ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА ПО МАТЕМАТИКА
У 6-7 ГОДИШНИТЕ ДЕЦА
Мария Александрова Стаменлиева – обучение за придобиване на I ПКС, 8460
Детски учител в детска градина „Върбица“, гр. Пазарджик
Резюме: Периодът между 6 и 7 години поставя началото на коренна промяна в живота на детето. От игри и забавления се „скача“ в материята на науката, в учението. Това предполага наличието на съответна подготовка, за да може този скок да бъде плавен, последователен и нетравмиращ. И тук идва ролята на детската градина и добрият детски учител, който чрез подходящия инструментариум – дидактически игри и тестове спомагат за придобиване на знания и умения по математика у 6-7 годишните деца.
Ключови думи: детска градина, подготвителна група, математика, дидактически игри, тест, задачи, умения, знания, възпитание, интелектуално развитие на децата, предучилищно образование.
До скоро се твърдеше, че в детската градина не се изучава математиката или се изучава лесна математика, свеждаща се до запознаване на децата с числата до десет и прости изчисления. Но времето се променя и въпреки този глобализиращ свят, ролята на детския учител си остава изключително важна и отговорна. Поради това преориентираните цели на педагогическото взаимодействие и потенциалните възможности на децата за овладяване на математика повишават изискванията към теоретико практическата подготовка на детските учители. Тя включва знания от педагогиката, математиката и психологията, както и умения за реализирането им в практиката.
Методиката на формиране на елементарни математически представи в системата на педагогическите науки е призвана да окаже помощ при математическата подготовка на децата от предучилищна възраст. Тя изяснява целите и задачите на предматематическата подготовка, математическото съдържание, методите, похватите и средствата за формиране на представи за основни математически понятия и разкрива закономерности и отношения, чрез които се осъществява специалната подготовка на децата по математика.
Детската градина е мястото където детският учител със своите дейности развива детето като личност, поставя го в ситуации на обект и субект на изучаване на живота около него. В тази връзка е редно да се каже, че е благодарение на детската градина се изгражда едно по- високо ниво на развитие на детската личност, както в интелектуален, емоционален, социално – нравствен, така и чисто физически аспект.
Обект на изследване е процесът на обучение – овладяване и усвояване на знанията в основните ядра по математика в определени планирани математически ситуации .
Предмет на изследване са знанията и уменията на двадесет деца от четвърта подготвителна група „Смехорани“ в детска градина „Върбица“ гр. Пазарджик с учители Мария Стаменлиева и Милена Христова.
Изследователската теза на изследването е да се откроят придобитите знания у 6-7 годишните деца по математика. Всичко това ще бъде постигнато с помощта на различни изследователски задачи. На първо място ще се представи теоретичната обосновка на обучението по математика в детските градини и какво е неговото значение. На следващото място ще се обърне внимание на практическата насоченост на обучението и не на последно място ще се направи обобщение на получените резултати. В края на разработката ще се отговори на заданието, а именно до колко обучението е било успешно.
Изследването се състои от три части – теоретична, практическа и обобщаваща.
В теоретичната част е извършено представяне на актуални теоретични обосновки за математическите изисквания и начините на предаване на информация в предучилищното образование; обяснение на диагностичния процес и не на последно място какви са изискванията към методите на диагностика.
Практическата част на изследването чрез тестове под формата на игри и задачи, се достига до същността на заданието, а именно да се предадат знания и умения за реализиране на творческата задача – а именно – какви знания и умения с помощта на математиката може да предаде един учител на 6-7 годишните деца.
В последната обобщава част се извършва анализ на постигнатите резултати, с които да се достигне до изводите на настоящото изследване.
Основни методи за събиране на емпирични данни, използвани в изследването са:
– Проучване и анализ на научна литература
– Поредица от диагностични задачи
– Анализ на резултатите от диагностичната процедура на децата
– Математико- статистически методи
– Метод на графично изображение на резултатите
– Изводи и обобщения за усвояване на учебното съдържание
За обучението по математика са характерни определени дидактически изисквания: включване на детето в собствена предметна математическа дейност, поставянето му в позиция на изследовател, проблемност в обучението по математика във всяка ситуации, емоционалност при подаване на познавателния материал, индивидуален и диференциран подход. Всичко това е представено под формата на диагностични задачи, за да може на детето да е едновременно забавно и полезно. Различните упражнения, които са включени в изследването са:
1. Обединяване на предмети по общ познат и видим признак
2. Въвеждане на нов признак, т.е предназначение на предмета
3. Образуване на групи от предмети чрез отделяне на част от дадено количество предмети
4. Установяване на количествено равенство и неравенство между групи от предмети, звуци и движения
5. Съпоставяне на зрително-възприети количества от звучи и движения
6. Запознаване с числата
Чрез провеждането на тези упражнения се създават възможности за развитие на аналитико-синтетична дейност у децата за разкриване на повече признаци на предметите, въз основа на които те се обединяват в едно цяло. Това обогатява в най-общ план развиващите възможности при броенето по- късно, при броене на едни и същи предмети, групирани и прегрупирани по различни признаци. И не на последно място тези упражнения имат за задача да се изгради обобщен начин за сравняване на групи от предмети – поелементово съпоставяне.
Съобразно поставената цел и задача на изследването, използвах следните диагностични методи и измервателен инструментариум:
– Тест и игрови задачи или т.нар. дидактична игра
– Индивидуални картони
– Педагогическо наблюдение
Тестът е смесена психолого-педагогическа методика, която дава възможност да бъде диагностицирано нивото на когнитивното развитие на 6-7 годишното дете и по- конкретно развитието на когнитивните операции, които са от значение за стимулиране на математическите знания и умения на детето. Решаването на задачите става, като детето оцветява, очертава с линия или свързва със стрелка. От резултата на изследваното дете детският учител получава обективна информация относно развитието на двете когнитивни операции класификация и градивно степенувано подреждане на предмети и обекти по зададен признак, както и разбиране на принципа на съхранение, които са от фундаментално значение при изграждане на представата за число.
Дидактичната игра в обучението по математика е мощно средство за подтикване на децата към активна познавателна дейност, повишаване на интереса им към математиката и в резултат на това към по-лесно усвояване на учебното съдържание. Използването на занимание-игра в обучението по математика мотивира децата за извършваните дейности, доброволно участие и подчинение на правилата на по-висока обучаваща, развиваща и възпитателна функции в сравнение с обикновените задължителни ситуации.
Индивидуалните картони са предвидени за проследяване на постиженията в началото и в края на учебната година, като са разделени спрямо определения дял от математиката, който ще бъде изучаван. Те дават възможност на детския учител да проследи нивото на развитие на всяко едно дете.
Предучилищното обучение дава възможност да се осмисля тази информация безболезнено и поетапно за всяко число и цифра в различни ситуации и игри. Най-напред се започва с предаване на информацията за количествената характеристика за всяко число. Чак в последния етап на предучилищното образование се обръща внимание на цифрите-графичния белег, когато има по-добро развитие на фината моторика и децата по-ясно и спокойно могат да обърнат внимание на писането.
Резултатите от изследването биха спомогнали за усъвършенстване на способностите на детския учител в предаването на знания и придобиването на умения у 6-7 годишните по математика, които биха им били необходими в последващото им обучение в следващ етап от тяхното образование, а именно – началното училище.
Използвана Литература