Родителското поведение и неговото влияние върху адаптацията
Старши учител -Мюрюфе Хамди Мехмед- Басри – ДГ „Иглика“ , гр. Хасково
Резюме:
Семейството е първо социално обкръжение на детето, като първи модел на големия свят, като микросреда за първична социализация, като важна социо-културна възпитателна среда, като основен възпитателен фактор.Една от непреходните идеи на българската народна педагогика за възпитанието, утвърдила се като възпитателна традиция, винаги адекватна на променящите се условия, е моралната и педагогическа отговорност на семейството. Българска възпитателна традиция е родителят да се отнася със строгост, взискателност и обич към своите деца, с вяра в доброто, да възпитава у тях трудолюбие и ученолюбие. Статусът на семейството е от голямо значение и играе важна роля при процесите на социализация и възпитание на детето. Позицията му в социалната структура, образователното равнище на родителите, професията, социалната, етническата и религиозната принадлежност, материалното състояние, духовните интереси, ценностите, начинът на живот детерминират в най-голяма степен формирането на личността. А това има огромно значение през целия детски живот и особено силно се чувства през първите години.
Ключови думи: семейство, адаптация, социализация, мотивация, психологична атмосфера, ролеви модели, поведение.
И така времето лети толкова бързо, детето е вече пораснало и трябва „като всички“ да тръгне на детска градина. Това е началото на съвсем нов период от развитието на детето. Детската градина е огромно събитие за подрастващия организъм и неговите родители. С първия ден в детската градина се появяват нови задължения и на детето му е необходимо време, за да се адаптира към тези промени. Основите на бъдещата успеваемост и желанието за нови знания се полагат именно в първите години в детската градина. И това не зависи толкова много от педагозите, колкото от родителите. Главната им задача е да поддържат интереса към детската градина и да показват позитивно отношение към институцията и персонала.
Нормалният психологичен климат в семейството има изключително съществено значение за правилното и хармонично развитие на детето. Той е един от най-мощните двигатели за неговото безболезнено адаптиране към условията на детската градина. Родителите трябва да играят стимулираща роля в изграждането на положителна нагласа спрямо детската градина, а при липсата й нерядко се стига до трудна приспособимост към условията в детската градина. Важната роля на психологичната атмосфера в семейството се определя и от обстоятелството, че в своята най-дълбока същност детското развитие в неговите три основни аспекта – биологичен, психологичен и социален, не е нищо друго освен един ръководен от възрастните /родителите/ процес.
Семейството като първична и естествена микросоциална среда на детето има огромно значение за неговото правилно развитие и за разгръщане на неговите дарби и възможности. За детето родителите са първите носители на социален опит, които му осигуряват лично пространство и възможности за опознаване на социалната среда. Семейството се счита за институт за първична социализация, тъй като то обезпечава на детето най-ранния опит за социално взаимодействие, за усвояване на първите ценностни представи и норми. Родителството е щастие и дълг, а децата са грижа и надежда. В обкръжението на близките, естествено изявяващи се като „значими други“, то усвоява необходимите ролеви модели на поведение.
Родителите със своето поведение, отношение, показват на детето, че то не е само на този свят. То получава необходимото за правилното му психично развитие чувство на сигурност. В семейната общност то получава първите си уроци по възпитание, които нерядко слагат своя дълбок отпечатък върху цялостния облик на характера на личността му.
Майката символизира любовта, а бащата задоволява потребността на детето от авторитет. В образа на двамата си родители то вижда образец, модел за подражание. Те са първите човешки образи, с които то се идентифицира, на тях подражава, от тях се учи.
Голямата роля на родителите за правилното и хармоничното развитие на малкото дете, за неговата адаптация в новата среда, произтича от обстоятелството, че те задоволяват някои от най-насъщните потребности на съзряващата детска личност. Това са преди всичко потребностите на детето от родителска обич и нежност. Друга съществена потребност на детето е да вижда в лицето на родителя си авторитетна личност, на която то да подражава. Не трябва обаче никога да се забравя, че авторитет не означава в никакъв случай тирания.Топлият емоционален климат в семейството съдейства и за задоволяване на други твърде съществени потребности на детето. Задоволяването на тази потребност създава у него чувство на утвърждаване на собствените му сили и възможности. А това е изключително важно за малкото дете, особено когато то се сблъска с първите трудности и успешно ги преодолее. На детското творчество и самодейност, колкото безполезни, несъвършени и неиздържани да изглеждат, трябва да се гледа винаги с необходимата сериозност, защото всяко дете изпитва потребност от признание на неговите възможности, а за малкото дете, което постъпва в детската градина тази нужда е още по-голяма.
Една от най-важните потребности за детето, на която родителите не по-малко трябва да обръщат внимание е потребността от игрова дейност. На нея се гледа като несравним по своята мощ посредник за приобщаване на детето към знания, за обогатяване съдържанието на неговата готовност за включване в различни по характер познавателни дейности, стимулиране на познавателните интереси. Играейки, детето усвоява спонтанно и мотивирано различни алгоритми за извършване на по-общи познавателни и по-конкретни практически действия. Такъв тип ангажираност подхранва неговото усещане за значимост и удовлетвореност като по естествен начин го доближава до успеха и подхранване на чувството за сигурност.
Играта за детето в детската градина не е само средство за изразходване на неизчерпаемо бликащата у него енергия. В играта децата получава възможност да оперират свободно с образците за социални взаимоотношения, да “преобръщат” нормите от света на възрастните, като по този начин се стремят да получат отговор на въпросите си, отнасящи се до собственото им битие. Д. Эльконин смята, че”…за детето образът на възрастният като носител на социални отношения е не образът на другия, а образът на себе си чрез другия”(Психология на играта,1984;26). Както казва М. Горки, чрез играта децата опознават света, който един ден ще трябва да променят. А според френският психолог „А.Валон“ тя е естественият път, по който детето не само развива вътрешните си способности, но и осъществява и първите си социални контакти. Без достатъчно игра и без закаляващото въздействие на природните фактори детето се изнежва, тонусът на неговите мозъчни клетки отслабва и то става предразположено към умора, преумора и невротични реакции. Ето защо родителите трябва да осигуряват на децата си необходимото време за игра на открито. Това ще спомогне не само за закаляването на децата, но и за по-плавното и без сътресения приемане от тях на новото им поле за дейност в детската градина.
Правилният и единен възпитателен подход на родителите към детето, поведението им и благоприятният психологичен климат /атмосфера/ в семейството улесняват процеса на адаптацията в детската градина, на непрекъснатата социализация на детската личност. Родителите е необходимо да ръководят правилното развитие и възпитание на детето. Те трябва да му дават разбираем отговор на всички въпроси, които го интересуват, да поощряват познавателните му интереси, да създадат и култивират у него необходимите здравни и културни навици, да го възпитават в дух на колективизъм. Ролята на родителите е особено важна, защото те са тези, които трябва да подготвят детето за детска градина, да прокарат нагласата и интереса му към детската градина, да го научат на постоянство. Психическата и емоционална устойчивост, готовността да се бори с трудностите, да приема предизвикателствата – всичко това са задачи на отговорности на родителите /възрастните/.
Децата са склонни по силата на самата си природа да възприемат красивото в света и в човешките отношения. Затова родителите трябва да развиват техните естетични чувства, да им показват прелестта на родната природа, красотата на произведенията на изкуството, на добрите и благородни човешки отношения. Бихме се заблуждавали дълбоко, ако смятаме, че естетичните ценности са недостижими за малкото дете. Мисълта на А. С. Екзюпери, че най-хубавото се вижда само със сърцето, важи с пълната си сила и за малките деца.
Родителите могат да изпълнят с успех отговорните си функции по възпитанието на детето и по подготовката му за детска градина само, когато самите те не боледуват от „неизлечима болест“. Благоприятният за хармоничното детско развитие климат в семейството или съществува, или не съществува. Средно положение тук няма. Децата са снабдени с такава фина настройка, спрямо колебанията в семейната атмосфера, че рядко могат да бъдат измамени от привидно коректните взаимоотношения между родителите. Ето защо родителите трябва да обичат своите деца, да им даряват цялата си любов и да им обръщат повече внимание.
Възрастните със своето поведение, години наред им дават пример. Детето непрекъснато ги наблюдава, вижда как реагират в определени ситуации, учи се как да гледа света през тях. То формира своята скала на ценности чрез постоянното си наблюдение на всичко. Чрез родителския пример децата усвояват маниерите на поведение един към друг, а също и към обкръжаващите. Всяка дума на възрастните, всеки техен, дори случаен понякога жест, ще се запечати в паметта на малчуганите и ще бъде възпроизведен в по-нататъшните им постъпки. Затова родителите не бива да забравят правилата на добрия тон и доброто възпитание. Именно те – родителите са хората, които трябва да научат своите наследници как да реагират в различни ситуации в живота, как да се справят с трудностите, за да бъде животът им възможно по-лек.
Именно те са първите учители на детето. Те трябва да го подготвят за детската градина, да умеят да направят така, че то с удоволствие и интерес да търси нови знания. Заедно с раницата за детска градина, детето носи определен „багаж“ от знания и умения, които родителите вкъщи могат да му помогнат да събере.
Семейната атмосфера, семейните взаимоотношения и семейният бит имат изключително голямо значение за адаптацията и социализацията на детето. Условията и организацията на живота, дейността, общуването и отдиха, характерът на отношенията влияят в решаваща степен за нормалното физическо и духовно изграждане на личността на малчугана. Атмосферата на искреност, честност и сърдечност, на любов, уважение, разбиране и взаимопомощ, хармонията в семейните отношения внасят спокойствие, уравновесеност, сигурност, чувство на защитеност и увереност.
Важно е как възрастните насищат времето с децата си. Необходимо е всеки миг, който те прекарват с потомството си, да бъде пълноценен – дори приготвянето на вечерята например може да се превърне в приятен урок и да му даде множество информация. От огромно значение е да се изживяват истински мигове с децата.
Добрият родител подпомага емоционалното, физическото и когнитивното развитие на детето чрез стимулираща среда и взаимодействие с него, като се интересува от постиженията му и помага за преодоляване на затрудненията; провокира детето към самостоятелно изследване на света, създавайки безопасна среда, ясно допустими граници и информационна осведоменост; съветва детето относно приемливото поведение и приспособяването към социалните изисквания. Независимо от това не посвещава цялото време на детето си и рядко прекъсва заниманията си, за да му обърне внимание./Пенев.Р.,Педагогическо образование на родителите;2002/
Родителят трябва да има насърчителна роля, да мотивира подрастващия. Да бъде детето мотивирано, означава да полага усилие. Това предполага вяра, че усилието е необходимо условие за постигането на успех, да повярва в своите собствени способности, в това, че има възможности да върви напред.
Задачата на родителите е не само да помагат на детето да стигне до успех, а трябва да му помогнат да повярва, че причината за успеха се крие в неговите усилия , за да развие своите способности. Уменията, които имаме ни правят по- уверени и по този начин на детето ще му се вдъхне увереност в собствените му възможности и умения, което от своя страна ще подпомогне детето да се адаптира по-лесно към нови среди и условия. “ Семейното възпитание е свързано с развитие на самочувствието , достойнството и отговорността в детството чрез изграждане на стойностни социални умения и разумно поведение към околните, в различни житейски ситуации”/Пенев.Р.,2002,Педагогическо образование на родителите/.
Заключение:
Примерът в поведението на родителя е най- ценен. Неговите ценности, морал, нравственост и личност оставят своя отпечатък върху подрастващата личност.
“Кажи ми и ще забравя. Покажи ми и ще запомня. Включи ме и ще разбера.” /Конфуций/
Литература:
1.Кардашева. А., (2006) Психология за родители, Издателство Ковачев
2.Кутева. В., (2000), Проблеми на семейната педагогика
3.Пенев. Р., (2006), Систематика и типология на семейното възпитание в детството.
4. Пенев. Р., (2002), Педагогическо образование на родителитe.