АНАЛИЗ НА СТРУКТУРАТА И СЕМАНТИКА НА ИЗКУСТВОТО ИКЕБАНА
Автор: Недялка Демирева, ДГ №17 ,,Иглика“, Хасково
Резюме:
В настоящата статия целим да разкрием нуждата ,както на възрастните, така и на децата от душевна хармония и красота. От време, в което да релаксираме, но и да създаваме.
В рамките на бъдещо експериментално изследване ще проучим характеристиките и спецификите при възприемане и осмисляне на елементи от изкуството Икебана от шест-седем годишните деца и влиянието, което оказва върху тях.
Красивото цвете и клонче, положителните емоции и вибрации, които създава подреждането им, могат да бъдат ключа към душевното ни равновесие.
Дали е възможно едно древно японско изкуство да ни помогне в стремежа към спокойствие и хармония?!
Съществен фактор за интелектуално-естетическото възпитание и формирането на художествено-творчески способности в предучилищна възраст е изкуството.Преди всичко за това,че в него е зафиксиран обществено-историческия опит, свързан с художественото осмисляне на живота.
Подчертавайки значението на изкуството при възпитанието на децата, Б.М.Теплов пише: ,,Изкуството много широко обхваща най-различни страни от психиката на човека-не само въображението и чувството,но мисълта и волята“.
В този аспект считаме,че прилагането в педагогическия процес на изкуството икебана-едно от най-популярните изкуства в Япония,ще позволи да се осъществява умственото и нравствено-естетическото възпитание на децата.
Характеристика на изкуството Икебана – специфика:
Икебана е японско изкуство за подреждане на цветя. Икеро+ кана = цвете, поставено в съд. Явлението икебана се поражда от ритуалистиката на дзен-будизма. Будизмът се заражда в Индия върху основата на техните езически вярвания. Основател е Буда. Учението се разпространява 200 години след смъртта му. Има два вида съдове за подреждане на цветя, а оттук и два стила: Морибана -ниски вази и найнре -високи вази.
Основното за икебана е това, че елементите в букетите олицетворяват триединството-небе, човек ,земя.
Обичайно най-високо се поставя небето, следва човекът и земята.
-син- небе
-сое-човек
-хикое-земя
При ,, морибана“ съществуват следните композиции:
1.Хоризонтална
2.Вертикална
3.Наклонена
4.Стелеща се върху масата, нетрайна
Цветята трябва да образуват триъгълник с отрязан връх нагоре. Трите клонки/,,син“, ,сое ,хикое/ не винаги са цветя.
При ,, найнре“ композициите са:
1.Хоризонтална
2.Вертикална
3.Падаща – каньон
Изкуството да се подреждат цветя/икебана/ е може би най-японското от всички други художествени прояви на дзен-философията и свързаните или произтичащи от нея естетически закономерности.
Японецът живее с цветята и с необясним ,и от самия него трепет и вълнение ги отглежда, грижи се за тях, любува им се с цялото си сърце. В цветята японецът се стреми да съзре и законите на природата , и собственото си присъствие в нея. На японското понятие икебана до днес не е намерен точен превод. Приетите изрази ,,аранжиране на цветя“ или ,,изкуство за съставяне на букети“ не разкриват неговата същност. Всеволод Офчинников в книгата си ,,Клонче от Еакура“ пише :,,Понякога йероглифите ,,икебана“ се превеждат дословно като ,,живо цвете“ или ,,цветя, които живеят“.И това определение , обаче , не може да се смята за изчерпателно, тъй като първата сричка ,,ике“ не само означава ,,живея“, но е и форма на глагола ,,икасо“, който означава ,,оживявам се“, ,,изявявам се“ , ,,изпъквам“ .Ето защо изразът ,,икебана“ може да се преведе като ,,подпомагане на цветята да се представят“.[1]
Според думите на проф. Софу Тесигахара икебаната е самостоятелен вид изобразително изкуство. Най- близко до него е ваятелството, скулптурата. Скулптурът извайва произведения от мрамор, глина, дърво, а декораторът, аранжорът- от цветя и клонки.
Всички варианти на икебана се осъществяват съгласно един основен принцип-една триада, която може да се нарече тен-джин-чи, означаваща-небе, човек, земя.
Небето /тен/ е дълга линия, изтеглена нагоре, но огъната наляво или надясно по подобие на лък за стрела. човекът /джин/ се означава с къса линия, подобна на половина от лъка, а земята /чи/ наподобява печатната буква ,,г“ , но със заоблен ръб. Разполагането на тези три линии трябва да бъде извършено така, че краищата им да образуват един триъгълник с най-острия ъгъл нагоре.[2]
Съществуват три основни структурни елемента:1.клонка ,,субект“;2.вторична клонка;3.клонка ,,обект“. Първата и третата се наричат още ,,стопанин“ и ,,гост“. Клонките, листата, стеблата и цветята, играещи допълнителна роля се наричат запълващи. Ролята на,, гост“ се дава обикновено на по-ярки цветове, а ролята на ,,стопанин“ изпълняват по-скромни цветя. Следователно разположението на клонките е в процентно съотношение и градуси плюс допълнителни елементи.[4]
В основата на японското мислене лежат три принципа:
1.Способността да усвояват чужда култура и да я превръщат в своя;
2.Любов към родните места;
3.Т.нар. тройнствена логика.
Последният принцип е фундаментално свойство на японското мислене, значително определящ и структурата на икебана. Двете космически начала Ин и Ян влизат в структурата на икебана и във формата на геометрически символи:
-в морибана повърхността на водата олицетворява световният океан, отделящ небето от земята/кръгът от квадрата/;
-числовата и геометричната символика в икебана е свързана със сакрално-мистичното, идващо повече от ритуала, отколкото от философията;
-Съществува и цветова символика-зеленият цвят е символ на есента ,дървото; червеният-стихията и огънят, лятото; белият символизира есента, луната; черният-зимата и т.н.
-символиката на числата в икебана изразява дълбоката връзка на частите и цялото. Това обстоятелство е важно ,тъй като пояснява защо при построяването на икебана всички растителни елементи непременно се свързват в ниската част, образувайки общ ствол.
-линейно-графичната и обемно-пространствената структура на икебана е нейна важна характеристика.
Геометричните символи способстват за създаване на пространствените образи, изразяващи естетически принципи, вяра, истина, ред, закон, любов и надежда.
Важна геометрична форма в икебана се явява триъгълникът / / във всички негови варианти – равностранен, равнобедрен, разностранен. Символизира плодоносната сила а майката-земя, свещената гора, триадата-небе, човек, земя; раждането- живота- смъртта; тяло-ум-душа.[5]
Може да се каже, че икебана е една от действените форми за автокомуникация -информацията действа на самия обект като го променя, посредник-източникът на тази информация става стимулатор на чувства и мисли, а не източник на обективни сведения. Икебана става знак на ,,вътрешната реч“/Л.С.Виготски/,разликата , която се изразява в мълчание. Икебана се разглежда като ,,зрима метафора“ /Николаева Н.С.-
Декоративното изкуство на Китай и Япония и проблема за семантиката на декора/.
В Япония първото сериозно занимание за едно добре възпитано дете е да отглежда цвете. В този случай се установяват инстинктивни връзки между човешкия живот и природните съществувания. Наблюдавайки растежа и ,,ставането“ в природата, човекът се насочва към себе си и към своя развой.
Един букет на масата за хранене въздейства много повече и по-благоприятно за нахранването на детето, отколкото най-функционално подредената трапеза. При чувствителните деца , децата с голяма впечатлителност, присъствието на цветята в тяхната обстановка е задължително.[6]
Цветови ефект – Целта на този метод е да се подчертае красотата на цвета на материала чрез комбинирането на цветове, които хармонират, контрастират или се допълват. Цветовата композиция е от голямо значение в икебана, защото има психологическо въздействие, а освен това отразява артистичните вкусове и личността на автора.
Ефект на натрупването-Използва се ,когато майсторът на икебана иска да предаде някое по-силно преживяване .Ефектът се постига чрез скупчване на едно място на по-голямо количество еднороден материал. Например няколко по-едри цветове не се забождат отделно , а предварително се завързват заедно и след това се поставят в съда.
Ефект на линията-При този метод се подчертава всяка красива линия на подбрания материал, а понякога желаната линия се постига чрез техниката на огъване. Постига се силно артистично представяне с много движение и ритъм.
Подбора на съда се извършва в съответствие с цветовия материал и целта на подреждането. Съдът е част от цялата композиция. В школата Согецу често се правят подреждания, при които малки съдове с вода се скриват зад кора от дърво, купчинка камъчета или красиви корени. За предпочитане са по-обикновените – с не много сложна форма и без богата украса съдове.
В японските средни училища аранжирането на цветя се преподава като една от формите на изкуство, успоредно с калиграфията и живописта.
,,Ние не можем да променим света, да елиминираме стресорите в живота си , но можем да променим нещо в себе си. Хората се безпокоят не от нещата, а от виждането, което имат за тях .Икебана може да развие умението да виждаме красотата в едно единствено клонче, което излъчва спокойствие и тишина. Да ни помогне да насочим усилията си в създаване на хармония и атмосфера на спокойствие и изящност. А всичко това допринася за успокоение на душата, за по-дълбоко разбиране на живота.“ [3]
Литература:
1.Виколе,Р.Въведение в японското изкуство;изд.П.Берон, (1989)
2.Иматоми, Киоко ,Икебана-японската цветна култура;Градина,С.,кн.1-98
3. Икебана, терапия с подреждане на цветя,Edna.bg- (2012)
4..Кияткин,А.К.,Искусство составления букета,Ташкент, (1982)
5.Мирска,Р.,Икебана,СамИзет, (2009)
6.Мирска,Р.,Вдъхновения,П.иП.Славейкови, (2005)