Заглавие:
Резултати от проведена образователна технология за развитие на гражданска компетентност свързана с прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление по предмета „Право“ на ученици от втори гимназиален етап в професионална гимназия.
Автор:
Мира Георгиева Михайлова
Старши учител
Професионална гимназия по икономика и мениджмънт (ПГИМ)
Гр. Пазарджик
m.mihaylova2@abv.bg
Резюме:
Целта на изследването е да се приложи иновативна образователна технология и да се установи корелацията между усвоените от учениците знания и умения и придобитите граждански компетентности, чрез прилагане на иновативни методи на обучение, правилно подбран инструментариум, представени и анализирани резултати, адаптирани към обучението за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, което учениците от 11 клас изучават в предмета Право, като част от професионалната им подготовка. Обучението обхваща основните права и свободи на гражданите, техните задължения, устройството и управлението на държавата, разпределението на държавната власт, система на различните правни отрасли, всичко това гарантирано от Конституцията на Република България и Европейските директиви и регламенти, нормативните актове, регулиращи правната система. Конкретната тема на иновативната образователна технология е свързана с влиянието, което всеки гражданин може да окаже върху дейността на администрацията и функциите на държавния апарат.
Ключови думи:
Обществен контрол, гражданска компетентност, избори, национален референдум, местен референдум, контрол върху държавната и местната власт.
Образователна технология, концепция на изследването, тезаурус, основни изследователски задачи, хипотеза, изследователски етапи, методи.
Пълен текст на статията:
Много демократични и икономически развити държави са доказали по безспорен начин ефекта от активното участие на гражданите при вземането на важни за обществото решения. Всеки гражданин трябва да знае как да претендира и защити правата си, но и как да формира и изрази своя позиция и отношение към управлението на държавата и развитието на демократичното общество.
Липсата на предвидени учебни часове ме провокира да поставя тези теми като допълнение към учебната програма, знанията, уменията и компетенциите да бъдат допълнени и обогатени с нова информация, с изготвянето на презентации, провеждане на практически упражнения, прилагане на мозъчна атака. Учениците трябва да бъдат стимулирани да се състезават, да създават стратегии за развитие, да анализират възможностите си, да се кандидатират и изтъкнат като лидери в екипите и сред съучениците си, да поемат инициатива и да се чувстват ангажирани и отговорни за постигането на определени резултати. Знанията за Международното право, Конституцията, основните нормативни актове, държавните органи, разделението на държавната власт, компетентността на различните органи, основните права и задължения на гражданите са минималните знания, които ученикът трябва да усвои за да формира свободно и демократично гражданската си позиция. Информацията следва да намери отражение между законните възможности и създаване на гражданска компетентност за прилагане на усвоените знания в реална среда, с цел постигане на устойчиви резултати за подобряване начина на живот на всеки гражданин.
Актуалността на темата определя закономерното засилване на интереса към теоретичните аспекти и законните възможности за осъществяване на контрол от страна на гражданите към управлението на държавата и защита на основните права и свободи. Обхватът на обществения контрол и методите на неговото осъществяване обуславят голямото значение на превантивната му роля в администрацията.[1]
„Гражданската компетентност“ е способността за действие като отговорни граждани и за пълноценно участие в гражданския и социалния живот въз основа на разбиране на социалните, икономическите, правните и политическите понятия и структури, както и световните събития и устойчивост“.[2]
Обхват на анализ в писмената разработка са ученици от 11а – 26 ученици, изучаващи предмета Право по един час седмично за цялата учебна година, т.е. обучението е в рамките на 36 учебни часа. Образователната технология се проведе в рамките на четири учебни часа в края на втория учебен срок.
Предмет на изследване е диагностика и установяване на равнището на успеваемост между усвоени знания, умения и компетенции от учениците в 11 клас по предмета „Право“. Резултатите се установиха чрез сравнителен анализ между информацията от констатиращ, обучаващия и заключителния етап на образователната технология.
Всяка разработена образователна технология включва система от елементи (действащи лица, параметри и фактори в различно съотношение).[3]
Използването на иновационен модел на образователна технология за развитие на гражданска компетентност повиши активността и интерес на учениците към предмета право. Те осъзнаха значимостта на правата на всеки гражданин и тяхното значение за развитието на една демократична държава. Приложената образователна технология насърчи учениците да упражняват правото си на гласуване и да искат да изразяват мнение по важни обществени въпроси.
Учениците бяха провокирани да участват активно в екипна работа, развиха умения да разпределят времето и задачите си, проявиха изобретателност при измислянето на въпросите за „гласуване“ на референдуми.
Представянето на учебния материал по достъпен, атрактивен и логичен начин е гаранция за неговото усвояване. Понякога оценката не е достатъчна мотивация и е необходим нов, интересен, атрактивен метод, който да грабне вниманието и интереса на ученика, да го мотивира да бъде активен и едновременно с това да създава илюзията за игра, за нещо забавно и напълно непознато.
В процеса на обучението по право могат да се приложат междупредметните връзки с учебните предмети обща икономическа теория, маркетинг, икономика, предприемачество, счетоводство на предприятието, информатика и др. учебни предмети. За илюстрация на учебния материал могат да се използват източници, съдържащи информация с реална практическа насоченост – сайтове на държавни институции, бизнес организации и бизнес медии. Гражданската компетентност се развива в тясна взаимовръзка с различни предмети, изучавани в основното образование и в първи гимназиален етап, като История, Философия, Свят и личност
Учителят следва да предвиди допълнителни учебни часове за прилагане на образователната технология, които са в края на втори учебен срок. Заключителния й етап може да послужи за преговор и обобщение, тъй като обхваща знанията за целия втори срок и ще помогне на учителя при оформяне на срочни и годишни оценки. Образователната технология би била най-ефективна ако се приложи в рамките на не по-малко от четири учебни часа.
В края на обучението учениците трябва да знаят: субектите на правото, тяхната правна индивидуализация; нормативните документи характеризиращи правните понятия; органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт; органите на местно самоуправление и правата и задълженията на гражданите.
В края на обучението учениците трябва да могат да: събират и използват информация за органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт; анализират органите на местно самоуправление; съпоставят правата и задълженията на гражданите; да могат да упражнят правото си на глас; да могат да инициират общо събрание, местен или национален референдум.
Етапи на изследването в образователната технология
Таблица 1
|
Етапи |
Методи |
инструментариум |
|
Констатиращ |
анкетиране |
Анкета |
|
Обучаващ |
упражнения |
Лекции, презентиране, мозъчна атака, беседа, практическо упражнение |
|
наблюдение |
протокол |
|
|
Заключителен |
тестиране |
Тест |
ЕМПИРИЧНИ ДАННИ И РЕЗУЛТАТИ.
Анкетата от 13 въпроса бе проведена онлайн, чрез платформата Microsoft Forms – https://forms.office.com/e/Tez0t7NPvW. Линкът бе предоставен на учениците от 11а клас чрез платформата Школо и им бе дадено време от 10-15 минути за да отговорят на поставените въпроси в началото на първия учебен час по поставената от образователната технология тема. Анкетата се проведе анонимно, без предоставяне на никакви лични данни за да може учениците да са спокойни, да не се притесняват от незнанието си по поставените въпроси. Това от своя страна води до абсолютна достоверност и категоричност на получените резултати. Елиминира се стремежа към преписване или консултиране с други ученици за „верен“ отговор.
Подготовката и провеждането на презентирането се осъществи по предвидените в методиката стъпки. Двата екипа се справиха чудесно, не бе необходимо да се прави анализ на екипната работа. Учениците споделиха, че са работили заедно в екип и не е имало ученици, които не са участвали в поставената задача. Всеки от екипите получи по максималния брой точки.
За подготовката и провеждането на практическото упражнение учителят предварителното следва да изготви 26 бр. бюлетини, с кратки отговори „да“ и „не“ за национален референдум и 26 бр. бюлетини с кратки отговори „да“ и „не“ за местен референдум, както и два непрозрачни плика за провеждане на съответното гласуване. Броят зависи от учениците, които ще участват в гласуването. Екипите излагат предложените въпроси и чрез метода на мозъчната атака, след анализ „за“ и „против“ целия клас избира по един въпрос за местен и национален референдум.
След проведени обсъждания, отхвърляне и приемане на различните идеи, учениците избраха следните теми: Национален референдум – тема: „Съгласни ли сте минимална възраст за управление на автомобили категория В да е 16 години”. Местен референдум – тема: „Съгласни ли сте през почивните дни безплатно да се ползват всички общински спортни съоръжения в гр. Пазарджик от ученици и студенти”.
Ожесточен спор се проведе „за и против“ увеличението на възрастта за управление на МПС. Дискутираха се вредите и ползите от безплатното ползване на съоръженията, като учениците осъзнаваха, бе това може да доведе до бързото амортизиране и непригодност, но в същото време и ще позволи на голяма част, които нямат финансова възможност да посещават спортни съоръжения.
Учениците правиха прогнози, като проверяваха в интернет пространството колко граждани са гласували на последните парламентарни избори и какъв трябва да е броя на получените положителни гласове за да може Народното събрание да промени законите и да намали възрастта за управление на МПС на 16 години. Целия клас произведе „гласуване“, като първо се гласува за националния и после по въпроса за местния референдум. За целта всеки ученик попълни листче с кратки отговори „да“ или „не“ и го постави в един непрозрачен плик, предоставен от учителя. След това с помощта на трима ученици се премина към преброяване на гласовете и се оформиха протоколи за гласуване. Гласували са 96 % от избирателите, а именно 25 ученици, един не е гласувал.
Отрицателен отговор са дали 56 %, което е повече от половината гласували, следователно не е дадено съгласие да се намали възрастта за управление на МПС на 16 години. Темата беше изключително интересна и ангажира целия клас, който направи задълбочено проучване дали наистина може да се проведе такова национално допитване до народа. Дискусиите бяха както за намаляване на възрастта, така и против това решение, което според някои ще доведе до повече катастрофи и жертви.
Гласуваха 96 % от избирателите, а именно 25 ученици, една от бюлетините бе с отбелязани и двата отговора за местен референдум. Положителен отговор са дали 72 %, което е повече от половината гласували, следователно е дадено съгласие да се ползват безплатно спортните общински съоръжения в гр. Пазарджик. Следва резултатът да се предостави на ОС гр. Пазарджик и да се генерира съответното решение за изпълнение на волята на гражданите.
През време на двата часа, в които се проведе образователната технология учителят е забелязал общо 13 момента, в които учениците са били разсеяни, не са внимавали, не са се интересували от работата в клас. Този факт обаче се дължи и на трайната незаинтересованост на малък процент ученици, които в действителност показват и по-нисък общ успех в класа.
Като анализ може да се обобщи, че степента на заинтересованост и в трите етапа – презентиране, гласуване и анализ са преминали при висока степен на устойчивост на вниманието. Това показва, че темата е била интересна за учениците и са проявили желание за нейното изучаване.
С цел да се проведе планираната изследователската работа се конструира дидактически тест, който обхваща учебното съдържание от втори учебен срок и е допълнен с въпроси от темата „Пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление”. Неговата цел е да се установи в каква степен учениците са усвоили учебния материал и да се получи информация за пропуските в знанията и уменията им, за грешките, които допускат, за мерките, които трябва да се вземат за да се преодолеят затрудненията.
Оценяването се извършва като за верен отговор се дава 1 точка, за грешен или не посочен отговор – 0 точки. Спазването на всички описани етапи, процедури и правила при съставянето на дидактическия тест дават достатъчно основания да се смята, че резултатите от него няма да бъдат повлияни от субективни предпочитания, т. е. критерият обективност е налице. Освен това, чрез наблюдение на процеса на апробация на дидактическият тест в конкретна училищна среда, е доказано че критерият приложимост също е удовлетворен, тъй като те са лесни за използване и лесни за отчитане на резултатите.
Средният бал от теста получен от учениците в класа е 9.66 точки, от максимален 11, т.е. много повече от половината възможни точки, което означава, че знанията и уменията на по-голяма част от учениците по предмета Право и по конкретната тема са над средното ниво за стандарта, изискван от ДОИ. Анализирайки всички етапи на обучение при прилагане на образователната технология се потвърждава хипотезата, че при прилагане на иновативни методи се получават по-високи резултати. Хипотезата е предположение, което дава възможност за проверка на истинността му. Тя се основава на непълната информация, тя е допускане, предвиждане.
Учениците придобиват необходимите знания, умения, логически осмислят въпросите, владеят базовите категории и понятия, формирали са добри знания и умения по зададената тема. Придобиват обща правна компетенция за гласуване, произвеждане и участване в избори. Разбират смисъла и значението на резултатите и тяхното отношение върху гражданското състояние на обществото.
В заключителния етап няма ученици, оценени с ниско равнище на успеваемост, т.е. с недостатъчни знания. Това е индикатор, за успешно реализирано обучение и придобиване на знания и умения за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Видно е, че след прилагане на образователната технология, резултатите от обучението на учениците показват едно високо равнище на овладяване на знанията за придобитата гражданска компетентност. Значително е намалял броят на ниските оценки, съответно ниско равнище на успеваемост от констатиращия етап от 5 на 0 при заключителния етап. Средните нива на равнище на успеваемост също намаляват от 5 ученици до двама в заключителния етап, което показва значително пренасочване на учениците към по-високо равнище на успеваемост.
Най-чувствително е увеличен броя на учениците с високо равнище на успеваемост от 16 на 24, или от 62 % на 93 %, където „разместването на пластовете” е най-задоволително и най-очаквано като резултат от проведената образователна технология.
Тези резултати се дължат на факта, че по голямата част от учениците са носители на инициатива, стремят се към повишаване на необходимите знания и умения за придобиване на компетенции, които да им бъдат полезни в променящата се правна култура. Приложените упражнения безспорно им дават възможност да представят себе си, да прилагат своите знанията и умения, което се отразява на по-високите резултати.
Развитието е поредица от етапи, през които преминава живото същество, за да постигне пълно израстване. Процес на необратими възходящи закономерни промени, водещи до възникване на количествени, качествени и структурни изменения на човешката психика и поведение.[4]
Положителните изменения, които са настъпили в процеса на обучение ни показват, че по-голямата част от учениците са развили способността самостоятелно да се справят със задачите, владеят добре понятията на предмета, умеят да интерпретират усвоените знания и да ги прилагат при реални житейски ситуации.
От обобщените резултати е видно, че преобладаващата част от 76 % са показали високи резултати от проведената образователна технология и притежават знания, които могат да прилагат при необходимост в различни ситуации. От останалите ученици 9 от тях съставляващи 12% показват знания на средно равнище на успеваемост от обучението. Те допускат известна неточност в отговорите при тестовата проверка, нямат необходимия набор от професионални и социални умения или не ги показват под стрес при решаване. Показват незаинтересованост и липса на концентрация на вниманието при проведеното обучение. Няма ученици с ниска равнище на успеваемост в заключителния етап. Въпреки ниският относителен дял спрямо одобрителните отзиви е обезпокоително, че има личности, които нищо не може да накара да са дейни и ангажирани и чиито интереси са в ограничен обхват.
Чрез анализа на статистическите показатели констатираме измененията и причините, които са ги породили.
Сравнявайки първоначалната стойност получена от измерването 4,60 със стойността на същата величина в края на изследването 5,51 виждаме, че абсолютната разлика е 0,91, т. е. с приблизително единица се е повишил средния успех на учениците. В проценти това е повишаване на нивото на знания, умения и компетенции с приблизително 20 % (5,51:4,60*100=119,78%). Това е чудесен резултат и категорично потвърждавана нашата хипотеза за приложимостта и ефективността на разработената образователна технология.
Постигната е целта на писмената разработка, а именно повишаване правната компетентност за осъществяване на информиран и законен пряк граждански контрол върху решенията на държавната власт и местното самоуправление.
Анализирането на получените резултати даде насоки на учителя за съответните силни и слаби страни на преподаване, актуалността на прилаганите методи на обучение и нивото на усвоените знания, умения и компетенции по конкретната тема.
Методиката на образователната технология бе анализирана и бе установена силна корелационната връзка между усвоени знания, постигнати умения и придобити компетенции от учениците в 11 клас по предмета „Право“.
Учениците знаят, разбират и прилагат наученото, ще могат да участват активно и да правят информиран избор при произвеждането на избори и референдуми в Република България и Европейския съюз, разбират тяхното значение за задоволяване на лични и обществени интереси, както и да защитават правата и свободите на гражданите. Учениците знаят и подбират законните и ефективни форми за пряко си участие в управлението, което им дава възможност да осъществяват контрол върху държавната и местната власт.
-
Къндева, Е. (2007). Публична администрация. София: Сиела.с.404 ↑
-
Костова, С. Ч. (2022). Наръчник за прилагането на компетентностния подход в обучението на бъдещите учители. София: МОН.с.54 ↑
-
Ганчев, Н. и. (1984 N 7-8, 1993, 3-15). Технологични основи на обучението. Шумен: ВПИ «Константин Преславски», с.4 ↑
-
Лазарова, П. (2022). Кратък терминологичен речник по психология на развитието. Шумен.с.112 ↑