група работиха заедно за създаването на по-добри условия за адаптация на децата. Всяка сутрин представител на семейството на дете от групата (майка, баща, дядо, баба, кака, батко…) четат приказка на групата на тригодишните деца. За целта е обособен специален кът за приказки. Децата сядат на възглавници на пода, а възрастният започва да чете. За да бъде четенето още по-приятно за децата, по възможност се използват кукли и/или илюстрации. Целите на практиката са:

Групата е съставена от 32 деца на възраст 3 години. Преди началото на практиката „Утринна приказка” проведохме кратка анкета с родителите, за да установим нивото на адаптация на всяко дете. След приключване на практиката отново проведохме същата анкета, за да сравним отговорите и да разберем дали практиката е повлияла на адаптацията на децата.

В таблица 1 са отразени отговорите на въпроса „Какво е настроението на детето Ви сутрин, докато го водите на детска градина?.

.

.

Таблица 1 Отговори на въпроса „Какво е настроението на детето Ви сутрин, докато го водите на детска градина?

.

.

След практиката процентът на децата, които силно плачат, докато родителите им ги водят на детска градина, и процентът на тези, които се сърдят, но не се дърпат, намаляват с 12,5 %, докато процентът на децата, които са спокойни и на тези, които идват с желание се увеличават.

Отговорите на въпроса: „При връщане вкъщи след детската градина Вашето дете:” са отразени в таблица 2. Процентите надхвърлят 100, тъй като родителите можеха да посочват до три отговора.

.

Таблица 2 Отговори на въпроса „При връщане вкъщи след детската градина Вашето дете:”

.

.

След практиката:

Тези резултати доказват ефективността на практиката за адаптацията на децата. Симптомите на дезадаптация силно намаляват, докато признаците за свикване с обстановката се увеличават. Децата се успокояват, социализират се, научават се да живеят с връстниците си, свикват с новата обстановка, с учителите и с останалия персонал в детската градина.

В таблица 3 са отразени отговорите на въпроса: „Настъпиха ли някакви промени с храненето на Вашето дете след тръгването на детска градина?”

.

.

.

.

.

Таблица 3 Отговори на въпроса „Настъпиха ли някакви промени с храненето на Вашето дете след тръгването на детска градина?”

.

.

Един от признаците за трудна адаптация при тръгване на детска градина е отказът от храна. От резултатите става ясно, че практиката „Утринна приказка” влияе и върху този признак. Процентът на децата, които отказват да се хранят, намалява с 37,5 % след приключване на практиката. В същото време процентът на децата, които се хранят нормално, се увеличава с 25 %; дори 18,75 % от децата започват да приемат храна, която по-рано не са харесвали.

Четвъртият въпрос е с отворен отговор и е зададен само в анкетата, проведена след практиката „Утринна приказка”. Родителите са помолени да споделят какви промени в поведението на децата са забелязали след практиката. Процентът на отговорите надхвърля 100, тъй като родителите са посочвали повече от един отговор. Най-често забелязваните промени са:

Нито един родител не споделя, че наблюдава отрицателни промени в детето си. Това показва, че практиката „Утринна приказка” е оказала положително въздействие върху поведението на децата.

.

.

.

.

Заключение

.

Приказките карат детето да съпреживява на персонажите. В резултат на това у него се появяват нови представи за хората, предметите и явленията от обкръжаващия го свят, нов емоционален опит. Разширява се сферата на общуване на детето и то се научава да преодолява лошите ситуативни емоции. С помощта на приказките детето може да се справи с различни психологични проблеми; да се научи да общува с другите деца; да се научи да изразява свои мисли и чувства; усъвършенства се вниманието, паметта, мисленето, самоконтролът, свързаната реч. По време на Педагогическа практика „Утринна приказка” учителят и родителите са непосредствени активени участници и зареждат детецата със своите положителни емоции; предизвикват у тях желание за участие в игрите; дават образци за поведение.

Приказките влияят положително дори върху най-тежко протичащия процес на адаптация на тригодишните деца в детската градина.

.

.

.

Използвани източници

.

1. Иванов, И., Диференциална педагогика, „Юни експрес”, Ш., 2002

2. Зинкевич-Евстигнеева, Т., Формы и методы работы со сказками, „Речь”, М., 2008

.