Възрастови особености у децата при възприемане формата на предметите и на геометричните фигури
Светлана Йорданова Мантаркова – старши учител в ДГ „Света Анна“, град Сапарева баня
Резюме: : В статията са разгледани основни математически понятия, за които е необходимо да се изградят представи у децата от предучилищна възраст в условията на детската градина. Коментират се възрастовите особености и специфика на развитие на децата и периодът на предучилищната възраст, който се характеризира със стремеж за приобщаване към света на възрастните, но с липса на достатъчен когнитивен и социален опит. Предучилищната възраст е уникална по своята същност. Няма друг етап в развитието на човека, който да е така неподправен, искрен, емоционален и с такъв потенциален заряд за развитие. Това е времето, в което може да се гради новото и да се развива заложеното у детето, времето за стимулиране на интелектуалното му развитие.
През този етап е важно детето да открие многообразието от форми, цветове, количества и да овладее подходящи образователни стратегии, за да решава различни задачи.
Един от признаците, по които разграничаваме предметите в пространството, това е тяхната форма.
Първите впечатления за форма се натрупват у децата още в кърмаческа възраст и са свързани със сетивното опознаване на окръжаващите предмети, с многообразието на техните признаци – цвят, големина, форма и предназначение. В тази и в по-късна възраст / до 3 години/ трудно може да се говори за наличието на конкретни представи за форма на предметите. На този етап от развитието се натрупват многобройни представи за формата на предметите, но отсъства обобщеност на тези представи.
Те оценяват обектите предимно по тяхната житейска характеристика: „колело” за кръг, „стеничка” за квадрат, „покривче” за триъгълник. Този етап в развитието на представите за геометричните еталони Л. А. Венгер нарича етап на „опредметяване” на еталона /Илиева, Ан. и И. Дерижан.1990/.
Четири-пет годишните деца натрупват по – богати сетивни представи за предметите. От комплекса свойства, характеризиращи даден предмет /големина, цвят, форма, предназначение/, те постепенно започват да определят основния характерен за момента признак – формата. Овладявайки като сензорни еталони основните геометрични фигури кръг, квадрат, триъгълник и правоъгълник, децата добиват умения да съотнасят формата на реалните предмети към тези еталони, да отбелязват сходството и различието между тях: „Стената на къщичката прилича на квадрат”,
„Покривът прилича на триъгълник” и др. Така еталоните се включват като съставна част в съдържанието на цялостното сензорно възпитание./ . Илиева, Ан. и И. Дерижан. 1990/
Накрая геометричната фигура започва да се възприема от децата като еталон /образец/, с който сравняват предметите от околната среда. Настъпва обратният процес – обобщаване на предметите по форма и съотнасянето им към еталона / ябълката, доматът, орехът и т. н. приличат на кръга/. В случая кръгът изпълнява ролята на образец, и предмети със същата форма се съотнасят към него./ Просвета, София./
Натрупаните разнообразни представи за голям брой реални предмети от действителността, първоначалното откриване на формата, макар и опредметена, по-късното съотнасяне на формата на реалните предмети към определените еталони – всичко това е основата, върху която се изгражда обобщената представа за геометричната фигура.
Обучението за даване на начални геометрични знания има за цел да формира у децата определени геометрични представи, понятия и умения, а именно: да овладеят съществените признаци на някои геометрични фигури, да ги различават, да изобразяват геометрични фигури, да ги преобразуват в други, да ги използват за определяне формата на предметите.
Формирането на понятието геометрична фигура започва в първа група. Очакваните резултати от децата в първа възрастова група по Държавните образователни стандарти /ДОС/, определени с наредба № 5/03.07.2016 год. за Предучилищното образование, издадена от МОН се свеждат до изграждане на представи за геометричните фигури: кръг, квадрат и триъгълник и да избират назована фигура.
Децата определят предметите като закръглени, ъглови. Тези представи се придобиват върху сензорна основа, като децата постепенно се научават да отделят формата от другите несъществени за момента признаци – цвят, големина, материал.
В игрите въз основа на осезателно – двигателното и зрително обследване на геометричните фигури, ние трябва да научим децата, първо да ги разпознават, а постепенно и да ги назовават с геометричните им термини.
Създават се условия за издигането на конкретните представи за кръг, квадрат и триъгълник в еталони за форма.
Във втора възрастова група работата по овладяване на геометричните фигури се разширява. По Държавните образователни стандарти /ДОС/, определени с наредба № 5/03.07.2016 год. за Предучилищното образование, издадена от МОН от децата се очаква да разпознават и назовават кръг, квадрат и триъгълник, да дават примери за познати предмети, които имат формата на кръг, квадрат и триъгълник. Задълбочават се представите за геометричните фигури и се обръща внимание върху елементите им – страни и върхове. Децата се научават да различават квадрата от триъгълника по броя на страните и върховете. Във втора група работата с геометричните фигури се използва за развиване на логическото мислене на децата.
Очакваните резултати по Държавни образователни стандарти, които децата от трета възрастова група трябва да постигнат са: да различават и назовават правоъгълник, да комбинират познати геометрични фигури и да продължават алгоритмични поредици от познати геометрични фигури. Нова фигура в процеса на обучението е правоъгълника. Запознаването с него се извършва чрез сравняване с квадрата. При апликиране, конструиране и други занимания децата могат да комбинират различни по големина и цвят фигури, да получават сложни геометрични фигури, да откриват в предложени схематични картини съставящите фигури и т.н.
В четвърта възрастова група, по Държавни образователни стандарти децата трябва да свързват по форма обекти от околната среда и познати геометрични фигури, да моделират по образец познати геометрични фигури и графично да възпроизвеждат геометрични фигури.
В четвърта група геометричните знания се задълбочават и разширяват. Моделирането на геометрични фигури е свързано с осмисляне и анализиране съставящите елементи на геометричните фигури – страни, ъгли …, с умението на децата да откриват основни зависимости на преобразуването на правата начупена линия във фигура. Чрез манипулиране с книжна лента те се научават да прегъват лентата така, че да получават от нея четири равни страни / за да направят квадрат/, три страни / за триъгълник / и т. н. Освен сгъване, в четвърта група широко се използва рязане, моделиране, търсене и откриване на геометричните фигури в предмети с по- сложни форми. В последния етап от детската градина децата усвояват някои съществени връзки и зависимости между геометричните фигури, което води до систематизиране на знанията им, развива тяхното „геометрично мислене” и ги подготвя за усвояване на геометричния материал в училище.
Предучилищната възраст е времето, в което може да се гради новото и да се развива заложеното у детето. Интересно за децата е всичко, поднесено им на подходящ език, с подходящи методи и средства и с необходимата мотивация. От педагога се изисква да диференцира задачите, материалите, игрите, цялата ситуация, съобразно с индивидуалния потенциал на всяко дете; да създаде положителна настройка към учебния процес, което е от съществено значение за по-нататъшното им възпитание и обучение, и ги подготвя за бъдещата им социална роля ученик.
Предучилищната възраст е важен етап в развитието на детето, през който, то открива многообразието от форми, цветове и количества. Направеният преглед на състоянието на математическата дейност по възрасти и по-специално на геометричните знания и умения налага извеждането на хипотезата, че в този възрастов период много по- лесно се реализира усвояването на геометричните знания, което води до повишаване на интелектуалната готовност на децата за училище.
Използвана литература:
- 1. Илиева, Ан. и И. Дерижан. Методика на формиране на елементарни математически представи в детската градина, Благоевград, 1990
- Математически занимания в детската градина, Просвета, София.