СЪЩНОСТ И СТРУКТУРА НА ЕЛЕКТРОННИЯ УЧЕБНИК
Нели Димитрова Анчева
Учител в ПГТ ,,Проф. д-р Асен Златаров”
гр. Пловдив
Резюме: Електронният учебник представлява съвременно образователно средство, което комбинира текст, мултимедия и интерактивни елементи. Неговата същност е в интегрирането на разнообразни ресурси, които обогатяват учебния процес и го правят по-ангажиращ и ефективен. Структурата на електронния учебник включва не само традиционните текстови материали, но и видеоклипове, аудио записи, интерактивни упражнения и връзки към допълнителни ресурси. Това осигурява възможности за персонализирано обучение, като се адаптира към индивидуалните нужди и стилове на учене на учениците. Електронните учебници предлагат значителни предимства като лесен достъп, актуализация на съдържанието в реално време и възможности за интерактивно участие на учениците в учебния процес, което води до по-добро усвояване на материала.
Ключови думи: същност, структура, електронен, учебник
Конструктивизмът от десетилетия е утвърдена теория за ученето, която стои в основата на множество курсове и обучителни програми.. С напредъка на информационните технологии, прилагането на конструктивисткото обучение преминава в нова ера. Технологичният аспект на организацията и самоорганизацията на когнитивния процес стана значително по-лек, предоставяйки огромни възможности за визуализация, интерактивност и други педагогически техники.
В България се провеждат множество изследвания, посветени на прилагането на конструктивистката теория в обучението по различни предмети и на различни образователни нива, като се използват разнообразни дидактически технологии. В някои изследвания (Харизанов, 2016) се акцентира върху конструктивизма като основа за качествено електронно и компютърно-подпомогнато обучение. Основната идея е да се предостави на учениците свободата да изградят своя собствен път към новите знания, като този принцип е залегнал не само в планирането на електронни курсове, но и в създаването на съвременни интерактивни електронни учебници (Павлова, Пенчева, 2018).
Електронните учебници представляват дигитализирани версии на традиционните печатни учебници, които са обогатени с разнообразни мултимедийни образователни ресурси. Тези ресурси включват интерактивни задачи, аудиозаписи, видеозаписи, изображения, анимации, триизмерни визуализации, виртуални симулации, тестове, речници, хипервръзки към специфични уеб страници и онлайн ресурси, както и връзки към документи в различни формати като .pdf, .doc, .ppt, .jpg, и .png. Освен това електронните учебници могат да съдържат материали, създадени и предоставени директно от самата платформа. Тези учебници предоставят възможност за гъвкаво, интерактивно и адаптивно обучение, което не е ограничено от времето, мястото и начина на достъп. Предлагат електронно четимо съдържание, което е напълно идентично с одобрения учебник, който е създаден в печатен формат (Брънекова, Тодорова, 2021).
Изискванията към електронните учебници са дефинирани в Наредба № 10 от 19.12.2017 г. за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала. В чл. 23. (1) съгласно тази наредба, съдържанието на електронния вариант на учебника трябва да отговаря на следните критерии:
Процесът на разработка на електронен учебник изисква отговорен подход, който взема предвид необходимостта този учебник да е едновременно полезен и интересен (Радев, 2019). Това е важно, за да се осигури ефективно предаване на знания и утвърждаване на учебника като надежден образователен ресурс (Иванов, 2012).
Степента на запомняне на учебния материал варира в зависимост от начина на предаване:
Електронният вариант на учебника представлява съществен компонент от съвременния учебен комплект, като предоставя обширно дигитално съдържание, което осигурява интегрирането на иновативни интерактивни методи и технологии в образователния процес. Този формат не само разширява възможностите за проверка и оценка на знанията на учениците, но и позволява поставянето на индивидуализирани задачи и надграждането на основното учебно съдържание. Освен това електронният вариант е внимателно адаптиран към разнообразните стилове на учене и възприемане на информация, използвайки техники, които стимулират активното участие на обучаемите в образователния процес.
Използването на електронния вариант на учебника в обучението осигурява практическо приложение на дидактическите принципи за нагледност и активност. Този интерактивен формат служи като дигитално копие на традиционния хартиен вариант, което може да се използва за визуализация, уголемяване, подчертаване и прожектиране на учебното съдържание. Допълнителните електронни ресурси, включени в него, съдържат аплети с чертежи, решения, упътвания, анимации и презентации, които обогатяват учебния процес. Значително предимство на тези ресурси е, че те могат да се използват офлайн, осигурявайки непрекъснат достъп до учебното съдържание дори без интернет връзка (Витанов, Недевски, Кьосева, 2018).
Добре структурираните и подготвени учебни материали са не само интересни, но и са в помощ за мотивирането на учащите се, което от своя страна води до повишаване на тяхната успеваемост. Важно е да се постигне баланс между предоставянето на пълна свобода на действие за ученика и налагането на пълен контрол от страна на учителя. Първият подход може да доведе до недостатъчно структурирано учене, докато вторият може да ограничи възможността на учениците да изследват и да развиват самостоятелно критическо мислене.
Електронните учебници представляват важна стъпка напред в модернизацията на образователния процес. В тях се съчетават традиционните методи на обучение с иновативни технологии, предоставяйки по-ефективни и ангажиращи начини за усвояване на знания. Чрез тях учениците могат да се възползват от персонализирани учебни ресурси, които отговарят на индивидуалните им потребности. Това е в помощ не само преподаването, но и ученето, като прави образованието по-достъпно и модерно.
Използвана литература:
Брънекова, Д., С. Тодорова (2021). Електронни форми и ресурси в обучението по природонаучните дисциплини в начален етап на основната образователна степен. Годишник на Педагогически факултет, Стара Загора.
Витанов, Т., П. Недевски, М. Кьосева (2018). Книга за учителя по математика в 9. клас, София.
Иванов, И. (2012). Педагогическа интерактивност. Иновации и интерактивни технологии в образованието, София.
Наредба № 10 от 19.12.2017 година за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала.
Павлова, Н., С. Пенчева (2018). Интерактивни ресурси в съвременния електронен учебник. SocioBrains, Том 50.
Радев, В. (2019). Електронно обучение чрез електронни учебници. Образование и развитие, бр. 3.
Харизанов, Х. (2016). Конструктивистки подходи в организацията и провеждането на електронно обучение, Дисертация, Шумен.