ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ, КОИТО ПРЕДОСТАВЯ ЧЕТЕНЕТО С РАЗБИРАНЕ НА НЕПОЗНАТ ТЕКСТ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЛЕКСИКАЛНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ
Мая Миткова Бакърджиева ОУ „Иван Вазов” –
Град Смолян
Телефон: 0899598437
e-mail: mayabakardjieva@abv.bg
Резюме:
Педагогическият експеримент цели да провери до каква степен седмокласниците са усвоили учебния материал по английски език чрез тестове, свързани с учебната програма. Анализът на резултатите показва, че учениците са постигнали значителен напредък в четенето с разбиране на непознати текстове. Въпреки това, някои ученици имат пропуски, които трябва да се преодолеят чрез допълнителни часове и по-добри междупредметни връзки. Експериментът доказва, че добре организираната групова работа подобрява уменията за сътрудничество, адаптация и аргументация на учениците.
Учителят трябва да бъде ръководител и съизследовател, а не само източник на знания. Ученето трябва да бъде активно и интерактивно, насочено към решаване на проблеми и сътрудничество. Оценката трябва да бъде част от процеса на обучение, за да се насърчи самооценката. Традиционната образователна система е остаряла и трябва да се адаптира към новите технологии и нуждите на информационното общество. Изследването показва, че това ново направление в образованието е ефективно и значимо за бъдещето на учениците.
Педагогическият експеримент е възможност да се провери доколко седмокласниците са усвоили учебния материал. Резултатите се анализират в съпоставителен план. Това е възможно благодарение на особеностите в съдържанието на теста. То е свързано с учебната програма по английски език за 7клас. Тестът не включва въпроси, които се отнасят до съдържание извън рамките на учебната програма. Проведен е след всяка взета отделна единица.
Хистограмите илюстрират до каква степен са постигнати нормативните изисквания . В рамките на определеното време седмокласниците са показали добри умения за осмислянето и изпълнението на поставените задачи ,а именно четене с разбиране на непознати тестове. Получените резултати наистина показват, че е осъществена връзката между учител и ученик. На информационно-познавателно равнище по-голямата част от учениците са овладели знанията по английски език.
На основата на проведения експеримент се направиха следните изводи:
1. Една част от учениците в 7 клас имат значителни пропуски в знанията си, те би трябвало да се усвоят като се предвидят допълнителни часове за индивидуална работа с всеки един ученик. Това налага да се търсят пътища за преодоляването на тези пропуски – по-добри междупредметни връзки. Съответните грешки трябва да се проучат, класифицират и отчитат.
2. Учебното съдържание по Английски език предлага богати възможности за изграждане на различни варианти дидактически тестове и използването им при индивидуална и диференцирана работа с учениците.
3. Определеният инструментариум е възможност да се получат данни за реалното равнище на знанията на изследваните ученици.
4. Въз основа на сравнителния анализ на резултатите от изследване то може да се приеме, че приложената система – тестове води до по-пълно и трайно усвояване на учебния материал като активизира учениците. Повишава познавателната им дейност и тяхната успеваемост.
Добре организираната групова работа влияе силно върху личността и ценностната система на учениците формирайки умение да работят и мислят заедно, способност да се адаптират, готовност за сътрудничество, умение да се аргументират, уважение към другия и толерантност към различните мнения;
Учениците с огромно желание биха се включили във всякакви дейности, където да използват наученото по Информационни технологии -да работят групово и творчески по поставени задачи и да виждат и представят резултата от своята дейност.
Ефективността на обучението зависи от много фактори, един от които е ангажираността на ученика в свързани с обучението действия.
Традиционната образователна практика е основана на предпоставката, че знанието е нещо, което може да бъде предадено непосредствено от учителя на учениците.
Пасивната, ориентирана към четене и писане педагогика с традиционно съдържание и организация се приема като норма.
На теория се поощрява „участващото” и диалогово (интерактивно) обучение, но тези практики не се срещат често в действителността.
Детето се учи чрез активно изследване и взаимодействие.
Планирането на съответни действия за различни нива на възможности увеличава възможностите на детето да се учи.
Цел на обучението е не само да се предаде информация, но също и да се преобразуват учениците от пасивни получатели на чужди знания в активни конструктори на тяхното собствено и чуждото знание.
Ученето е търсене на значения. То започва с проблем, около който учениците активно са опитват да строят значения. За тази цел е необходимо разбиране както на цялото, така и на частите, както и на отношението им и контекста. Стремежът е фактите да се обхванат в концепция. Целта е да се достигне до собствено разбиране, а не до запомняне на “правилните отговори”.
Знанието се получава чрез индивидуално участие и контакт със съдържанието (информация), а не чрез имитации или повторения, както е в традиционните дидактически памет-ориентирани модели.
Отхвърля се стандартизирането на учебния план и методите на преподаване. Вместо това се прилага гъвкав подход, адаптиране към ученика.
Учителят се съсредоточава върху връзката между фактите и създаването на ново разбиране.
Учителят не е само източник на знания, а ръководител, стимулатор и съизследовател. Той помага за формулирането на свои собствени идеи, мнения и изводи. Почти няма „правилни отговори“ и единствени интерпретации.
Учебните дейности се характеризират с активно ангажиране, изследователска активност, решения на проблеми и сътрудничество с другите.
Учениците се поощряват да анализират, интерпретират и предсказват информацията.
Отхвърля се количествената оценка и стандартизираното тестиране. Вместо това, оценката става част от процеса на обучение, така че учениците да могат активно да се самооценяват.
Стремежът е да се подпомага както индивидуалната, така и колективна работа.
Търсят се гаранции, че всеки ученик ще е отговорен за собствените действия.
Сегашната система на подчинение на учителя е вече остаряла – доста добре е служила в периода на индустриализацията, но сега, в ерата на информацията и демокрацията, трябва да се промени коренно. Един млад човек трябва да се научи да мисли сам, да взима решения и да носи последствията от тях. Автоматичното записване на информация, без каквото и да е съмнение в „авторитета“ – учителя лишава учениците от креативност и инициатива. ИКТ са като бомба – поставени в една среда, те я променят изцяло, разрушават нейните традициите и я трансформират в нещо съвсем ново. Те са доста добър посредник между учениците и учителя, но и двете страни трябва да приемат една нова роля. Учителите трябва да се откажат от ролята на „Даващия“, а учениците трябва да забравят пасивната и лесна роля на „Приемащ“. Новите отношения биха били по-скоро като между партньори. И двете страни трябва да са готови да се учат една от друга, да си взаимодействат, без притеснение да си задават въпроси.
Едва при постигането на тази система би било възможно ефективното използване на компютрите като средство за обучение. Тази система би родила подходящите за информационното общество хора- бързо мислещи, конструктивно съмняващи се в поднесената информация, бързо адаптиращи се към нови ситуации, успешно работещи в екип и в междукултурна среда. Всичко това ме водеше по време на моето изследване и предвид резултатите мога смело да заявя, че всичко това си струва. Защото нали нашата мисия е преди всичко да даваме знания и посока на развитие на утрешните поколения. Факта, че учениците вече не искат и не могат да бъдат само пасивни участници в образователния процес за сетен път показва, че те искат и могат заедно със своите учители да вървят рамо до рамо и да работят заедно в името на своето бъдеще.
Използвана литература: Vygotski,LS., Mind in Society. Cambridge,MA:Harvard University Press,1978г./ Бижков Г.Бижков Теория и методика на дидактическите тестове.,Просвета,София,1996