ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРИКАЗКИТЕ ВЪРХУ ДЕЦАТА
Нина Петкова Папасчикова
Старши учител в ДГ „Детелина”
гр. Свиленград
Приказките, като фолклорен жанр, съчетават кратки истории с митични същества и поуки, представяйки ценни уроци за живота. Те са част от нравственото възпитание и формирането на личностния емоционален свят на децата, като провокират тяхната фантазия и креативно мислене. За тях е характерно, че успяват да се адаптират към различните епохи и културни контексти, запазвайки актуалността си като художествени произведения. Важността им се доказва от тяхната способност да предават основни нравствени ценности и да развиват разбиранията на децата за света и хуманните взаимоотношения. Освен това допринасят за развитието на децата чрез улесняване на езиковото им възприемане и когнитивни умения. Популярността на приказките в днешно време е неоспорима, тъй като са интегрална част от образователния процес в детските градини. Педагозите използват приказките не само за развлечение, но и за стимулиране на мисловната дейност на децата и насърчаване на тяхната социална и морална осведоменост. Работата с приказките в детската градина има за цел да развие креативното мислене и етичната осведоменост на малките личности, като им предостави необходимите инструменти за справяне с различни житейски ситуации. Поради това е важно приказките да останат в образователния процес, за да продължат да оказват положително въздействие върху развитието и формирането на бъдещите поколения.
Ключови думи: въздействие, приказки, деца
Увод
Приказките са важна част от развитието на децата от най-ранна възраст. Те не само забавляват и провокират вниманието на малките личности, но и предоставят важни уроци и ценности, които остават с тях през целия живот. Чрез магическите си светове и герои, приказките стимулират детското въображение и креативност, предоставяйки безопасна среда, в която децата могат да изследват своите чувства и мисли. Вълшебните истории спомагат за езиковото и когнитивното развитие, обогатявайки речника и развивайки уменията за слушане и разбиране. Не по-малка е ролята на приказките в социалното и моралното образование на децата, представяйки им ясно разграничени концепции за добро и зло, справедливост и несправедливост. Те отразяват културните ценности и традиции, като по този начин насърчават толерантност и уважение към различията. Със своето многопластово въздействие, приказките са изключително важни за формиране на личността и светогледа на децата, превръщайки се в незаменима част от тяхното израстване.
Изложение
Приказките представляват фолклорен жанр, под формата на кратки истории в повествователна форма. В повечето случаи в тях има митични същества, чудеса и поуки. Основното им предназначение е да учат хората как да се справят с живота (Миронова, 2022).
Литературните приказки спомагат за нравственото възпитание, психическото формиране и обогатяване на личностния емоционален свят на децата (Симеонов, 2009).
Освен това провокират детската фантазия и въображение чрез магическите светове и необичайни създания, които представят. Това не само прави света около тях по-интересен, но и развива креативното мислене, което е важно за решаването на проблеми и предизвикателства с реалния живот.
За приказките е характерно, че независимо от времето, са способни да усвояват нови мотиви и образи, да променят своята форма, да изпълняват актуални нравствени и познавателни функции, да се приспособяват към съвременните естетически вкусове. Те битуват като художествени произведения, което утвърждава както традиционни, така и християнски, а също и светски добродетели у подрастващото поколение (Тонов, 2005).
Периодът от 3 до 7-годишна възраст е изключително важен за формирането на разбирания и възприемането на основни нравствени категории като добро, зло, истина, любов, приятелство, толерантност и други. Ценностно-хуманистичният подход акцентира върху цялостното изграждане на ценностната система на детската личност.
Изграждането на духовната и ценностната система на децата се осъществява в значителна степен чрез взаимодействието им с книгите и детската литература.
Художествената литература за деца е едно от най-ефективните и емоционално въздействащи средства за приобщаване към общочовешките нравствени и естетически ценности. Чрез своите литературни произведения, писателите и поетите плавно и неусетно въвеждат децата в света на прекрасното, не само като съзерцание или възхвала на красотата в природата и живота, но и като размисъл върху красивото и доброто в човешките взаимоотношения. Литературните творби стимулират детското въображение и креативност, като същевременно предоставят важни уроци за етиката и морала. В този процес децата не само се наслаждават на истории и приключения, но и започват да изграждат своето разбиране за света и мястото си в него (Йорданова, 2017).
Социалните и моралните уроци, заложени в приказките, помагат на децата да разберат и усвоят социални и морални норми. Героите в тях често преминават през изпитания и показват добродетели като смелост, честност и доброта, служейки за модели за подражание. Така децата развиват чувство за етика и справедливост. Приказките предоставят и безопасна среда, в която малките личности могат да се сблъскат с различни емоции като страх, радост, тъга и вълнение. Чрез идентифициране с героите, се учат да разпознават и изразяват собствените си чувства, което подпомага развитието на емоционална интелигентност, важна за социалните взаимодействия и личностното изграждане.
Освен това приказките спомагат и за езиковото развитие на децата, особено когато се четат на глас, като обогатяват речника, запознават ги с различни граматични структури и насърчават развитието на слушателските умения. Ритъмът, римите и повторенията улесняват запомнянето и разбирането на новите думи и фрази. Слушането и разказването на приказки развиват концентрацията, паметта и умението за последователно мислене. Децата се учат да следват сюжетни линии, да предвиждат развръзки и да разбират причинно-следствени връзки, което спомага за развитието на логическото мислене и когнитивните способности.
В голяма част от случаите приказките отразяват културните ценности и традиции на различни народи, като запознават децата с различни култури и обичаи. Това насърчава толерантност и разбиране към разнообразието, което е важно за създаването на открито и приобщаващо общество. Приказките спомагат за възпитанието и образованието, като имат положително влияние върху развитието на децата. С тях децата не само се забавляват, но учат и важни житейски уроци, развиват езикови и когнитивни умения и изграждат емоционалното и социалното развитие. Родителите и учителите могат да използват приказките като средство за обогатяване на детския свят и на цялостното развитие на децата като малки личности.
Измисленият свят на приказките преобразява образите и представите от реалния живот, отвеждайки децата във вълшебния и невероятен свят на фантазията, където доброто винаги преобладава. Сложните човешки отношения, както и моралните и етичните проблеми, съставят същността на приказката. Неоспорима е ролята ѝ във формирането на нравствения облик на младото поколение. Педагогът трябва да осигури подходящи педагогически средства и условия, които да стимулират активната познавателна и мисловна дейност на децата. Това ще им позволи да правят осъзнати оценки и заключения за постъпките на героите от приказките. На базата на тези разсъждения децата могат да създадат модели за адекватно поведение в нови житейски ситуации. Чрез работата с приказките, педагогът има възможността не само да развие творческото и критичното мислене на децата, но и да ги насочи към по-добро разбиране на социалните и морални ценности (Йорданова, 2012).
Заключение
Приказките представляват основен елемент от образователния процес в детските градини и продължават да са изключително важни за развитието на децата. Те не само допринасят за забавление и развлечение, но спомагат за обогатяване на детската въображение, стимулиране на езиковото развитие и когнитивните умения. С прекрасните си истории и герои водят децата в свят на вълшебство и приключения, където могат да развият креативността и способността си за анализ и синтез на информация. Освен това, учат на важни уроци за морал и етика, които помагат на малките личности да разберат разликата между доброто и злото и да формират своите собствени ценности и възгледи. Интегрирането на приказките в образователния процес на детската градина подпомага формирането на хармонично развити личности, които са освободени от предразсъдъци и готови да се справят със социалните и емоционални предизвикателства на съвременния свят. Приказките също така запознават подрастващите с различни култури и традиции, като насърчават толерантността и разбирателството към различията. Поради това е изключително важно приказките да останат неизменна част от образователния процес в детската градина, за да продължат да оказват положително въздействие върху развитието и формирането на бъдещите поколения.
Литература: